Решение № 38 от 27.02.2025, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 379/2024
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 27.02.2025
- В сила
- 27.02.2025
- Състав
- Деян Георгиев Събев, Боян Бойков Ешпеков, Йорданка Георгиева Янкова
Цитирани разпоредби
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.130 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.130 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.146 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.148 · Наказателен кодекс
- чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.82 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.82 ал.1 т.5 · Наказателен кодекс
- чл.88а · Наказателен кодекс
- чл.88а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.88а ал.1 - ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.88а ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337 ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. К., 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Деян Г. Събев
Членове:
Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245100600379 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 57/31.10.2014 год., постановена по Н.ч.х.дело № 785/2023 год., К.йският районен съд е признал подсъдимия Д. Т. К. от гр.К. за виновен в това, че на 11.08.2023 год. в гр.К. причинил на Т. И. С. от гр.К. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания на горните крайници и състресение на мозъка без загуба на съзнание, довела разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130 ал.1, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години . С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Д. Т. К. да заплати на Т. И. С. от гр.К. сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2023 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 6 000 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е Д. Т. К. да заплати на Т. И. С. и направените по делото разноски, в размер на 1 000 лв.; а по сметка на Районен съд – К. – да заплати дължимата държавна такса върху уважената част на 1 гражданския иск, в размер на 60 лв., както и 5 лв. държавна такса за изготвяне на справка за съдимост. С присъдата съдът се е разпоредил и с вещественото доказателство, приобщено по делото.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д. Т. К. – адв.И. Б. от АК – К., в която се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Жалбодателят моли същата да бъда отменена изцяло, вместо което да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият Д. Т. К. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му по частен ред обвинение. В съдебно заседание подс.Д. К. не се явява, редовно призован.
Защитникът му изразява становище, че поддържа въззивната жалба. Развива съображения, че от събраните по делото доказателства не е доказано извършено престъпление от подсъдимия. Алтернативно пледира за приложение на разпоредбите на чл.78а от НК, с оглед настъпила реабилитация по отношение на подсъдимия по предходните му осъждания. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – частния тъжител Т. И. С. от гр.К., уведомена от съдебно заседание, не се явява. Повереникът й – адв.Д. Ш. от АК – К., в представено писмено възражение против въззивната жалба изразява становище, че същата е необоснована. Развива съображения, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон и е обоснована. Намира проведеното съдебно следствие за подробно, задълбочено и всестранно, при което са събрани многобройни доказателства, които са били обсъдени и преценени обективно и безпристрастно от съда. С възражението моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като алтернативно изразява становище за нейното изменение в наказателната й част, с приложение на разпоредбата на чл.78а от НК и налагане на подсъдимия на съответно наказание, и потвърждаване на присъдата в гражданско - осъдителната й част. В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител изразява становище, че жалбата е неоснователна, като развива съображения, аналогични на посочените във възражението. Претендира разноски във въззивното производство.
2
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано за подаването й лице, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, макар и по съображения, различни от изложените от жалбодателя в нея.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение на подсъдимия Д. К.. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, поради което не са извършвани процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивната инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. Т. К. е роден на **.**.**** год.. в с.О., обл.К., като постоянно живее в гр.К., кв.„В.“, ул.„П.“ № **. Има завършено основно образование, женен е, пенсионер, не е осъждан.
На 11.08.2023 год., около 17.00 часа тъжителката Т. И. С. се намирала на ул.„П.“ в гр.К., в градината пред дома си, където чистела трева. Неин съсед бил подсъдимият Д. Т. К., който по това време се приближил до оградата, разделяща двата имота, в близост до която се намирала и тъжителката С..
Отношенията между тъжителката и подсъдимия били влошени от години, повод за което било местоположението именно на тази ограда, включително тъжителката подавала сигнали в РУ- К. срещу подсъдимия. Виждайки го до оградата, тъжителката се обърнала към него с думите: „Д., стига сте местили тази ограда“. Разменили ли си словесни нападки, след което тъжителката плиснала вода към подсъдимия и го намокрила. Подсъдимият К. се надвесил над оградата и ударил с твърд предмет /дървен или железен прът/ тъжителката по главата, в областта на темето. Подсъдимият продължил да нанася удари към главата й, при което тя вдигнала ръце, за да се предпази. Усетила световъртеж и паднала на земята, като й потекла кръв от главата, при което подсъдимият преустановил действията си и тръгнал навътре към дома си.
3
След случилото се, тъжителката позвънила на съпруга си – св.Г. С., който по това време бил отишъл до магазина, като се опитала да го уведоми за инцидента. След като св.С. се прибрал от магазина, намерил съпругата си в двора на къщата им. След това пристигнали служители на РУ- К., а именно свидетелите С. О. и Н. А.. Те установили подсъдимия и тъжителката, всеки от тях в своя дом, след което им снели обяснения. В писмените си обяснения още тогава Т. С. посочила, че е ударена с дървен или железен прът по главата от подсъдимия. Подсъдимият Д. К. твърдял, че е залят с кофа с вода от тъжителката. На двамата участници в конфликта били съставени протоколи за предупреждение по реда на ЗМВР, а тъжителката била закарана до ЦСМП – К., където била прегледана и й била оказана необходимата медицинска помощ, обработка на рана и превръзка на главата, след което били уведомени служители на РУ- К., а тъжителката била освободена. Същата вечер след инцидента на 11.08.2023 год., в дома на тъжителката С. дошла дъщеря й – св.И. И.. На следващия ден - 12.08.2023 год., тъжителката Т. С. била приета в хирургично отделение на МБАЛ „Д..“ АД – гр.К. с диагноза: „Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма“. Там престояла 5 дни за лечение, след което била изписана.
На 16.08.2023 год. тъжителката Т. С. била прегледанa от съдебен лекар, видно от съдебномедицинско удостоверение № 198/2023 год. В същото били описани констатираните при прегледа наранявания, а именно: в дясната половина на теменната област на главата е установена цепковидна рана с неравни ръбове и дължина 2 см; по задната повърхност на дясната ръка, в долната трета на предмишницата и в областта между основите на пръстите и гривнената става е установено синкаво - мораво кръвонасядане с кафеникав оттенък и размери 1 см; такова кръвонасядане с размери 4/3.5 см е установено по вътрешната повърхност на лявата предмишница, в долната й трета. В съдебномедицинското удостоверение съдебният лекар е посочил, че констатираните и описани увреждания – цепковидна рана с неравни ръбове и дължина 2 см в дясната половина на теменната област на главата, синкавомораво кръвонасядане с кафеникав отенък и размери 1 см по задната повърхност на дясната ръка, в долната трета на предмишницата и в областта между основите на пръстите и гривнената става, и кръвонасядане с размери от 1 см по вътрешната повърхност на лявата предмишница, в долната й трета, са получени при действието на твърд тъп или тъпо - ръбест предмет и по време и 4 начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната.
Съдебният лекар е дал заключение, че разкъсно-контузната рана на главата и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена от гласните доказателства, установени с гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимия Д. К., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, на които е дал вяра отчасти; показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд свидетели И. И., Ж. И., М. Л., Д. Н., Н. А., Ю. М., Ю. Е., Д. Х., С. О. и И. С., които е кредитирал изцяло; както и от писмените доказателства по делото, приети и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред от първоинстанционния съд.
За да приеме описаната по-горе фактическа обстановка за безспорно установена, първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на свидетелите И. И., Ж. И., М. Л., Д. Н., Н. А., Ю. М., Ю. Е., Д. Х., С. О. и И. С., като е намерил същите за логични, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото, с изключение на част от обясненията на подс.К.. Настоящата инстанция също намира, че показанията на посочените свидетели изграждат безпротиворечиво фактическата обстановка такава, каквато е приета от първоинстанционния съд и от въвззивния съд, като макар и косвени, същите установяват по правдив и достоверен начин фактите и обстоятелствата, относими към извършеното от подс.Д. К. престъпление, предмет на повдигнатото му по частен ред обвинение. Така, свидетелите И. И., Ж. И. и И. С. установяват влошените от години отношения между частната тъжителка и подсъдимия, като същите свидетели непосредствено са възприели състоянието на частната тъжителка Т.
С. на инкриминираната дата след случилото се, вкл. и нараняванията на същата. Свидетелите Н. А., Ю. М., Ю. Е., Д. Х. и С. О. - ********, също установяват с показанията си фактите на подаване на сигнал до РУ – К. за пострадала жена на ул. „П.“ в гр.К.; изпращането им за проверка на сигнала от дежурния полицай в РУ - К., срещата им както с частната тъжителка /при която непосредствено възприели наличието на наранявания на тъжителката и 5 кръв в областта на главата/, така и с подсъдимия К., при които срещи частната тъжителка заявила на полицейските служители, че подсъдимият я е ударил с някаква метална тръба, респ. подсъдимият К. признал за физическо съприкосновение с тъжителката, казвайки им, че последната го заляла с вода и той я бутнал; а така също и извикването на линейка, с която тъжителката С. била откарана в СПО на МБАЛ „Д.“ АД – гр.К., където й била оказана медицинска помощ. Показанията на посочените свидетели се подкрепят косвено и от писмените доказателства – съдебномедицинско удостоверение № 198/2023 год., в което са отразени констатираните телесни увреждания на тъжителката при освидетелстването й на 16.08.2023 год., както и Епикриза на тъжителката, издадена от Хирургично отделение при МБАЛ „Д.“ АД – К., от което се установява, че частната тъжителка Т. С. е постъпила за лечение в отделението на 12.08.2023 год. с диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“ и придружаващо заболяване „Травма на главата, неуточнена“, като е била изписана на 16.08.2023 год.