Определение № 34800 от 29.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34800 гр. София, 29.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110110372 по описа за 2024 година

Ищецът „***“ е предявил установителен иск срещу К. К. Д., ЕГН ********** за общата сума от 373,28 лева, от които главница в размер на 200,00лева, договорно възнаграждение в размер на 41,82 лева дължимо за периода от 20.03.2020 г. – 20.01.2021 г., мораторна лихва в размер на 131,46 лева дължима за периода от 20.01.2021г. – 28.09.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявлението до изплащане на вземането.

Ищецът „***“ предявява и осъдителен иск срещу К. К. Д., ЕГН ********** за заплащане на общата сума от 220,00 лева, а именно: незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга *** в размер на 60,00 лева, дължимо до дата – 20.01.2021 г.; незаплатено възнаграждение за закупена услуга *** в размер на 160,00 лева, дължимо до дата 20.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявлението до окончателното изплащане. представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS-***, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че поради неизпълнението на договорното задължение, ищцовото дружество е входирало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата, като по Заявлението е образувано ч.гр.д. № 59075 от 2023 г.

Поддържа, че съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, касаеща възнагражденията за закупени услуги „***“ и „***“, като длъжникът е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК на ищцовото дружество му е указано да подаде установителен иск за сумите по заповедта, получена от дружеството на дата 22.01.2024 г.

Заявява, че с оглед на факта, че между отделните претенции съществуват житейска логическа и правна връзки, моли съдът да ги разгледа в едно производство, което няма да бъде значително затруднено, тъй като правния спор е възникнал на едно основание, а именно – Договор за потребителски 1 кредит № ***.

Ищецът заявява, че се отказва от претендираната с депозираното Заявление – 49,23 лева лихва за забава от дата 21.03.2020 г. до 20.01.2021 г. поради липса на материален интерес.

В исковата молба се твърди, че на дата 18.02.2020 г. ответницата – К. Д. подава до ищцовото дружество попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит „***“ със зададени параметри, като ответницата е получила разяснения, които са й дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на нейните възможности и финансовото й състояние. Твърди се, че ответницата е декларирала, че е запозната с Общите условия на ищцовото дружество, видно от представените Декларации. Сочи, че същата е получила преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.

Изтъква, че съгласно договорните параметри и чл. 15 от ОУ по ДПК с № *** клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, като изборът се предоставя на клиента и закупуването на същите не е задължително условие за сключване на договора, а е представено само като опция. Твърди, че за клиент избрал да се възползва от тази възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска.

Поддържа, че страните по обща воля са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „***“ и „***“. Твърди се, че след като ищцовото дружество одобрява отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата – 19.02.2020 г. с ответницата е сключен Договор за потребителски кредит с № *** по силата на който заявителят (ищцовото дружество) изпълнява точно и в срок задължението си, а другата страна – ответницата е получила одобрение да закупи и поисканите от него услуги „***“ и „***“. Посочва, че Договорът за кредит е подписан при ОУ, които са неразделна част от договора, предадени са на клиента (ответницата) при подписването им и същия е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема.

Твърди се, че Договор № *** е сключен при следните параметри:

-сума на кредита: 200 лева;

-срок на кредита: 11 месеца;

-Размер на месечната вноска по кредита: 21,99 лева;

-дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 20 – то число на месеца;

-годишен процент на разходите (ГПР %): 47,95;

-годишен лихвен процент: 40.90%;

-лихвен процент на ден: 0,11 %;

-Общо дължима сума по кредита: 241,82 лева.

2

Заявява, че параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:

-възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“: 60,00 лева;

-възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“: 160,00 лева;

-размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 20,00 лева.

Поддържа, че с оглед на гореизложеното, общото задължение по кредита о по закупената допълнителна услуга е както следва:

-общо задължение: 461,82 лева;

-общ размер на месечна вноска по договора: 41,99 лева;

-дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.

Изтъква, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Твърди, че сумата в размер на 200,00 лева е преведена чрез паричен превод към EasyPay на дата 19.02.2020 г., а ответницата от своя страна поема задължение да погасява предоставения заем на равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит. Сочи, че е бил изготвен погасителен план с 11 вноски, всяка по 41,99 лева с падежна дата – всяко 20 – то число на месеца, а погасителния план е бил получен от длъжника на дата – 19.02.2020 г., заедно с ДПК, Стандартен европейски формуляр и Допълнителна преддоговорна информация. Заявява, че ответницата не е извършвала нито едно плащане по процесния заем и няма нито една погасителна вноска съгласно погасителния план, като след датата на изтичане на погасителния план към процесния договор (20.01.2021 г.) е започнало начисляване на обезщетение на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което до датата на входиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК (29.09.2023 г.) е в размер на 131,46 лева, като същото е било начислено съгласно уговореното в чл. 12/12.1 от ОУ, а именно: обезщетение за забава ОЛП + 10% върху непогасеното задължение.

Поддържа, че предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № *** и е изпаднал в забава, към настоящия момент целият погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е станало изискуемо в пълния си дължим размер, като последната погасителна вноска е била с дата – 20.01.2021 г. Заявява, че от връчения на ответницата погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответницата, ведно с Договора за потребителски кредит. Твърди, че с оглед на принципа за свобода на договаряне страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „***“ и „***“. Посочва, че съобразно т.15.1 от ОУ към процесния ДПК, предоставя се право на избор на клиента да избере дали да закупи допълнителна услуга, или повече допълнителни услуги към ДПК, като посочената точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по 3 които клиентът е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга.

Заявява, че горепосочените услуги „***“ и „***“ съдържат следните възможности, а именно:

-Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит;

-Отлагане на определен брой погасителни вноски, (като длъжникът не се е възползвал от същата);

-Намаляване на определен брой погасителни вноски;

-Смяна на падежната дата на вноските.

Твърди, че в конкретния случай ответницата дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане искането за отпускане на кредит и за възможността ответникът по всяко време да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. Изтъква, че видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, е че още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК. Счита, че е налице съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е била изразена воля от страна на потребителя за приемането им. Посочва също така, че ответницата е имала възможност да се откаже от договора, при условие, че не я удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно т. 7 от ОУ и закона за потребителски кредит. Твърди, че ответницата е имала и възможността да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвала и от това право, същата е усвоила заемната сума и е поела изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него. С оглед на гореизложеното счита, че може да се направи обоснован извод, че ответницата е запозната с условията на сключения с ищцовото дружество ДПК и се е съгласила с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация.

Моли съда да уважи така предявените претенции.

Ответницата К. К. Д., ЕГН ********** депозира отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва предявения иск. Счита, че е недопустимо осъдителния иск да бъде предявен в производство по установяване на задължения по издадената Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 213 от ГПК за служебно съединяване на искове, като в условията на евентуалност заявява, че предявеният осъдителен иск е неоснователен. Заявява, че с уговорката за допълнителен пакет услуги „***“ и „***“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Поддържа, че уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, 4 събирана по начин идентичен с лихвата, налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани. Намира за видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Твърди, че не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали има друга процедура освен тази.

Заявява, че по отношение на допълнителната услуга „***“ е видно, че се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с ДПК по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

Освен това твърди, че размерът на претендираната цена за предоставената услуга е несъизмеримо по – голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Посочва, че съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Счита, че услугата „***“ изцяло попада в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Заявява, че кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което противоречи на изискването за добросъвестност и води до неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респективно до нищожност на клаузата поради неравноправност.