Определение № 3900 от 21.08.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3900 гр. Варна, 21.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседА.е на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно частно гражданско дело № 20253100501534 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава Двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. К. Д. от гр. Бургас и Н. Х. М. от гр.

София, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 30/03.01.2025 год., постановено по гр. дело № 7173/2022 год. по описа на РСВарна, с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело поради недопустимост на предявените искове.

В частната жалба са наведени оплаквА.я, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорен е изводът на съда за липса на правен интерес от исковете. Жалбоподателките навеждат, че според титулите за собственост, представени от ответниците К. и Д. В.и (договор за дарение, скл. с нот. акт № 18/2021 год. и договор за продажба, скл. с нот. акт № 24/2021 год., двата на нотариус № 529) последните формално се легитимират като собственици на идеални части от правото на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, които праводателите им не са притежавали, съответно и не са могли да им прехвърлят с цитирА.те по – горе договори.

Отправено е искане въззивният съд да отмени определението и да се произнесе по същество с решение, с което да уважи предявените от двете ищци, настоящи частни жалбоподателки, против ответниците отрицателни установителни искове за собственост. Претендират и присъждане на разноски, вкл. и за настоящото частно производство.

В писмен отговор насрещните стрА. К. и Д. В.и, чрез процесуален представител, оспорват жалбата, считат обжалваното определение за правилно, а частната жалба против него – за неоснователна и настояват да бъде оставена без уважение.

От ищците А. К. Д. от гр. Бургас и Н. Х. М. от гр. София е подадена и 1 частна жалба срещу Определението № 6888/26.05.2025 год. по същото гр. дело, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което двете жалбоподателки (ищци) са осъдени да заплатят на ответниците К. и Д. В.и, на основА.е чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски в размер на 2500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Наведени са оплаквА.я, че определението № 6888/26.05.2025 год. по гр. дело № 7173/2022 год. на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, е неправилно, тъй като определението, с което е прекратено производството по делото, не е влязло в сила, поради което и на ответниците разноски не следва да се присъждат. Твърдят също, че не е взето предвид и направеното от тях възражение за прекомерност на заплатеното от двамата ответници адвокатско възнаграждение.

Отправено е искане за отмяна на определението.

Отговор по тази частна жалба не е подаден от насрещните стрА..

По частната жалба срещу Определение № 30/03.01.2025 год., постановено по гр. дело № 7173/2022 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено производството, съдът приема следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирА. стрА. и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 20223110107173 по описа на РС-Варна за 2022 год. е образувано по предявени от А. К. Д. от гр. Бургас и Н. Х. М. от гр.

София срещу К. О. В. и Д. В. В., двамата от гр. Варна, в условията на активно и пасивно субективно съединяване отрицателни установителни искове за собственост за приемане за установено в отношенията между стрА.те, че ответниците не са собственици на 1 / 4 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по кадастрална карта от 509 кв. м.

Наведени са твърдения, че ищците са собственици на 1 / 4 ид. част от процесния поземлен имот (всяка по 1 / 8 ид. част), по наследяване от Назени Онник М., а наследодателката им е придобила собствеността върху 1 / 4 ид. част от имота въз основа на съдебна спогодба-делба по гр. дело № 2582/1983 год. по описа на РС-Варна. С договор за продажба, скл. с нот. акт № 14/2012 год. на нотариус № 513, ответниците са придобили от А. А. Н.

1 / 4 ид. част от процесния поземлен имот, а праводателката им – въз основа на съдебната спогодба-делба по гр. дело № 2582/1983 год. по описа на РС-Варна.

Твърдят още, че през 2021 год. с два договора – договор за дарение, скл. с нот. акт № 18/2021 год. и договор за продажба, скл. с нот. акт № 24/2021 год., двата на нотариус № 529 – А. А. Н. и И. А. В. са прехвърлили на ответниците К. О.

В. и Д. В. В. 1 / 4 ид. част от същия поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по кадастрална карта от 509 кв. м. Твърдят, че с цитирА.те два договора от 2021 год. прехвърлителите са се разпоредили в полза на ответниците с права върху горния поземлен имот, които не притежават. Т. е., ответниците притежават 1 / 4 ид. част от горния поземлен имот, а останалите 2 / 4 ид. части са притежА.е на наследниците на 2 другите двама съделители по съдебната спогодба-делба по гр. дело № 2582/1983 год. по описа на РС-Варна.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искА.я – да се приеме за установено в отношенията между стрА.те, че ответниците не са собственици на 1 / 4 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по кадастрална карта от 509 кв. м.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците К. О. В. и Д. В. В. са оспорили допустимостта на исковете, като лишени от правен интерес. Твърдят, че не оспорват правото на ищците върху 1 / 4 ид. част от собствеността върху поземления имот и по никакъв начин не накърняват правата им. Твърдят, че с двата договора от 2021 год. са придобили не 1 / 4 ид. част от поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по кадастрална карта от 509 кв. м., а 1 / 4 ид. част от 231 кв. м. от поземления имот. Считат, че правата им върху идеалните части от собствеността върху имота не се застъпват с правата на ищците, поради което и исковете са лишени от правен интерес.

Видно от представените от стрА.те доказателства двете ищци се легитимират като собственици на 1 / 4 ид. част от дворно място, цялото от 410 кв. м., включено в парцел пл. № 6, кв. 94 по плана на 7-ми подрайон на гр.

