Решение № 2182 от 27.05.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2182

Велико Търново, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - V състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

При секретар С. М. като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА административно дело № 20267060700316 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 76, ал. 1, 3 и 4 от ППЗДАНС.

Делото е образувано по жалба на В. Т. К. от [населено място], чрез адв. Г. Г. от ВТАК, против Заповед рег. № ЧР-2-з-42/16.01.2026 г., на ИФ Председател ДАНС.

Жалбоподателят сочи, че процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. По делото е представено предложение за преназначаване на К., в което са описани професионални качества и биография и са обосновани обстоятелства от вътрешно-ведомствен характер - незаета щатна бройка в Силистра, като никъде в предложението не е мотивирана посочената в заповедта служебна необходимост. В ЗДАНС липсва легална дефиниция на понятието служебна необходимост, поради което неговото съдържание, следва да бъде извадено чрез тълкуване според целта на административния акт и основните начала на правото като легална дефиниция се съдържа в ЗМВР - § 1, т. 23 съгласно което служебна необходимост възниква при наличие на извънредни обстоятелства, свързани с дейността на агенцията и в този контекст служебна необходимост, има временен характер до преминаване на ефекта на възникналата ситуация. Заповедта е издадена на основание чл. 43, ал. 5 от ЗАДНС и чл. 76, ал. 1, ал. 3 и 4 от ППЗДАНС, но разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от Правилника няма самостоятелно действие и следва да се прилага единствено във връзка с нормата на чл. 65а от ЗАДАНС. Последната ограничава възможността по органа на назначаването едностранно да назначава на свободна щатна бройка само по кумулативното наличие на трите условия – незаетата длъжност да е от по-висока степен назначението да е временно, назначаването да е извършено със съгласието на служителя или във връзка със служебна необходимост. По отношение на К. не са изпълнени условията на приложимата правна норма, тъй като преназначаването е без негово съгласие и безсрочно, а не за определен срок. Не се обосновава наличие на служебна необходимост. Посочената в приложението вакантна длъжност освен, че не обосновава служебна необходимост, не може да служи за нарушаване стабилитета на служебното правоотношение на К., чрез едностранното му изменение. Липсват мотиви за упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган чрез извършеното преназначаване. Подробни съображения обективира в писмено становище. Позовава се на релевантна съдебна практика на ВАС по идентични случаи. Искането към съда е за отмяна на процесната заповед и присъждане на направените по делото разноски - 700 евро, заплатено адвокатско възнаграждение и 5,11 евро държавна такса.

Ответникът по жалбата – ИФ Председател на ДА "Национална сигурност", чрез служител с юрид. образование П. К., моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Подробни съображения излага в писмена защита вх. № 3201/15.05.2026г., чрез експерт с юридическо образование П. К.. Оспорва изцяло доводите на жалбоподателя като неоснователни, изградени върху неправилно тълкуване на приложимото право и несъобразени със спецификата на служебните правоотношения в ДАНС. Предвид обществените отношения се обуславя по-широко и функционално тълкуване на понятието „служебна необходимост“. Неоснователно намира вързражението, че понятието на вакантна длъжност не можа де обоснове служебна необходимост и че може да бъде изведено чрез тълкуване от § 1, т. 2 от ЗМВР. В случая приложима е нормата на чл. 76, ал. 3 от ППЗДАНС, която по същество разширява хипотезите на назначения, а не чл. 65а от ЗДАНС. Неоснователни намира и доводите на жалбоподателя за преназначението от едно структурно звено на ДАНС в друго, доколкото работното място е елемент от мястото на работа, част от него, и се определя едностранно от съоветния орган по назначението или от йерархичния ръководител. В случая се касаело до упражнено правомощие на ответника едностранно да промени служебното правоотношение, мотивирайки се с настъпила „служебна небоходимост“. Фактът, че лицето е заплащало разходи за наем или гориво не влияе върху валидността и законосъобразността на процесната заповед. Намира защитната теза за противоречива, тъй като от една страна се признава съществуването на оперативна самостоятелност на органа, а от друга се опитва да я обезсмисли чрез въвеждане на ограничения, които законодателят не е предвидил. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнагрждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, доколкото се касае за типичен случай, депозирана бланкетна жалба и проведено едно съдебно заседание по делото.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че жалбоподателят е заемал длъжност "младши агент ІІІ степен", експерт в сектор "2" – „Икономическа и финансова сигурност“ към ТД "Национална сигурност" – Велико Търново при ДА"НС", съгласно чл. 44, ал. 1, т. 1, б. "д" от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".

С предложение рег. № [рег. номер]-001-03/ЧР-6-86 от 16.01.2026г. на директор на ТДНС – Велико Търново, директор на ТДНС-Силистра и директор на САД „Човешки ресурски“ до Председателя на ДАНС, е предложено поради служебна необходимост жалбоподателят да бъде назначен на длъжност "главен експерт/експерт към ТД"НС" – Силистра при ДА"НС", в сектор „2“ – „Икономическа и финансова сигурност“, която е вакантна към момента. Предложението е мотивирано с обстоятелството, че служителят е подходящ за назначаване на указаната длъжност. Описано е кариерното развитие на жалбоподателя, посочено е неговото образование с придобитите образователни степени, професионална квалификация, последователно заеманите от него длъжности, присъдените награди по време на неговата служба и до момента. Допълнено е, че държавният служител притежава необходимите знания и умения да реализира ефективно длъжностните си задължения. Познава добре законови и подзаконови нормативни актове, регламентиращи дейността на Агенцията. Специфичният му професионален опит и умения се предпоставка за успешно организиране на ежедневната служена дейност и прилагане на натрупаните знание и умения. Предложено е запазване размера на допълнителното възнаграждение за специфични условия на труд.

Въз основа на предложението ИФ Председател на ДАНС е издал обжалваната Заповед рег. № ЧР-2-з-42/16.01.2026 г. С нея на основание чл. 43, ал. 5 ЗДАНС във вр. с чл. 76, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ППЗДАНС жалбоподателят В. Т. К. е назначен по служебна необходимост на длъжността "мл. агент III степен", експерт в сектор „2“ – „Икономическа и финансова сигурност“ към ТД "Национална сигурност" - Силистра при ДА"НС".

Жалбоподателят е запознат лично срещу подпис с издадената заповед на 19.01.2026г., видно от направеното от него саморъчно отбелязване на екз. № 2 от същата. На 19.01.2026г. жалбоподателят е подписал Акт за встъпване в длъжност. Според представения протокол става ясно, че жалбоподателят е запознат с длъжностната характеристика за длъжността, която заема.

При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. В тази връзка Съдът съобрази Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2013 г., в което е прието, че промяната на населеното място, в което се осъществява държавната служба, е изменение на съществен елемент на служебното правоотношение, и като такова подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично срещу подпис на 19.01.2026г., а жалбата е депозирана в Административен съд – Велико Търново, чрез органа на 02.02.2026 г., в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на упражняваните от него правомощия, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 6 във вр. с чл. 43, ал. 5 ЗДАНС. Съгласно чл. 43, ал. 5 от закона орган по назначаване на държавните служители е председателят на агенцията, поради което заповедта е валиден административен акт.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма. При нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, които да са основание за отмяна на административния акт. Заповедта съдържа изискуемите реквизити по чл. 55 ЗДАНС: правно основание за назначаването, имената и длъжността на лицето, което издава заповедта, трите имена на назначаваното лице, наименованието на длъжността, на която се назначава лицето, ранга и степента, които се определят, размерът на основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения, датата на издаване, подпис на лицето, издало заповедта. В оспорената заповед са определени мястото и характерът на работата, свързани със спецификата на длъжността. В заповедта е посочено правното и фактическото основание за назначаване на жалбоподателят на длъжност на основание чл. 43, ал. 5 ЗДАНС във вр. с чл. 76, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ППЗДАНС, поради служебна необходимост, съдържа разпоредителна част относно работното му място, определено е и основното му месечно възнаграждение за специфични условия на труд.

Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в несъответствие с материалния закон и целта на закона.

Редът и условията за възникване, изменение и прекратяване на служебните правоотношения с държавните служители в ДАНС, са нормативно установени в ЗДАНС и ППЗДАНС.

В хипотезата на незаета длъжност, както е в случая, ЗДАНС регламентира изрично възможността за председателя на агенцията едностранно да определи държавен служител, който временно да изпълнява незаетата длъжност. Такива са случаите на вътрешно съвместителство – чл. 65, ал. 1 от закона, съгласно който председателят може да определи държавен служител, който да изпълнява работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност, като срокът не може да бъде по-дълъг от 6 месеца, както и временно назначаване – чл. 65а, ал. 1 от закона, съгласно който държавен служител може да бъде временно назначен на по-висока вакантна длъжност в друго структурно звено в агенцията до назначаване на титуляр на длъжността, като в този случай е необходимо или съгласието на служителя или да е налице служебна необходимост, като срокът на временното назначаване е до една година, с възможност за еднократно удължаване също с една година. Хипотезата на назначаване при служебна необходимост е уредена и в чл. 76, ал. 3 от ППЗДАНС, видно от който държавен служител може да бъде назначен в длъжност в рамките на притежавания от него ранг, или по негово съгласие, или при служебна необходимост.

В ЗДАНС липсва легална дефиниция на понятието "служебна необходимост", поради което неговото съдържание следва да бъде изведено чрез тълкуване според целта на нормативния акт и съгласно основните начала на правото - чл. 46, ал. 1 от ЗНА, както и съдът прилага алинея 2 на правната норма, като се позовава на легалната дефиниция на "служебна необходимост", съдържаща се в ЗМВР - § 1, т. 23. Съобразно тези източници може да се обоснове извод, че хипотезата на "служебна необходимост" възниква при наличие на извънредни обстоятелства, свързани с дейността на Агенцията по защита на националната сигурност и в този контекст служебната необходимост има временен характер до преминаване на ефекта на завишен изискуем кадрови ресурс по обезпечаване на канкретна възникнала ситуация.

Видно от мотивите на изготвеното предложение преназначаването на жалбоподателя е обосновано с обстоятелства от вътрешноведомствен характер – незаета щатна бройка, което не се вмества в даденото тълкуване на възникнала служебна необходимост, т. е. наличието на незаета длъжност сам по себе си не обосновава такъв вид необходимост. По отношение на незаетия щат е възможен вътрешноорганизационен подход чрез института на заместването или на вътрешното съвместителство, при условията и в сроковете, установени в цитираните норми на чл. 65 и чл. 65а от ЗДАНС, както и чл. 64 от с. з.