Определение № 791 от 28.10.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 791 гр. Перник, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500579 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 3916/27.06.2025 г. – п.к. 26.06.2025 г., подадена от „Микро Кредит“ ЕАД, гр. София, ул. „Летовищна“ № 1, с ЕИК:202073629 чрез адвокат Г. М. от САК срещу определение № 323/13.05.2025 г., постановено по гр. дело № 1338/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските относно адвокатското възнаграждение на адвокат П. П..

Жалбоподателят излага съображения, че в случая не били налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и въобще не следвало да се заплаща адвокатско възнаграждение на това основание и че същото било прекомерно завишено.

Поради това, жалбоподателят моли окръжния съд да отмени обжалваното определение и постанови ново, с което отхвърли искането на адвокат П. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение или намали размера му.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК В. А. К. от ***, ЕГН: ********** чрез адвокат П. П. е подал отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я отхвърли и потвърди обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство – адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, 1 без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира същата за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. А.

К. срещу „Микро Кредит“ ЕАД, с която се претендира съдът да прогласи нищожността на договор за паричен заем № *** от ***, сключен между страните, а в условията на евентуалност (в случай, че не бъде уважен главния иск) – съдът да прогласи нищожността на „договора за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit“ № *** от ***, поради това, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.

1 ЗЗП.

По делото е постановено решение № 58/06.03.2025 г., с което е уважен главния иск и ответното дружество „Микро Кредит“ ЕАД е осъдено да заплати по сметка на съда сумата от 345.04 лева – държавна такса и възнаграждение за вещо лице, а на адвокат П. П. – сумата от 637.60 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „Микро Кредит“ ЕАД за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат П. П..

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира следното:

Възражението на жалбоподателя, че в случая не били налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и въобще не трябвало да се присъжда адвокатско възнаграждение на това основание, не следва да бъде разглеждано с оглед основополагащия процеса принцип на диспозитивното начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК. Видно от молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК, същият е поискал по реда на тази разпоредба да се измени постановеното по делото решение в частта му за разноските като се намали размера на присъденото на адвокат П. П. адвокатско възнаграждение, без обаче да е направено възражение, съответно искане, че такова възнаграждение не следва да бъде присъждано.

Възражение в този смисъл е направено едва с настоящата частна жалба, което обаче се явява преклудирано – направено извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Относно възражението на жалбоподателя за прекомерност на така присъденото на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение на адвокат П. П., настоящият съдебен състав намира следното:

В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение на адвокат П. П., което му се дължи на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е в размер на 685.80 лв. (предвид цената на главния иск, уважен от съда – 3 587.96 лв.).

2

Следва обаче да бъде съобразено, че съгласно решение С-438/22 г. на СЕС, както и практиката на ВКС, обективирина в определения: № 1151/11.04.2025 г. по к. ч. т. д. № 581/2025 г., т. к., ва І-во т. о.; № 1001/06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 553/2024 г. на III-то г.о.; № 28/21.01.2022 г. по ч.т.д. № 2347/2021 г. на ВКС, на II-ро т.о.; № 1183/14.03.2024 г. по ч.гр.д.

№ 2605/2023 г. на III-то г.о.; № 327/16.07.2018 г. по ч.т.д. № 750 от 2018 г. на II-ро т.о. и др., при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, без възможност да се прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., препращаща към Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

Същевременно следва да се отчете, че относно защитата на потребителя при недействителни договорни клаузи с постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, и решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 г., съдът на ЕС е дал принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 на решението по дело С57/2015 г. е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. Следователно, възланите разноски следва да са разумни и пропорционални.

С оглед горното следва да се приеме, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия.

При съобразяване с гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая 3 размерът на така определеното на адвокат П. П. адвокатско възнаграждение от 637.60 лева отговоря на посочените критерии като се има предвид високата образователна квалификация на лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, поетата отговорност от адвоката, фактическата и правна сложност на делото. Този размер справедливо съответства на положения труд – проучване на казуса, изготвяне и депозиране на искова молба, писмени становища, процесуално представителство в исковото производство, включващо ангажиране на доказателства, анализирането им, проучване на съдебна практика и др. Още повече, че предмет на производството са два иска, съединени в условията на евентуалност. Поради това и не са налице основания за редуциране на така присъденото адвокатско възнаграждение.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На насрещната страна по частната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, както е поискано в отговора – адвокатско възнаграждение на адвокат П. П. за оказана безплатна правна помощ, тъй като производството по допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските няма характер на самостоятелно такова извън същинския процесуален спор, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС, изразена в определения: № 317/13.08.2020 г. по ч. т. д. № 744/2020 г. на ІІ-ро т.о.; № 136/19.03.2019 г. по ч. т. д. № 2580/2018 г. на І-во т.о.; № 371/2.10.2019 г по гр. д. № 4383/2018 г. на ІІІ-то т.о. и др.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 323/13.05.2025 г., постановено по гр. дело № 1338/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 791 гр. Перник, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500579 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 3916/27.06.2025 г. – п.к. 26.06.2025 г., подадена от „Микро Кредит“ ЕАД, гр. София, ул. „Летовищна“ № 1, с ЕИК:202073629 чрез адвокат Г. М. от САК срещу определение № 323/13.05.2025 г., постановено по гр. дело № 1338/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските относно адвокатското възнаграждение на адвокат П. П..

Жалбоподателят излага съображения, че в случая не били налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и въобще не следвало да се заплаща адвокатско възнаграждение на това основание и че същото било прекомерно завишено.

Поради това, жалбоподателят моли окръжния съд да отмени обжалваното определение и постанови ново, с което отхвърли искането на адвокат П. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение или намали размера му.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК В. А. К. от ***, ЕГН: ********** чрез адвокат П. П. е подал отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я отхвърли и потвърди обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство – адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ.