Определение № 541 от 23.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. София, 23.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002901506 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, уточнена с молба от 16.12.2025 г.

/вх. № 23732/19.12.2025 г./, подадени от Н. П. Г. чрез процесуален представител адвокат Д. Д. Н. срещу решение № 29 от 07.04.2025 г. по в. т. дело № 249/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, 2 граждански и търговски състав в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 40 от 16.08.2024 г. по т. дело № 73/2023 г. на Окръжен съд – Ловеч е отхвърлен предявеният от Н. П. Г. против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдените 81 000 лв. до пълния претендиран размер 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на телесни увреждания, получени при ПТП на 31.10.2019 г., настъпило по вина на водач на товарен автомобил „Ивеко“, модел „35 С 15“, с рег. № ЕН 1134 ВХ, чиято отговорност е застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху разликата от 30.12.2019 г. до окончателното изплащане.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че при определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд не се е съобразил с установената фактическа обстановка, не е посочил какво е конкретното значение на обсъдените обстоятелства, как всяко от тях се отразява върху размера на обезщетението, като същото е занижено 1 спрямо действителния размер на вредите и не кореспондира с практиката на ВКС по аналогични случаи. Излага оплакване, че въззивният съд недопустимо е редуцирал обезщетението за неимуществени вреди, без да е имало възражение за съпричиняване от ответника в срока по чл. 131 ГПК за допуснато нарушение на правилата за движение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП от страна на ищеца. Поддържа също, че решението е неправилно поради това, че възражението за съпричиняване не е доказано по безспорен начин и съдебният състав не е съобразил заключението на съдебната автотехническа експертиза.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и че решението в обжалваната част е недопустимо:

1. Как следва да се прилага принципът па справедливостта, въведен в чл.

52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотеза па предявен пряк иск срещу застрахователя? – противоречие с решение № 32/15.03.2021 г. по т. д. № 30/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 376/18.06.2024 г. по гр. д. № 3748/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 50061/08.03.2024 г. по т. д. № 1494/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о.

2 . Трябва ли съдът да определи и посочи какъв според него е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД преди да наложи редукцията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД? – противоречие с решение № 63/08.07.2019 г. по т. д. № 2013/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 190/26.07.2013 г. по гр. д. № 20/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 191/18.03.2010 г. по гр. д. № 824/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 211/29.03.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 577/29.2010 г. по гр. д. № 1741/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о.

3. При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от съда следва ли възражението за съпричиняване да е доказано по безспорен начин от ответника? – противоречие с решение № 47/05.06.2019 г. по т. д. № 504/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.

4. До кой момент от производството може да се прави възражение за съпричиняване и допустимо ли е съдът да редуцира размера на обезщетението, ако такова възражение не е направено с отговора по чл. 131 ГПК или при условията на чл. 147 ГПК? – противоречие с решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/ 2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 2

341/15.11.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 134/18.11.2020 г. по т. д. 1422/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр. София чрез процесуален представител старши юрисконсулт З. Т. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в представения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор.

На основание чл. 287, ал. 2 ГПК в срока за отговор ответникът е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата 11 000 лв., представляваща разликата над 70 000 лв. до присъдените 81 000 лв.

- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на телесни увреждания, получени при процесното ПТП на 31.10.2019 г. Поддържа становище, че присъденото обезщетение е в завишен размер, а съпричиняването е определено в много нисък процент.

С изложение вх. № 23706/19.12.2025 г. ответникът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в обжалваната от него част на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Длъжен ли е въззивният съд при определяне на обезщетението по чл.

52 ЗЗД да извърши конкретна, съвкупна и мотивирана преценка на всички релевантни обстоятелства – вид и тежест на уврежданията, интензитет и продължителност на болките и страданията, възраст, отражение върху личния и професионалния живот, икономическите условия към датата на деликта – и да обоснове връзката им с присъдения размер?

2. По какви критерии съдът преценява дали присъденият размер е достатъчен да репарира неимуществените вреди, без да надхвърля репаративната функция и без да води до неоснователно обогатяване?

3. Допустимо ли е икономическите показатели към датата на деликта /минимална и средна работна заплата, покупателна способност/ да бъдат използвани като ориентир при преценката на справедлив размер по чл. 52 ЗЗД?

