Акт № 1331 от 03.11.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1331 гр. П., 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Асен В. Велев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220105071 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск за делба, в нейната втора фаза - по извършването на делбата.

С влязло в сила Решение № 759/23.06.2025 г. по чл. 344, ал. 1 от ГПК, съдът е допуснал съдебна делба между Т. Ч. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. *******, Д. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ********, М. Б.

П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ********, К. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ******* и Ж. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. ***, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *********, находящ се в гр. С., местност ****** площ 12 824 кв.м., трайно предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, съгласно Скица на поземлен имот № 1********* г. по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1076/09.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 023083, съседи: ***, ***, ***, ***, при следните дяловете на съделителите: за ищцата Т. Ч. Ч. – 3/9 ид. части, за ответниците Д. В. П., М. Б. П. и К. Б. П. – по 1/9 ид. части за всяка една от тях (общо за трите 3/9 ид. части) и за ответника Ж. А. Д. – 3/9 ид. части

В срока по чл. 346 от ГПК, съделителите не са предявили претенции по сметките. Не са предявени претенции и за възлагане на имота в законоустановения срок.

В случая съсобствеността върху процесния имот е възникнала на основание наследствено правоприемство за част от съделителите - Т. Ч. Ч., Д.

В. П., М. Б. П. и К. Б. П.. Същите са наследници на общия им наследодател Б.С.П., ЕГН **********, починал на ******** г. и оставил за свои законни 1 наследници съпругата си С.И.а П., ЕГН ********** - починала на ******* г. и трите им общи деца, както следва:

1/ синът му Ж. Б.П., ЕГН **********, починал на ********** г. и оставил за наследници съпругата си С. Г. П., ЕГН ********** и двете им дъщери – С.

Ж. З., ЕГН ********** и А. Ж. Д., ЕГН **********,

2/ синът му Б. Б.П., ЕГН **********, починал на ******* г. и оставил за свои наследници съпругата си – ответницата Д. В. П., ЕГН **********, както и двете си дъщери - ответниците М. Б. П., ЕГН ********** и К. Б. П., ЕГН **********, както и

3/ дъщеря му С. Б. Ч., ЕГН **********, починала на ***** г., оставила за наследници съпруга си – Г.Б.Ч., ЕГН **********, починал на ***** г. и сина си Ч.Г.Ч. ЕГН **********, починал на ******* г. Последният е наследен единствено от дъщеря си – ищцата Т. Ч. Ч., ЕГН **********, доколкото е бил разведен към момента на смъртта си и другото му дете – Г.Ч.Ч., ЕГН ********** е починал на ******* г. – нежен и без деца.

От своя страна съделителят Ж. А. Д. е придобил общо 3/9 ид. части от процесния имот през 2017 г., по силата на дарение и продажба от наследниците на починалия Б.С.П., от коляното на сина му Ж. Б.П. - С. Г. П., С. Ж. З. и А. Ж. Д..

От заключението на вещото лице по допуснатата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на процесния поземлен имот възлиза на сумата от 46 935,00 лева.

Посочено е от вещото лице, че стойността на 1/9 ид. част възлиза на 5 215,00 лева, а стойността на 3/9 ид. част на сумата от 15 645,00 лева. Вещото лице е дало заключение, че процесният поземлен имот е реално поделяем на три имота – по 3/9 ид. части, като за съделителите с квоти 1/9 ид. част се обособи един общ дял. Вещото лице е посочило, че трите дяла са равни по площ и стойност, както и че размерите им са по-големи от 3 декара, отговарящи на разпоредбата на 10, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за делба на поземлени имоти, представляващи земеделска земя. Предложен е вариант от вещото лице за обособяване на три дяла от новопроектирани имоти, съответстващи на 3/9 ид. части с площ от по 4 275 кв.м. и стойност 15 645,00 лева, от които два за съделителите, притежаващи по 3/9 ид. части от имота, а другият – общ за тези, притежаващи по 1/9 ид. част (общо 3/9 ид. части), както следва: 1/ Първи дял, включващ поземлен имот с нов идентификатор № ********* по КККР, представляващ нива – четвърта категория, в землището на гр. С., местност ****** с площ от 4 275 кв.м. и стойност 15 645,00 лева, 2/ Втори дял, включващ поземлен имот с нов идентификатор № ******** по КККР, представляващ нива – четвърта категория, в землището на гр. С., местност ****** с площ от 4 275 кв.м. и стойност 15 645,00 лева, както и 3/ Трети дял, включващ поземлен имот с нов идентификатор № ******* по КККР, представляващ нива – четвърта категория, в землището на гр. С., местност ****** с площ от 4 275 кв.м. и стойност 15 645,00 лева. Към заключението вещото лице е изготвило скица - проект за разделяне на процесния недвижим имот, предмет на делбата.

Предвид приетото по делото заключение на допусната по делото съдебно – техническа експертиза, на основание чл. 7, ал. 3 от ЗСПЗЗ съдът е изискал становище от Общинска служба „Земеделие“ – С. дали обособените три самостоятелни дяла със скицата – проект, изготвена от вещото лице отговарят 2 на изискванията на чл. 72 от ЗН.

По делото е постъпило положително становище от Общинска служба „Земеделие“ – С. за разделянето на поземления имот на нови три нови такива, съобразно предложения вариант от вещото лице, доколкото ще се образуват три нови земеделски такива – ниви, от същата категория и с площ над 3 декара, каквото е изискването по чл. 72 от ЗН. С предложеният вариант за разделяне на имота се покривал напълно нормативно установения минимум и се осигурявала възможност за реалното му поделяне на три части.

Същевременно новообразуваните имоти отговарят и на изискванията на чл.

10, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като са спазени минималните размери и условията за образуване на самостоятелни земеделски имоти.

В хода на производството по извършване на делбата е внесен и одобрен проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

С., общ. С., обл. П. за Поземлен имот с идентификатор № *********, като от допуснатия до делба поземлен имот са обособени три отделни поземлени имота, както следва: 1/ Поземлен имот с проектен идентификатор № ********* по КККР на гр. С., общ. С., обл. П., с площ от 4 275,00 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория: 4, при съседи: *** с площ 7 453,00 кв.м., *** с площ 4 075,00 кв.м., *** с площ 3 230,00 кв.м. и ******** с площ 4 275,00 кв.м., 2/ Поземлен имот с проектен идентификатор № ******** по КККР на гр. С., общ. С., обл. П., с площ от 4 275,00 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория: 4, при съседи: *** с площ 4 075,00 кв.м., *** с площ 7 453,00 кв.м., ********* с площ 4 275,00 кв.м. и ******* с площ 4 275,00 кв.м. и 3/ Поземлен имот с проектен идентификатор № ******* по КККР на гр. С., общ. С., обл. П., с площ от 4 275,00 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория: 4, при съседи: *** с площ 7 453,00 кв.м., *** с площ 4 075,00 кв.м., *** с площ 4 276,00 кв.м. и ******** с площ 4 275,00 кв.м. По делото са представени скици-проекти за трите поземлени имота, образувани след разделянето на процесния недвижим имот, удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР, ведно с приложение към него.

Относно способа за ликвидиране на съсобствеността, ищцата лично и чрез процесуалния си представител изразява становище, че делбата следва да се извърши по колена и чрез разпределение на новообразуваните три поземлени имота, така че в нейн дял да се постави имота с нов идентификатор № *******, съобразно заключението на вещото лице. Ответникът Ж. Д., чрез процесуални си представител, изрази пред съда желание в негов дял да се постави имот с нов идентификатор № *********, съобразно заключението на вещото лице. От своя страна ответниците Д. В. П., М. Б. П. и К. Б. П. изразиха желание в техен общ дял да се възложи чрез разпределение имот с нов идентификатор № ********, съобразно заключението на вещото лице. Всички страни са съгласни с такова разпределение и желаят делбата да се извърши по този начин.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид всички възникнали до приключване на устните състезания във втората фаза на делбата факти, намира, че ще следва да извърши делбата чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК. Аргументите за 3 това са следните:

Основна цел на делбата е всяка от страните да получи реален дял от делбеното имущество. Съгласно разпоредбата чл. 69, ал.2 от ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, а неравенството на дяловете се изравнява с пари или имоти. В трайната практика на ВКС безпротиворечиво се приема, че когато в делбата участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са съделителите, но е възможно обособяване на дялове за всяко от наследствените колена, то делбата следва да се извърши по колена – в този смисъл Решение № 23/28.04.2016 г. по гр. д. № 4325/2015 г., I ГО на ВКС, Решение № 69/06.07.2015 г. по гр. д. № 184/2015 г., II ГО на ВКС. В този случай, не е необходимо съгласието на всички съделители за прилагането на този способ. Действително, при извършване на делбата по колена съсобствеността не се прекратява напълно, но в този случай принципът за дял в натура се прилага по отношение на всяко отделно коляно. Така се достига до съсобственост между по-малко на брой съсобственици - по-близки роднини върху по-малко на брой имоти и с по-големи дялове, при което съсобствеността е по-малко обременителна. Извършването на делбата най-напред по колена, като междинен резултат, а после вътре в колената, запазва възможността отделните съделители да получат дялове в натура. Настоящият състав възприема тази практика, тъй като тя осигурява, макар и отчасти, спазването на принципа на чл. 69 от ЗН за получаване на реален дял - дял в натура, при извършване на делбата, съответно неравенството на дяловете да бъде изравнено в пари. По делото не е спорно и се установи, че наследодателят Б.С.П. е оставил три колена от наследници, първото на сина му – синът му Ж. Б.П., с наследници С. Г. П., С. Ж. З. и А. Ж. Д., които са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части в полза на ответника – съделител Ж. А. Д., второто – това на другия му син Б. Б.П., с наследници - ответниците Д. В. П., М. Б. П. и К. Б. П., съответно третото – това на дъщеря му С. Б. Ч., която е наследена единствено от ищцата Т. Ч. Ч..

Съгласно разпоредбата на чл. 353 от ГПК съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.

Към извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 353 от ГПК съдът пристъпва когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в т. 5 от Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, а именно когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни или съделителите са направили в отделен дял подобрения на значителна стойност, съответно жребието е невъзможно и тогава, когато делбата се извършва по колена или имотите се разпределят при групиране на съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял от всеки съделител. Съдебната практика приема, че тегленето на жребий е неудобно, когато в някои от имотите един от наследниците е извършил значителни подобрения, доколкото съществува възможност имотът да не се падне в негов дял, което би довело усложняване на отношенията между съделителите. Ето защо в такива ситуации, делбата следва да се извърши чрез разпределение по чл. 353 от ГПК, при който способ 4 подобрителят получи онова, което е подобрил, като делбата ще се извърши по най-безболезнения за страните начин. Тегленето на жребий следва да се възприеме като неподходящ и неудобен начин за ликвидиране на съсобствеността, когато по делото се установи, че преди предяването на иска за делба, съделителите са извършили фактическо разпределение на имотите. В тази ситуация следва да се пристъпи към разпределяне по чл. 353 от ГПК с цел да се запази фактическото състояние преди делбата, доколкото тегленето на жребий би довело до нецелесъобразно разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите и до неудобства в изравняването на дяловете.