Определение № 612 от 07.08.2025, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 612 гр. Силистра, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Теодора В. Василева

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20253400500376 по описа за 2025 година Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, против Разпореждане № 873/25.06.2025 г., постановено по ч. гр. д.№ 402/2025 г. на РС-Тутракан, в частта, в която заповедния съд е отказал да присъди законна лихва върху присъдената главница от 20 697,99 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.

Жалбоподателят изтъква, че при тълкуване на разпоредбата на чл.23 ЗПК се стига до извод, че при недействителен договор, потребителят следва да дължи само предоставената му главница, без каквито и да било лихви, неустойки и разноски, които произтичат от самия договор за кредит, докато обезщетението за забава съгласно чл. 86 от ЗЗД, претендирано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/исковата молба/изпращане на поканата за плащане не произтича от договора за кредит, а е призната санкция за забавено изпълнение на изискуемо парично задължение. Сочи, че в мотивите на обжалваното разпореждане съдът се е позовал на Решение С - 520/21 на СЕС, но смисълът, който е вложил заповедният съд не съответства на този, вложен в акта на СЕС. Вън от това заповедния съд е наложил непропорционална санкция на кредитора в резултат на обявения договор за кредит, като се е позовал на Решение на №129 от 30.7.2024 на ВКС по т. д .№630/2023 г., I Т.О, което обаче не е относимо към настоящия случай.

Моли за отмяна на обжалваното разпореждане в частта, в която заповедния съд е отказал да присъди законна лихва върху главницата в 20 697,99 лева , и да бъде постановено друго, с което да се уважи подаденото от „Банка ДСК" АД заявление в тази му част.

1

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството пред заповедния съд е било образувано по Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с подател – "Банка ДСК" АД против против И. Т. Д. с ЕГН ********** за: главница 21624,81 лева; договорна лихва 1414,90 лева за периода 25.05.2024-27.05.2025; лихвена надбавка за забава 128,23 лева за периода 25.06.2024- 27.05.2025; - законна лихва за забава 108,91 лева за периода 28.05.2025-10.06.2025; - законна лихва за забава върху цялата заявена главница от 11.06.2025 до изплащане на задължението, претендирани като дължими по договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2023, отчитан по сметка № 11/30452396.

Към заявлението са приложени Извлечение от счетоводните книги на "Банка ДСК" АД, копие от договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2023г., ведно с погасителен план към него, ОУ и Покана - уведомление, отправена до И. Т. Д..

В съответствие с правомощията си по чл.410, ал.2 ГПК, първоинстанционният съд постановил Разпореждане № 825/16.06.2025г., с което са дадени указания на заявителя за представяне на допълнителна информация, които видно от молба вх. № 2506/29.05.2025г. са изпълнени частично.

След като е разгледал заявлението по чл. 417 ГПК и молбата с вх.№ 2506/29.05.2025г. в отговор на Разпореждане № 825/16.06.2025г., след собствени изчисления съдът намерил, че ГПР 7,88% не включва ежемесечната застрахователна премия от 26,61 лева. Приел за значително установеното отклонение между реалния /10,49%/ и посочения в договора размер на ГПР7,88%, като счел, че разликата следва да се приравни на липсващ ГПР и затова, на осн. чл. 23 във вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение за разликата над чистата сума, от която се е възползвал длъжника (22950 лева), приспадайки вече платеното, което по справка на заявителя е 2252,01 лева. Като се позовал на практиката на СЕС в решението по дело С-520/21 и на ВКС в Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК, отказал издаването на заповед за изпълнение за законната лихва върху уважената част от главницата от подаване на заявлението.

Жалбоподателят не оспорва преценката на първоинстанционния съд, според която договорът за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК поради нарушение на чл. 11,т.10 от ЗПК и е приел, че се дължи само сумата 20687,99 лв. остатък от главницата, за която е уважил заявлението, а го е отхвърлил за разликата до 21624,81 лв. главница и за останалите претендирани като дължими суми. Тази преценка се споделя и от състава на въззивния съд.

При това положение основателно съдът е приел, че следва да се откаже изцяло издаването на заповед за изпълнение за законна лихва върху 2 уважената част от главницата от подаване на заявлението. Съставът на СсОС споделя подробните мотиви на първоинстанционния съд по този въпрос и препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК. Присъждането на законната лихва би се явило в противоречие с приетото в решение на СЕС по дело С520/21 и решение по т. д. № 630/2023 г. на І т. о. на ВКС, което е в смисъла посочен от РС – Тутракан.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното със същата разпореждане – правилно, поради което следва да се потвърди изцяло.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част

Разпореждане

873/25.06.2025г. по ч.гр.д. 402/2025г. по описа на PC – Тутракан.

Определението не подлежи на обжалване.

№

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Пламен Неделчев Димитров

Особено мнение на съдията Пламен Неделчев Димитров

Не споделям становището на колегите от съдебният състав относно дължимостта на законната лихва върху чистата сума на кредита, тъй като считам, че хипотезата на чл. 86 от ЗЗД, намира приложение във всички случаи на забавено парично задължение включително и в настоящото правоотношение.

