Решение № 211 от 24.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. В.Т., 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20264100500146 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа подадена от Д. К. Д. от гр. В.Т., чрез пълномощник адв. П. Б. АК В., против Решение № 1646/ 01.12.2025 г., постановено по гр.д.

№ 1219/2025г. по описа на РС В.Т..

По силата на посоченото решение съдът е отхвърлил предявения иск против “КРЕДИРЕКТ“ ЕООД ЕИК 207024290, гр. С., за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит № *** от *** на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. 11, ал.1, т.7, т.9 и т.11 от ЗПК, и иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД като недоказани и неоснователни.

Присъдени са разноски.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение – оспорва изводите на съда за нищожност само на една от клаузите в договора, което не влече нищожност на целия договор. Сочи, че е претендирана нищожност на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал.1, т.7, 9 и 11 от ЗПК и неправилно съдът се позовава на чл. 26, ал.4 ЗЗД, тъй като нищожните клаузи не могат да бъдат заменени от повелителни правила на закона. Счита, че ЗПК се явява специален спрямо ЗЗП и ЗЗД и при констатираните нарушение по чл. 11 ЗПК е налице недействителност на целия договор.

Счита, че макар в процесния договор за потребителски кредит да е посочено процентно изражение на ГПР, то липсва ясно и изчерпателно обозначение на всички разходи, които се отчитат при неговото формиране. Посочва, че в договора е отразен ГПР от 65,74%, който е неправилен, тъй като не включва, предвидената в § 6 от договора неустойка Излага подробни съображения, според които уговорената неустойка се включва в понятието за „общ разход по кредита“, поради което и същата следва да бъде включена в ГПР. Счита, че поради неправилно посочване на ГПР в процесния договор, то същият е нищожен и длъжникът дължи връщане единствено на главницата по договора, като се позовава на практика на СЕС, която счита за относима. Излага доводи за неприложимост на чл. 26, ал. 4 ЗЗД в 1 конкретния случай, като посочва, че макар още в исковата молба като основание на иска да е въведено нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, първоинстанционният съд не го е обсъдил при постановяване на решението. Сочи, че произнасянето на съда по обусловения иск по чл.

55, ал.1 от ЗЗД е неправилно, след като не е уважен главния иск и същият е разгледан на непредявено основание.

Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че в договора е посочен годишен лихвен процент, който е фиксиран, поради което не е необходимо посочване на условията за неговото прилагане. Посочва, че уговорената неустойка е проявление на свободата на договаряне и се дължи в случай, че кредиполучателят не осигури обезпечение на главното вземане и то след сключване на договора за потребителски кредит. Поради това намира, че при сключване на договора е невъзможно дължимата неустойка да бъде включена в ГПР и не представлява компонент, формиращ ГПР. Излага доводи, че кредитополучателят не е имал намерение да предостави обезпечение, а е целял да се обогати за сметка на кредитодателя, като няколко месеца след сключване на договора е предявил иск за недействителност на същия, поради което е договарял недобросъвестно и в нарушение на чл. 12 ЗЗД. Намира, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на всички законови изисквания, поради което и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира направените по делото разноски.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения, обуславящи недопустимост на решението.

Оплакванията в жалбата, че съдът не е следвало да се произнася по същество по иска с правно основание чл. 55 ЗЗД са несъстоятелни. Макар ищецът да е посочил, че този иск е предявен като евентуален, подлежащ на разглеждане при уважаване на главния иск, изхождайки от твърденията на ищеца и формулираните искания, връзката между двата иска е на обусловеност, съответно следва да се считат като кумулативно предявени, както са били разгледани и от първоинстанционния съд.

При проверка за правилността на съдебното решение по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Ищецът Д. К. Д. основава претенциите си на твърденията, че е сключил с ответника „Кредирект“ ЕООД, договор за паричен заем № *** от *** за сумата от 1900 лева, като в договора бил посочен размер на лихвата 377.79 лв., ГПР - 57.64%, дължима неустойка според погасителния план – 3710 лева. Счита, че клаузата от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на неустойка от 3710 лв. влече нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, който предвижда нищожност при неспазване изискванията на чл.

10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, ал.2, и чл. 12, ал.1, т.7-9. Конкретно счита да не са спазени чл. 11, т.7, 9, 10 и 11, като е налице разминаване между посочената обща сума за плащане в договора и сбора на дължимите по погасителен план суми, посочения ГПР е неверен – дължимата неустойка не била включена в ГПР, както и че след включването й, ГПР 2 значително надвишава посочения в договора процент от 57,64% и законоустановения максимум. Излага подробни доводи за нищожност на клаузата за неустойка и противоречие на договорната лихва с добрите нрави и счита, че поради пълната нищожност на договора не дължи на ответника друго, освен чистата стойност на заетата сума. Твърди, че е заплатил на ответника без правно основание сумата от 1810 лева - надплатена над главницата. Моли съда да прогласи нищожност на договора за паричен заем, а при уважаване на установителния иск за осъди ответника на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата 1810 лв. заплатена като неустойка и лихви по същия договор без основание, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба.

Ответникът „Кредирект“ ЕООД гр.С., оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Счита, че при сключване на договора за потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП. Позовава се на съдебната практика, която счита за относима и моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 17.07.2023 г. между ищеца Д. Д. и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит между тях е сключен договор за потребителски кредит № ***, по който ответникът като кредитодател предоставя на ищеца в заем сумата от 1900 лв., при посочен в договора лихвен процент 47% и ГПР 57.64%, срок на погасяване - 7 месеца с падеж на първата вноска 17.8.2023г. В т.4.3. от стандартния формуляр е предвидено заплащането на неустойка в размер на 1432,21 лева при непредставяне на обезпечението, предвидено в Общите условия на кредитодателя. В погасителния план, инкорпориран в договора за кредит вноската за неустойка е на седем части – към всяка от месечните вноски /по 544,58 лева за първите два месеца и по 104,21 лева за следващите пет/. Задължението за представяне на обезпечение е предвидено в чл. 6 от договора за кредит в три алтернативни варианта – банкова гаранция, поръчителство на едно/две лица при различни условия в двудневен срок от сключване на договора. Горното задължение е условие за сключване на договора – чл. 6, ал. 6 от същия. Неустойката при непредставяне на обезпечение в срок е предвидена в чл. 18 от договора, според който при сбъдване на това условие се дължи неустойка в размер на 1432,21 лева. и същата не се включва в ГПР.

Страните не оспорват сключването на договора и получаване на заетата сума от ищеца.

Съгласно изричното признание на ответника общо заплатените от ищеца суми по договора са в размер на 1926.59 лв., което ищецът не оспорва и не представя доказателства за заплатена по-голяма сума.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Процесният договор е такъв за предоставяне на потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и относно изискванията към неговото съдържанието и действителност, намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Дружеството кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, съответно - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК.

В чл. 11 ЗПК са посочени задължителните реквизити на договора, а според императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, ако договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, той е недействителен. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Нормите на ЗПК са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение разясненията, дадени в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които при проверка на правилността на 3 първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т.е. той може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства.

В настоящия случай, първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Прието е също, че въпросът дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло по арг. от чл. 19, ал. 5 ЗПК, поради което съдът е отхвърлил предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор.

Основният спорен по делото въпрос е дали размерът на ГПР е посочен правилно в договора за заем, респ. дали уговорената неустойка за непредоставяне на одобрено от кредитодателя обезпечение следва да се включи в общия размер на разходите по кредита и какви са законовите последици от това. Този спорен въпрос е пренесен и пред въззивната инстанция, с оглед на наведените от жалбоподателя оплаквания във въззивната му жалба.