Решение № 21 от 24.03.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. гр. Д., 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Атанас М. Каменски

Деница Кр. Петрова при участието на секретаря Славка Щ. Атанасова в присъствието на прокурора З. В. Т. като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Въззивно наказателно дело от общ характер № **3200600411 по описа за ** година С присъда №5/28.09.**г. по н.о.х.д.№205/**г. РС-гр.Г.Т. е признал Е. Я. Я. за виновен в това, че:

1.На 15.09.**г. в гр.Г.Т. управлявал лек автомобил „Опел Астра“, рама **, без регистрационни табели, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно-1,62 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест 7510-Дрегер“, поради което и на основание чл.343б, ал.1 и чл.54 от НК на подсъдимия са наложени лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба от петстотин лева.

2. По същото време и на същото място управлявало въпросното превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния ред, поради което и на основание чл.345, ал.2 и чл.54 от НК на подсъдимия е наложено лишаване от свобода за срок от шест месеца.

На основание чл.23 от НК на Я. е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което по силата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. Към общото наказание е присъединена и глобата от петстотин лева.

1

Срещу присъдата е депозирана жалба от защитник на подсъдимия, упълномощен след приключване на първоинстанционното производство. По същество се атакува законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Претендира се за отмяна на присъдата в частта на осъждането за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и признаване на подсъдимия за невиновен в извършването на конкретното деяние, алтернативно-за пълна отмяна на първостепенния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Депозирана от втори защитник жалба акцентира върху доводи за явна несправедливост, като се претендира за преразглеждане размера на постановените санкции.

Представителят на ОП-гр.Д. пледира за отхвърляне на жалбите като неоснователни.

Постановявайки атакувания съдебен акт първоинстанционният съд се е основал върху следните фактически констатации:

На 15.09.**г. в гр.Г.Т. Я. управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рама **. Автомобилът нямал поставени регистрационни табели. Движейки се по ул.“Г.К.“ водачът навлязъл в насрещната пътна лента, поради което получил ясен сигнал да спре за проверка от полицейски патрул. След като не спрял подсъдимият бил преследван по улиците на населеното място, при което катастрофирал, слязъл от автомобила и опитал да избяга, но бил заловен от полицейските служители. При проверка на Я. в полицейския участък с техническо средство „Алкотест 7510-Дрегер“, уредът отчел 1,62 промила алкохол в издишания въздух. С талон за медицинско изследване подсъдимият бил отведен за вземане на кръвна проба в ЦСМП-гр.Г.Т., където категорично отказал манипулацията, а за това бил съставен съответен протокол.

В хода на разследването било установено, че със заповед от 20.06.**г. за прилагане на ПАМ регистрацията на автомобила била прекратена за срок от сто и деветдесет дни, за което подсъдимият бил уведомен лично.

Така установената от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се кредитира и от настоящия състав. Същата се гради върху приложените АУАН, талон за изпращане на МИ, протокол за отказ за даване на кръвна проба, ЗППАМ, справка за регистрация на МПС, както и показанията на полицейските служители 2

М. и Д., които в съвкупност не са били оспорени от подсъдимия.

Възползвайки се от правото си да не дава обяснения Я. е заявил единствено, че се признава за виновен и отразеното в съставения обвинителен акт е вярно.

При изложените факти законосъобразно първостепенния съд е квалифицирал извършените в идеална съвкупност деяния като престъпление по чл.33б, ал.1 от НК и престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В тази насока настоящият състав категорично не споделя възведените от защитата възражения, свързани с твърдяното опорочаване на установения ред за доказване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС. По същество защитната теза е градена върху превратно тълкуване на приложимия закон, придружено от явно изопачаване на цитираната съдебна практика:

Безспорно е, че след като техническото средство, изправно и годно за съответните измервания, е отчело 1,62 промила, приложим закон в казуса се явява чл.7, ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г. Именно поради това и Я. е бил отведен в ЦСМП-гр.Г.Т., където съответно е и надлежно удостоверен отказа му за вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване, при спазване на процедурата по чл.15, ал.7 и ал.8. В случая не се касае за предписание за доброволно явяване по чл.6 от наредбата, поради което и предвидените от същата разпоредба времеви срокове са неотносими. За разлика от отменената Наредба №30/2001 г., която в чл.4 предвиждаше само възможност за отвеждане на водача в медицинско заведение за вземане на кръвна проба, с чл.7 от действащата наредба се въвежда задължение за полицейския орган да стори това. Промяната е свързана с обстоятелството, че за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, законът предвижда носенето на наказателна отговорност. Водачът и в този случай има право да откаже да бъде изследван или да подпише протокола с резултатите от изследването, като редът и органът, пред който се удостоверява отказът е изрично разписан в нормите на чл. 10 и чл. 15, ал. 7 и ал. 8 от Наредбата, но тогава се прилага и разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, явяваща се общо правило и за двете процедури, при което концентрацията на алкохол се установява единствено въз основа на показанията на техническото средство/Р№60149/13.10.**г. по н.д.

№496/**г., I н. о на ВКС/.

Настоящият състав намира за неоснователни и възраженията на защитата, свързани с постановлението за привличане в качеството на обвиняем, респективно-твърденията за нарушение по чл.274, ал.2 от 3

НПК от страна на ръвоинстанционния състав. Визираното постановление, материализирано върху две страници на един лист и трета такава върху втори, носи общо четири подписа на обвиняемия, два от който обграждат абзаца, разясняващ процесуалните права.

Самият протокол от проведеното на 28.09.**г. съдебно заседание отразява не само осъщественото от председателя на състава запознаване на подсъдимия с правото на отвод и с останалите процесуални права, но и съдържа изрично изявление на Я. в тази насока. Именно поради това настоящият състав прие конкретните възражения за неоснователни.

По отношение на постановените санкции:

При индивидуализиране на наказанията първостепенният съд действително е бил изправен единствено пред отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито безспорно са ***. Към същите могат да бъдат причислени справката за допуснати нарушения по ЗДвП, факта, че се касае за идеална съвкупност от две посегателства, поведението на лицето при опита на полицейските служители да извършат рутинна проверка, нанесените при опита за бягство материални щети. В този аспект определянето на наказанията към средните предели е напълно обосновано и не са налице основания за определяне на санкциите като явно несправедливи. Същевременно, в съответствие с разпоредбата на чл.23 от НК първостепенният съд е определил общо най-тежко наказание-лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, към което е присъединил и имуществената санкция. Не е допуснато нарушение и при определяне на съответстващия режим, основаващ се на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.

Воден от изложените констатации и съображения настоящият състав счете процесните жалби за неоснователни. Не са налице твърдените съществени нарушения на процесуалните правила, респективно-няма допуснато неправилно приложение на материалния закон, които да обусловят отмяна или изменение на първостепенния акт, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът РЕШИ:

Потвърждава изцяло присъда №5 от 28.09.**г. по н.о.х.д.

№205/**г. на РС-гр.Г.Т..

4

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5