Варна, въз основа на наследяване и съдебната спогодба-делба по гр. дело № 2582/1983 год. по описа на РС-Варна. Въз основа на същата съдебна спогодбаделба по гр. дело № 2582/1983 год. на РС-Варна А. А. Н. се легитимира като собственик на 1 / 4 ид. част от същия имот – дворно място, цялото от 410 кв. м., включено в парцел пл. № 6, кв. 94 по плана на 7-ми подрайон на гр. Варна.

С договор за продажба, скл. с нот. акт № 14/2012 год. на нотариус № 513, А. А.

Н. е продала на ответниците К. О. В. и Д. В. В. 1 / 4 ид. част от процесния поземлен имот.

Според скицата на л. 17 от делото на РС-Варна, понастоящем поземленият имот с бивш пл. № 6, кв. 94, гр. Варна, е с идентификатор *** по КККР на гр. Варна и с площ по кадастрални данни от 509 кв. м.

С нот. акт № 20/1995 год. на ВнН Алис Зенон Саркисян (наследодателка на А. А. Н. и И. А. В.) е призната за собственик на 1 / 3 ид. част от два магазина и на 1 / 4 ид. част от дворно място, цялото с пространство от 231 кв. м., представляващо имот с пл. № 7, кв. 94 по плана на 7-ми подрайон на гр.

Варна.

С два договора – договор за дарение, скл. с нот. акт № 18/2021 год. и договор за продажба, скл. с нот. акт № 24/2021 год., двата на нотариус № 529 – А. А. Н. и И. А. В. са прехвърлили на ответниците К. О. В. и Д. В. В. 1 / 4 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по кадастрална карта от 509 кв. м., за който в актовете е посочено, че представлява 1 / 4 ид. част от дворно място с пространство от 231 кв. м., по плана на 7-ми подрайон, пл. № 7, кв. 94 по плана на гр. Варна.

В проведеното на 17.10.2023 год. открито съдебно заседА.е 3 процесуалният представител на ищците е заявил, че за всички е важно да се установи каква е площта и съответно кой какво притежава от това дворно място.

При тези данни съдът е приел, че ищците нямат правен интерес от исковете, тъй като не са посочили с каква част е накърнено тяхното право на собственост върху поземления имот и в случая не е налице нито една от трите хипотези, предвидени в т. 1 от ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, при които е налице правен интерес от отрицателен установителен иск.

Определението е правилно.

Според т. 1 от ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството по делото се прекратява.

В случая нито една от горните хипотези не е налице. От твърденията на ищците, вкл. и от изявленията на процесуалния им представител в съдебно заседА.е, както и от обсъдените по – горе доказателства, може да се изведе извод, че е налице спор относно обема от общите части върху процесния поземлен имот (с влизането в сила на съдебната спогодба-делба по гр. дело № 2582/1983 год. по описа на РС-Варна, с която всеки съсобственик е получил в дял отделно жилище, теренът – бившия имот с пл. № 6, кв. 94 по плана на 7ми подрайон на гр. Варна – е придобил статута на обща част към отделните жилища), които притежава всеки от собствениците на отделните, построени в този имот, сгради. Горното сочи на правен интерес от друг иск, а не от отрицателен установителен иск за собственост.

По тези съображения настоящият състав счита, че Определението № 30/03.01.2025 год., постановено по гр. дело № 7173/2022 год. по описа на РСВарна, с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело поради недопустимост на предявените искове е правилно и следва да бъде потвърдено.

По частната жалба срещу Определението № 6888/26.05.2025 год. по гр. дело № 7173/2022 год. на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което двете жалбоподателки (ищци) са осъдени да заплатят на ответниците К. и Д. В.и, на основА.е чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски в размер на 2500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съдът приема следното:

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между стрА.те споразумение, в който случай, че прилага ал. 9.

В отговора си на исковата молба ответниците са отправили и искане за присъждане на разноските по делото.

4

С молба от 07.12.2023 год. ответниците К. и Д. В.и са поискали делото да се прекрати, представили са списък на разноските, както и договор за правна защита и съдействие от 19.09.2022 год., отново са поискали присъждане на разноски.

В проведеното на 06.02.2024 год. съдебно заседА.е ищците, чрез процесуалния си представител, са направили възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците К. и Д. В.и адвокатско възнаграждение.

С определение № 30/03.01.2025 год. производството по гр. дело № 7173/2022 год. по описа на РС-Варна е прекратено. С това определение съдът не е произнесъл по искането на ответниците К. и Д. В.и за присъждане на разноски.

С молба от 21.01.2025 год., подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, ответниците К. и Д. В.и, чрез процесуалния си представител са поискали да се допълни Определението № 30/03.01.2025 год. по гр. дело № 7173/2022 год. по описа на РС-Варна относно разноските и в тяхна полза да се присъдят разноските за производството за заплатено от тях адвокатско възнаграждение.

С Определение № 6888/26.05.2025 год. съдът е уважил молбата и е осъдил ищците да заплатят на ответниците К. и Д. В.и, на основА.е чл. 78, ал.

4 ГПК, сумата от 2500 лева – разноски за производството, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна помощ от 19.09.2022 год.