Решение № 59 от 13.02.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Плевен, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20234400500826 по описа за 2023 година Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 1426/13.10.2023 г. на Плевенски Районен съд, постановено по гр.дело № 961/2023 г.по описа на същия съд е признато за установено на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.430, ал.1 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, че Д. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ************, дължи на „БАНКА ДСК”АД - гр. София, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Московска” № 19, представлявана от С. Л. С. и Д. Д. М., сумата в размер на 4804,16 лв. - главница, сумата в размер на 919,14 лв.договорна лихва за периода 15.02.2018 г.-14.06.2022 г., сумата от 631 лв. обезщетение за забава върху непогасената главница по вноските за периода 15.02.2018 г. -14.06.2022 г. и сумата от 119,09 лв.-обезщетение за забава след изискуемост, за периода 15.06.2022 г.-14.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2022 г.до изплащане на вземането, дължими въз основа на Договор за кредит Експресо от 10.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2709/15.09.2023 г. и ИЛ по ч.гр.д. № 4905/2022 г. на ПлРС, като за разликата до пълния предявен размер от 1409,76 лв. - договорна лихва за същия период искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение на ПРС на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ********** е осъден да заплати на „БАНКА ДСК”АД гр. София, ЕИК 121830616, със седалище и 1 адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Московска” № 19, представлявана от С. Л. С. и Д. Д. М., сумата от 1579,56 лв. разноски в настоящото производство и сумата от 175,94 лв. разноски по ч.гр.д. № 4905/2022 г. на ПРС.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Банка ДСК“АД гр.София-ищец пред ПРС,чрез пълномощника на дружеството гл.юрисконсулт В. В.,с която същото се обжалва в частта , в която е отхвърлена претенцията за установяване дължимостта на договорна лихва в размер на 490,16 лв.,натрупана в периода след вливането на „Експресбанк" АД в „Банка ДСК"ЕАД.В обжалваната част се навеждат доводи,че решението на ПРС е неоснователно и незаконосъобразно.На първо място, във въззивната жалба се посочва, че по отношение начисляването на договорната лихва след вливането на „Експресбанк"АД, вещото лице е дало заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза в два варианта, като въззивникът счита за неправилни изводите на съда за приемане на предпочитания от вещото лице вариант,според който вещото лице е установило, че до обединяването на банките, неплатената договорна лихва отговаря на представения погасителен план към Договора за кредит, като след преминаването на кредита в „Банка ДСК“ АД е започнато начисляване на договорна лихва в размер на 29,99 лв. за всеки месец, без да се спазват договорените вноски в погасителния план.

На следващо място, въззивникът счита за неправилен подхода на съда да приеме погасителния план като водещ мерител на дължимата договорна лихва, след вливането на банката – кредитор в „Банка ДСК“ ЕАД. В тази връзка, навежда доводи, че погасителния план е част от договора за кредит и сочи в табличен вид продължителността, поредността, перата и общия размер на погасителните вноски за всеки отделен месец, т.е. има информативен характер, но в него няма данни относно това, каква би следвало да е лихвата при забавяне на плащанията. С подписване на погасителния план не може да се предполага в коя вноска ще се наблюдава забавяне и колко продължително ще бъде то. Уговорките в погасителен план и плащанията на вноски са винаги и изпяло в полза на кредитополучателя. При точно изпълнение на задълженията за плащане всеки месец ,главницата по кредита се намалява с определената по погасителния план сума.Така за следващия месец договорната лихва се начислява върху по-малък размер главница и съответно дължимата месечна лихва за следващия период ще бъде в по-малък размер, което при плащане на анюитетната вноска ще увеличи размерът на погасената главница. Неизпълнението на тези задължения води до негативни последици за кредитополучателя, които се изразяват в натрупване на договорна лихва за целия срок на забавянето, съобразно неплатените вноски за главница, начисляването на санкциониращи лихви, както и обявяване на кредита за предсрочно изискуем.С факта на преустановяване на плащанията от страна на длъжника, погасителният план във вида, в който е представен по делото престава да действа.В него не е предвидено поле за начисляване на санкциониращата лихва, която се погасява със следващата вноска, преди погасяване на договорната лихва и главницата по кредита. При това 2 положение, с плащането на вноската по плана, след допуснатата забава, не би могло да се постигне планираното погасяване на кредита. Ако месечната вноска не бъде платена, то и главницата няма как да бъде намалена.

