Решение № 1146 от 04.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1146 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в заседание при закрити врати на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20241100902318 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба „М.-М“ ЕООД правно основание чл. 625 от Търговския закон за откриване на производство по несъстоятелност на търговското дружество, поради настъпила неплатежоспособност– евентуално, при свръхзадълженост, с начална дата 14.03.2012 г.

С молбата се твърди, че дружеството е изпаднало в състояние на невъзможност да погасява задълженията си към кредиторите, както и в обективна невъзможност да погасява текущите си задължения, свързани с търговската му дейност; дружеството не разполага със средства, за да ги погаси, няма имущество и е спряло дейността си.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че молителят е търговско дружество, регистрирано със седалище и адрес на управление в гр.София.

Представени са счетоводен баланс към 30.11.2024 г., баланс и отчет за приходите и разходите към 31.12.2016г., декларация по чл.38, ал.9 т.2 от ЗСч, от които е видно че дружеството не осъществява търговска дейност. От справка за задълженията и удостоверения по изпълнителни дела е видно, че молителят има непогасени парични задължения по изп.дело № 167/2012 г. и изп. дело №1152/2010 г., които са висящи. По делото се установява, че молителят има задължения, които не са погасени. Дружеството не притежава дълготрайни материални активи, няма приходи от продажби и не осъществява търговска дейност и няма наети лица. Пасивът на дружество надвишава актива му. Същото не е в състояние да покрие задълженията си. Приложена е и справка от Агенция по вписванията чрез отдалечен достъп, от която е видно, че дружеството не разполага с недвижими имоти и няма вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата му.

От приложени по делото доказателства се установява, че молителят има изискуеми задължения в размер на 118960, 28 лв., за които са образувани и висящи изпълнителни дела 1 и които не са погасени. От приложени по делото доказателства се установява, че молителят няма имущество и се намира в трайна и обективна невъзможност да погасява изискуемите си задължения.

При така установеното от фактическа страна, съдът счита молбата за процесуално допустима, като подадена по реда на чл. 625 от ТЗ, до компетентния по смисъла на чл. 613 от ТЗ съд и от лице, сред посочените в чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно и чл. 742 от ТЗ, а именно: 1. длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 2. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 3. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл. 631 от ТЗ.

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни задължения от определен вид, каквито са и процесните парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. От доказателствата по делото се установи, че длъжникът не е платил изискуеми парични задължения към търговско дружество и към „Райфайзен банк България“АД – взискатели по образуваните изпълнителни дела, и обективно не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения. Налице е и презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, тъй като е налице спиране на плащанията на задълженията на длъжника, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 т. 1 на чл. 608 от ТЗ.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. С аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 от ТЗ и обективна невъзможност за плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер.

С оглед на данните по делото следва да се приеме, че най–ранният момент, към който се доказва неплатежоспособността на длъжника е 14.03.2012 г., към която дата дружеството вече е било с влошено финансово състояние и имало изискуеми и непогасени задължения от този вид. Ето защо, съдът приема, че това е датата, на която двата елемента на неплатежоспособността (наличие на непогасено задължение, респ. задължения и трайна невъзможност за погасяване) са налице. Предвид осъществяването на състава на чл. 630 ал.

1 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена, а в частта й по евентуалното основание за откриване на производство по несъстоятелност съдът не следва да се произнася.

2

С оглед липсата на данни за наличието на бързо ликвидно имущество (което да може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноски) с определение на съда съгласно чл. 629б вр. чл. 632 ТЗ са приканени заинтересованите лица да предплатят минимални начални разноски в производството по несъстоятелност в размер на 4000 лв. в 20 дневен срок от обявяването му в Търговския регистър РЮЛНЦ. В указания от съда срок и до момента не е заявена готовност за предплащане на разноски, а и такива не са налични у длъжника.

При така установените факти, следва извода, че не се установява да е налице реално налично имущество на длъжника и то няма активи, чиято стойност да е достатъчна да покрие разноските за развитие на производството по несъстоятелност, не е изразена и готовност за внасянето им, поради което по отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Следва, на основание чл. 620, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, дружество молител, следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 250 лв.

Воден от горното и на основание чл. 630 във вр. чл. 632, ал. 2 от ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “М. –М“ЕООД, с ЕИК 175086110, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н ******** представлявано от управителя З.Л.Ц.-Т., ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 14.03.2012 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „“М. –М“ЕООД, с

ЕИК 175086110, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н ******** представлявано от управителя З.Л.Ц.-Т..

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ и ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на “М. –М“ЕООД, с ЕИК 175086110, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н ******** представлявано от управителя З.Л.Ц.-Т..

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на“М. –М“ЕООД, с ЕИК 175086110, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н ******** представлявано от управителя З.Л.Ц.-Т..

ОСЪЖДА “М. –М“ЕООД, с ЕИК 175086110, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н ******** представлявано от управителя З.Л.Ц.-Т. да заплати 250 лв. държавна такса по сметка на Софийски градски съд.

СПИРА производството по несъстоятелност на “М. –М“ЕООД, с ЕИК 175086110, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н ******** представлявано от управителя З.Л.Ц.-Т., на основание чл. 632, ал. 1, изр. 1-во от ТЗ.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 632, ал. 6 ТЗ длъжника “М. –М“ЕООД, с ЕИК 3

175086110, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н ******** представлявано от управителя З.Л.Ц.-Т. в едномесечен срок от вписването на решението да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

След влизане в сила на решението да се уведоми НОИ за дадения срок на длъжника.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, на основание чл.

622 от ТЗ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4