4. Как следва да се определя релевантният период, който да бъде съобразен при оценката на болките и страданията – периодът на лечение и възстановяване към датата на увреждането, или и последващи икономически процеси?

5. При установено съпричиняване на вредоносния резултат длъжен ли е съдът да намали обезщетението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД съразмерно на приноса на пострадалия и да мотивира процента на съпричиняването?

6. Какъв е характерът на методиката по чл. 493а КЗ – има ли тя ориентировъчен и уеднаквяващ характер, въвежда ли обективни 3 икономически фактори, които съдът следва да обсъди при преценката за справедлив размер по чл. 52 ЗЗД?

7. Допустимо ли е присъждането на законна лихва за продължителен период да превърне обезщетението от репаративно в санкционно, без съдът да обсъди пропорционалността на общия резултат?

Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционният съдебен акт в частите, с които са уважени предявените от Н. П. Г. искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди съответно за сумите в размер 70 000 лв. и 1 012.99 лв., както и са отхвърлени изцяло предявените от Павел Николаев П. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД искове, не е бил обжалван и е влязъл в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Предвид влязлото в сила решение на Окръжен съд - Ловеч в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен частично за сумата в размер 70 000 лв. и изцяло за сумата 1 012,99 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.12.2019 г. до окончателното плащане, като необжалвано, въззивният съд е приел, че искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е доказан по основание: извършен е деликт – настъпило на 31.10.2019 г. ПТП, причинено от Владимир Петров А. при управление на товарен автомобил „Ивеко“, модел „35 С 15“, с рег. № ЕН 1134 ВХ; противоправност и вина /установена с одобрено споразумение между прокурора и Владимир Петров А. с определение на съда от 14.07.2023 г. по НОХД № 216/2022 г. на РС – Ловеч/; наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на увреждането и ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; настъпило е застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Въз основа на заключението на допуснатата от първоинстанционния съд автотехническа експертиза и събраните свидетелски показания въззивната инстанция е установила следния механизъм на настъпилото ПТП: на 31.10.2019 г., около 18.30 ч., в гр. Ловеч, на кръстовището, образувано от ул.

„Възрожденска“ и ул. „Цар Иван Александър“ товарен автомобил „Ивеко“, модел „35 С 15“, с рег. № ЕН 1134 ВХ се е движел по ул. „Цар Иван Александър“ към кръстовището със скорост 62.57 км/ч., като в момента, в който е бил на разстояние 50.6 м. от мястото на удара, лек автомобил марка 4

„Мерцедес“, модел „Ц 200“, с ДК № ОВ 9898 АХ излиза отдясно, от ул.

„Възрожденска“, със скорост 11.81 км/ч и навлиза в лентата на товарния автомобил; водачът на товарния автомобил възприема навлизането на лекия автомобил в полагащата му се пътна лента, завърта волана наляво в опит да го заобиколи отпред, навлиза в насрещната лента, при което се осъществява кос удар между автомобилите: между предната лява ъглова част на товарния автомобил със страничната лява част на лекия автомобил, който получава пластични деформации по страничната лява част на купето.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза съдебният състав е установил, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: разкъсване на капсулата и паренхима на слезката, счупване на три ребра в лявата гръдна половина с излив на кръв в гръдната кухина.

Разкъсването на слезката е наложило оперативното й отстраняване, а изливът на кръв и въздух в гръдната кухина - оперативно лечение, представляващо евакуация чрез торакоцинтеза /на 08.11.2019 г. и на 19.11.2019 г./, като всички интервенции са извършени под обща анестезия. Приел е, че уврежданията са създали реална опасност за живота на пострадалия и без своевременната медицинска помощ фаталният изход е бил неизбежен, доколкото изливът на кръв в гръдната кухина представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, а счупването на ребра води до трайно затрудняване движенето на снагата. В първите няколко месеца след инцидента претърпените от ищеца болки и страдания са били със значителен обем и интензитет, като към момента е възстановен от травмите и според вещото лице няма причини да изпитва болки и страдания, свързани с травмите от ПТП, с изключение на болките в лявата гръдна половина при дълбоко дишане, които са във връзка със счупванията на трите ребра и могат да се проявяват при физическо натоварване и смяна на климатичните условия. Констатирано е, че макар слезката да не е жизнено важен орган, отстраняването й води до по-голяма податливост на инфекции, като загубата й се оценява на 30% намалена работоспособност.