Решение № 60 от 21.05.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Златоград, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100065 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от Р. А. П., ЕГН ********** и Р. З. П., ЕГН ********** – и двамата с адрес: обл. С., общ. Н.,гр. Н., ул. „Х.Б.“ № *, чрез адв. Е. М. В., Адвокатска колегия - гр. С., със съдебен адрес: обл. С., общ.

Н., гр. Н., ул. „ А. С. № 64 срещу О. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. Ст.“ № *, Булстат ****, представлявана от кмета Б. Р. К., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик, на основание изтекла в тяхна полза придобивана давност в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и от 04.03.2022 г. до 17.02.2025 г. датата на предявяване на иска, на имот с идентификатор ***; вид територия – Урбанизирана; начин на трайно ползване -Ниско застрояване (до 10 м); площ - 850 кв. м.; стар номер – 5; квартал – 2; парцел - IX, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори:

***; ***; ***; ***.

В исковата молба пълномощникът на ищците твърди, че са съпрузи и са сключили граждански брак през 1992 г. Твърдят, че са собственици на 1 поземлен имот с идентификатор ***; вид територия – Урбанизирана; начин на трайно ползване -Ниско застрояване (до 10 м); площ - 850 кв. м.; стар номер – 5; квартал – 2; парцел - IX, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***; ***;

***; ***.

Пълномощникът адв. В. сочи, че в процесния имот ищците имат изградени две сгради -една Постройка на допълващото застрояване с идентификатор ***; брой етажи – 1; застроена площ - 43 кв. м., както и Гараж с идентификатор ***; брой етажи - 1, застроена площ 38 кв. м.

Строежите са търпими такива и за тях е издадено и Удостоверение за търпимост с изх. № 94-00-470/12.12.2013 г. на гл. архитект на О.Н. Имат имота от бащата на Р. А. П., ЕГН **********, който през 1992 г., след сключването им на гражданския брак им го дал, дарил от тогава те са установили самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да го своят като свой имот, като преди това имотът се е владял явно и необезпокоявано от никого от бащата на ищците, който от 1966 г. до момента на даряване на ищците го е обработвал. Към владението, което е осъществено от ищците следва да се присъедини и това на техния праводател, който е владял имота от 1966 г., като през 1992 г. го дава на тях.

Процесният имот от 1992 г до настоящия момент винаги се е владял от ищците явно и необезпокоявани от никого. Имотът представлява в едната си част дворно място - градина, която винаги се е обработвала от тях, а в другата си част представлява овощна градина.

В имота има още изградени и водоснабдителни съоръжения - водоем за поливни нужди. Има трайни материализирани граници от към съседните нему имоти. Ищците предприели процедура за снабдяване с документи, които са необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на собственост върху процесния имот и построените в него сгради по наследство и давностно владение.

В тази връзка установили, че за техния имот има съставен АЧОС № 34/03.05.2001 г. и имотът е общински, като същият акт е поправен с Акт 1109/20.10.2014. за поправка на АЧОС № 34/03.05.2001г. Именно във връзка с горното от нотариус Д. Б.- Нотариус с peг. № 535 на Нотариалната камара и с 2 район на действие Районен съд З. отказал да изповяда сделка досежно поземления имот.

Община Н., не е придобила процесният имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот за община Н.

В Акт за държавна собственост, касаещ процесния недвижим имот, е посочено, че на основание Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., имотът е станал държавна собственост. Същата Заповед № РД-23/12.01.1987 г., на ОНС касае одобряването на плана на град Н.

Предвид горното и наличието на акта за държавна собственост и в последствие въз основа на него, имотът е предаден в собственост съгласно Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. на община Н., то последната оспорва правото на собственост на доверителите ми, въпреки че доверителите ми са собственици на описания имот по силата давностно владение.

Пълномощникът не спори, че АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава. По принцип се приема, че действително се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от държавата, напр. отчуждаване, замяна и т.н. В настоящия случай като основание за придобиване на собственост на процесния имот е посочена заповед, която е за одобряване на плана на град Н., а именно: Заповед № РД-23 /12.01.1987 г.