Според мен съдебната практика на СЕС и ВКС цитирана от колегите касателно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, има предвид, че при нищожност на потребителския договор се дължи връщане само на главницата и на другите акцесорни задължения по кредита произтичащи от конкретното кредитно правоотношение, но не и обезщетението за забава по чл. 86 от ЗЗД, имащо общ облигационен характер, което пък обуславя дължимостта му във всички случаи на неизпълнено и забавено парично задължение.

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 612 гр. Силистра, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Теодора В. Василева

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20253400500376 по описа за 2025 година Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, против Разпореждане № 873/25.06.2025 г., постановено по ч. гр. д.№ 402/2025 г. на РС-Тутракан, в частта, в която заповедния съд е отказал да присъди законна лихва върху присъдената главница от 20 697,99 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.

Жалбоподателят изтъква, че при тълкуване на разпоредбата на чл.23 ЗПК се стига до извод, че при недействителен договор, потребителят следва да дължи само предоставената му главница, без каквито и да било лихви, неустойки и разноски, които произтичат от самия договор за кредит, докато обезщетението за забава съгласно чл. 86 от ЗЗД, претендирано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/исковата молба/изпращане на поканата за плащане не произтича от договора за кредит, а е призната санкция за забавено изпълнение на изискуемо парично задължение. Сочи, че в мотивите на обжалваното разпореждане съдът се е позовал на Решение С - 520/21 на СЕС, но смисълът, който е вложил заповедният съд не съответства на този, вложен в акта на СЕС. Вън от това заповедния съд е наложил непропорционална санкция на кредитора в резултат на обявения договор за кредит, като се е позовал на Решение на №129 от 30.7.2024 на ВКС по т. д .№630/2023 г., I Т.О, което обаче не е относимо към настоящия случай.

Моли за отмяна на обжалваното разпореждане в частта, в която заповедния съд е отказал да присъди законна лихва върху главницата в 20 697,99 лева , и да бъде постановено друго, с което да се уважи подаденото от „Банка ДСК" АД заявление в тази му част.

1

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството пред заповедния съд е било образувано по Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с подател – "Банка ДСК" АД против против И. Т. Д. с ЕГН ********** за: главница 21624,81 лева; договорна лихва 1414,90 лева за периода 25.05.2024-27.05.2025; лихвена надбавка за забава 128,23 лева за периода 25.06.2024- 27.05.2025; - законна лихва за забава 108,91 лева за периода 28.05.2025-10.06.2025; - законна лихва за забава върху цялата заявена главница от 11.06.2025 до изплащане на задължението, претендирани като дължими по договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2023, отчитан по сметка № 11/30452396.

Към заявлението са приложени Извлечение от счетоводните книги на "Банка ДСК" АД, копие от договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2023г., ведно с погасителен план към него, ОУ и Покана - уведомление, отправена до И. Т. Д..

В съответствие с правомощията си по чл.410, ал.2 ГПК, първоинстанционният съд постановил Разпореждане № 825/16.06.2025г., с което са дадени указания на заявителя за представяне на допълнителна информация, които видно от молба вх. № 2506/29.05.2025г. са изпълнени частично.

След като е разгледал заявлението по чл. 417 ГПК и молбата с вх.№ 2506/29.05.2025г. в отговор на Разпореждане № 825/16.06.2025г., след собствени изчисления съдът намерил, че ГПР 7,88% не включва ежемесечната застрахователна премия от 26,61 лева. Приел за значително установеното отклонение между реалния /10,49%/ и посочения в договора размер на ГПР7,88%, като счел, че разликата следва да се приравни на липсващ ГПР и затова, на осн. чл. 23 във вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение за разликата над чистата сума, от която се е възползвал длъжника (22950 лева), приспадайки вече платеното, което по справка на заявителя е 2252,01 лева. Като се позовал на практиката на СЕС в решението по дело С-520/21 и на ВКС в Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК, отказал издаването на заповед за изпълнение за законната лихва върху уважената част от главницата от подаване на заявлението.

Жалбоподателят не оспорва преценката на първоинстанционния съд, според която договорът за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК поради нарушение на чл. 11,т.10 от ЗПК и е приел, че се дължи само сумата 20687,99 лв. остатък от главницата, за която е уважил заявлението, а го е отхвърлил за разликата до 21624,81 лв. главница и за останалите претендирани като дължими суми. Тази преценка се споделя и от състава на въззивния съд.

При това положение основателно съдът е приел, че следва да се откаже изцяло издаването на заповед за изпълнение за законна лихва върху 2 уважената част от главницата от подаване на заявлението. Съставът на СсОС споделя подробните мотиви на първоинстанционния съд по този въпрос и препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК. Присъждането на законната лихва би се явило в противоречие с приетото в решение на СЕС по дело С520/21 и решение по т. д. № 630/2023 г. на І т. о. на ВКС, което е в смисъла посочен от РС – Тутракан.