Следователно, няма как за следващия период да се начислява договорна лихва върху по-малък размер главница. В процесния случай Банката не изменя едностранно параметрите на договора, т.е. размер на главницата, лихва, срок и т.н., а това се прави от кредитополучателя. Банката е доказала, че е изпълнила задължението си, а по отношение на ответника е доказано, че не е изпълнявал своето основно задължение, а именно да погасява редовно договорените суми.

Според въззивника, първоинстанционният съд не е подложил на анализ съществени обстоятелства по делото, както и разпоредбите на закона, отнасящи се към правото за събиране на лихва за отпуснатата в заем парична сума. С приетото в първоинстанционното решение е ощетено основното право на Банката,като кредитор, а именно да начислява и събира договорна лихва в реалния й размер до обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени, като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение на ПРС в частта,в която е отхвърлен предявения от „Банка ДСК“ АД срещу Д. Х. Б. иск за разликата до пълния предявен размер от 1409,76 лв. договорна лихва и вместо него е присъдена сумата в размер на 919,14 лв. и да постанови решение, с което да уважи изцяло претендираната от въззивника договорна лихва в размер на 1409,76 лв.Претендират се и направените в настоящото производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание на 17.01.2024 г.въззивникът „Банка ДСК“ АД гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. М. поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи,като ангажира становище, че решението на ПРС в частта, в която не е присъдена договорна лихва е неоснователно и същата не е изчислена правилно.Претендират се разноските за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Относно въззивната жалба на другата страна,същата се оспорва,като в тази насока се поддържат доводите в писмения отговор.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираните писмени бележки от пълномощника на „Банка ДСК“-юрисконсулт Ф. И..

Въззиваемият по тази въззивна жалба Д. Х. Б. ,чрез назначения му особен представител адвокат Е. П. от ПАК не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.

Срещу решението на ПРС е постъпила въззивна жалба и от ответника Д. Х. Б.,чрез назначения му особен представител адвокат Е. П. от ПАК в частта,в която е уважен предявения от „Банка ДСК“иск,в която част се твърди,че решението на ПРС е неправилно и необосновано. Изложени са доводи,че неправилно съдът е приел, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем от страна на Банката е извършено по надлежния ред.

Според особения представител на въззивника Д. Б. ,обявяването на кредита за 3 предсрочно изискуем от страна на Банката не е извършено по надлежния ред.Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми ,вкл.и за вноските с ненастъпил падеж,които към момента на изявлението не са били изискуеми.Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.Когато изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ.Извлечението от счетоводните книги на банката установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -кредитополучател.

Изложени са доводи,че не е налице надлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение по изпълнително дело №1024/2022 г.по описа на ЧСИ Т. К., тъй като връчването е извършено по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, но не става ясно връчителят установил ли е или не, дали длъжникът живее на адреса или има данни, че не живее на адреса.

Твърдението, че поканата- уведомление от „Банка ДСК“ АД, връчена чрез ЧСИ П. П. е връчена надлежно по реда на чл.47 ал.5 от ГПК също не отговаря на истината.Особеният представител счита, че не е налице надлежно връчване на поканата и съответно надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,като се позовава на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г., според което ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В тази връзка, във въззивната жалба се твърди, че по делото не са представени доказателства за това,че законните представители на Банката са направили конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а ответникът не е направил волеизявление в този смисъл. Поканата за доброволно изпълнение и предсрочна изискуемост не е връчена на ответника по надлежния ред.Дори да се приеме, че изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем се прави с исковата молба, то същото отново не е достигнало до Д. Х. Б., а предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й,като получаването на това волеизявление, отправено от Банката до длъжника,трябва да е реално и да предхожда по време предявената претенция за търсеното вземане.В случая, „Банка ДСК“ АД – гр. София обявява 4 предсрочната изискуемост на кредита с исковата си молба, считано от датата на получаването на препис от същата от ответника, но доколкото ответникът Д. Х. Б. се представлява от особен представител, връчването на исковата молба и приложенията към нея на особения представител по реда на чл.47 от ГПК не може да изпълни изискването на Закона за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника в първоинстанционното производство, поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за предсрочната изискуемост на сумите по кредита, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Поради това, особеният представител счита,че с връчването на исковата молба, не се извършва надлежно уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита.

Разпечатката съдържа 21 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/673469b3-5ccb-4d6c-80d9-c734ab1e2312