Същата обаче не може да легитимира праводателя на община Н., а именно държавата като собственик на имота. Цитираната заповед представлява административен акт за одобряване на плана на град Неделино, които няма вещноправно действие. Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица. В посочения смисъл е решение № 33/29.07.2013г. на ВКС по гр. дело № 401/2012 г. на I г.о.

ГК, докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

В самата заповед е посочено, че същата е издадена на основание чл. 75, ал.

1 от Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.). Действащата разпоредба към датата на издаване на 3 заповедта сочи, че кметът на общината одобрява застроителните и регулационни планове. В настоящия случай този план е одобрен от Председателя на Окръжен народен съвет, а не от съответния кмет на населеното място.

Отделно от гореизложеното община Н., като и праводателят и в лицето на държавата не са придобили процесния имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот, както за община Н., така и за своя праводател в лицето на държавата. Константа е практиката на ВКС, че актовете за държавна, респ. за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, респ. общинска собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна (общинска) собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна (общинска) собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост.

В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1987 г., а като основание е посочена заповед за утвърждаване на застроителен, регулационен и кадастрален план, което неможе да бъде основание за придобиване на имота от страна на общината на годно правно основание, посоченото основание в акта за държавна собственост не е могло да породи вещни права в полза на държавата, поради което е оборена неговата доказателствена сила. Оборен е и факта, че имотът е общинска собственост, поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация, в който смисъл е Решение № 269/03.08.2012 г. на ВКС по гр. дело № 643/2011 г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Д.Ц., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително действие и не се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след изплащане обезщетения. Отчуждително производство в случая не е 4 провеждано, поради което правото на собственост на итпците върху процесиите имоти не е преминало върху общината, а след като не е преминало върху общината то неможе да се приложи забраната на чл. 86 от ЗС във връзка с § 1 от ДР ЗС в горния смисъл е и Решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г., г. к, Първо г. о. на ВКС.

Правната рамка при режима определен със ЗТСУ самото отреждане на плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие, а е необходимо издаването на нарочна заповед по чл. 98 от ЗТСУ.

До влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) тези имоти могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна давност (Решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. № 843/2014 г., I г.о.) С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от общината, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, поради което няма как заповедта, с която е одобрен застроителния и регулационен план на град Н., да има непосредствено отчуждително действие и да представлява годно придобивно основание в полза на общината, с оглед на което не легитимира общината като собственик на процесния имот на релевираното основание.

След като по делото липсват доказателства за актуване на имота както и за отчуждаването му по надлежния ред, поне такива доказателства няма по делото, то не може да се приеме че е била налице забраната за придобиване по давност на имот- държавна собственост съгласно чл. 86 ЗС и § 1 от Закона за допълнение на ЗС. Няма и доказателства по делото за основанието за актуване на имота.

Сочи още, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот, доколкото го имат в наследство и от 1992 е владян от тях явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, показвайки на всички останали, че считат имота за техен, като преди това е владян от праводателя им от 1966 г., като това владение следва да се присъедини към владението на ищците. Още от 1992 г. до настоящия момент в период по-дълъг от 10 години са упражнявали фактическата власт по отношение на процесния имот, като имота е с ясно очертани граници от съседните нему имоти.

Процесното място представлява дворно място градина и овощна такава, в 5 която ищците имат изградени строежи, които са били допустими по тогава действащите правила и нормативи към момента на изграждането им, като горните действия са манифестирани пред всички.

Давността по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекла в полза на ищците без същата да е била прекъсвана, което прекъсване съобразно константната съдебна практика да се изразява в извършване на действие по отстраняването на доверителя ми от имота, предявяване на права по съдебен ред против доверителя ми или в установяване на фактическа власт върху имота от ответника по настоящото дело или от когото и да е другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред от другиго.

Съгласно чл. 77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона

Следователно принцип в гражданското законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност.

Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.