Решение № 2063 от 26.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2063 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100513635 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20156001 от 13.07.2021г., постановено по гр. дело № 61404/2020 г., по описа на СРС, ГО, 32 състав, частично е уважен предявеният от К. П. Н. срещу Т. И. Б., осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД, за заплащане на сумата от 4000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от незаконосъобразно поведение на ответника, изразяващо се в разпространяване на обидни твърдения в интервю на 19.06.2019г., публикувано в сайта www.plovid-press.bg, със заглавие „Т. Б.“ пред Plovdiv-press: Н. нанесе тежък удар по репутацията на БСП“ и в интервю, публикувано на сайта www.marica.bg на 09.09.2020г. със заглавие „Ще има грозни манипулации, но всичко ще се реши на конгреса“, ведно със законната лихва от 09.09.2020г. до окончателното плащане, като искът за разликата над уважения размер от 4000,00 лв. до пълния предявен размер от 7 000,00 лв., предявен като частичен от 20 000, 00 лв., е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение, изменено в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с определение № 20176801 от 25.08.2021 г., Т. И. Б. е осъден да заплати на К. П. Н. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от иска, сумата от 1117, 14 лв., представляващи разноски по делото, а ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, сумата от 514, 29 лева, представляващи разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която частично е бил уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД, е подадена въззивна жалба от ответницата - Т. И. Б., чрез пълномощниците си – адв. Г. М. и адв. Г. К., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа се, че в нарушение на процесуалния закон, 1 първоинстанционният съд е направил извод за настъпване на твърдените неимуществени вреди само въз основа на показанията на свидетелката на ищеца, без да е направена оценка на достоверността им по реда на чл. 172 ГПК, като същите не са обсъдени във връзка с останалите събрани по делото писмени доказателства. Сочи, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е съобразил наличието на други две висящи граждански дела, по които ищцата претендира напълно идентични неимуществени вреди. Посочва, че съдът не е взел предвид контекста, в който са дадени интервютата, използвани били фрагменти от същите, както и качеството на ищцата като политически лидер, с оглед на което е следвало да бъде съобразено тълкуването на разпоредбата на чл. 39, ал. 2 КРБ в практиката на Конституционния съд и практиката на ЕСПЧ при приложението на чл. 10, т. 1 от Конвенцията, съгласно която политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подлагани на обществена критика на ниво по-високо от това, на което са подложени частните лица. Сочи, че процесните реплики представляват извадки от интервюта, дадени от ответницата в качеството й на политолог и по същността си са лични и оценъчни съждения, като нито едно от тях не било свързано с личния живот на ищцата и не засягало личната й сфера, което изключвало противоправността като част от фактическия състав.

При условията на евентуалност на оплакванията, поддържа, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, и е нарушил критерия за справедливост съгласно правилото на чл.

52 ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира разноски.

Въззиваемата – ищца К. Н., чрез пълномощника си – адв. П. С., с надлежно учредена по делото представителна власт, е подала в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

Ищцата К. Н. е подала частна жалба срещу Определение №20176801 от 25.08.2021г., постановено по гр.д. №61404/2020г. на СРС, ГО, 32 състав, в частта, с която е отхвърлено искането й за присъждане на допълнителна сума за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на още 328, 57 лв., представляваща разлика между присъдената сума от 1 117, 14 лв. и пълния претендиран размер от 1445, 71 лв.

Ответницата Т. Б. е подала отговор на частната жалба, в който поддържа, че жалбата е неоснователна по подробно изложени съображения.

Решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 4 000,00 лв. до пълния предявен размер от 7 000,00 лв., като частичен иск от 20 000, 00 лв., не е обжалвано от ищцата и е влязло в законна сила.

Жалбата срещу решението в обжалваната част е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

За да уважи частично предявения иск за сумата от 4 000,00 лв., първоинстанционният съд е приел, че в резултат на използваните от ответницата думи в дадените от нея интервюта публикувано в сайта www.plovid-press.bg, със заглавие „Т. Б.“ пред Plovdiv-press: Н. нанесе тежък удар по репутацията на БСП“ и в интервю, публикувано на сайта www.marica.bg на 2

09.09.2020г. със заглавие „Ще има грозни манипулации, но всичко ще се реши на конгреса“, достигнали до широк кръг лица чрез средствата за масово осведомяване, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на авторитета й в личен и професионален аспект и търпени негативни емоционални изживявания.

Възникването на предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, е предпоставено от осъществяване в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие), 2. противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), 3. причиняване на неимуществени вреди, 4. причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

Между страните в настоящето производство не съществува спор относно обстоятелството, че ответницата е дипломиран политолог, като в това й качество е дала процесните две интервюта, като едното е публикувано на 19.06.2019г. на сайта www.plovidpress.bg, със заглавие „Т. Б. пред Plovdiv-press: Н. нанесе тежък удар по репутацията на БСП“, а другото е публикуваното на сайта www.marica.bg на 09.09.2020г. със заглавие „Ще има грозни манипулации, но всичко ще се реши на конгреса“.

В исковата молба ищцата твърди, че в процесните интервюта се съдържат обидни квалификации и коментари по отношение на личността й, съгласно които същата е оприличена на „пускащ слухове човек“ и „интригант, занимаващ се с маловажни неща“, а поведението и е определено като „грозно“. Твърди, че изказванията провокирали у нея усещането, че е личност с ниски качества, която не спазва обещания и не застава зад казаното. Освен това ищцата твърди, че е била оклеветена в организиране на манипулативни избори, а действията й били определени като „тежки манупулации“, с което и били вменени качества на жесток и зъл човек, който налага собствените си възгледи и идеи, докато същите не бъдат насилствено приети от другите.

Видно от приложените по делото разпечатки на процесните интервюта, които не са били надлежно оспорени, изказванията, сочени от ищцата като опозоряващи са формулирани по следния начин - в интервюто, публикувано на 19.06.2019г.: „ Но да пускаш слухове, че този давал пари или онзи правил нещо друго, когато има толкова други важни неща, за които си заслужава да се води разговора в една партия, това е грозно поведение.

Но това е изборът на г-жа Н.. Макар при нея да виждаме, че думите нищо не значат, утре може да се окаже, че нещо друго е казала.“, както и изказването :„ …Г-жа Н. си прави изборите, натиска и мачка хората.“, в интервюто, публикуваното на 09.09.2020г.

Обстоятелството, че интервюта със същото съдържание са били публикувани се потвърждава и от ответницата.

По отношение оплакванията в жалбата, касаещи необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че ответникът е извършил противоправното деяние обида, чрез използване на изразите в статията „…Но това е изборът на г-жа Н.. Макар при нея да виждаме, че думите нищо не значат, утре може да се окаже, че нещо друго е казала.“ и „…Г-жа Н. си прави изборите, натиска и мачка хората… “, следва да се отбележи, че настоящият състав на съда намира същите за основателни. Поначало обида би била налице, в хипотеза, че написаното е унизително за честта или достойнството на ищеца (чл. 146, ал. 1 НК). Принципно унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението 3 между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и обидата.

За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, а мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития.

При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.

Ето защо при преценка основателността на предявения иск, касаещ твърдения за нанесена обида, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на ответника. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида.