Решение № 900 от 11.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20251100100847 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена от С. Д. С. искова молба, с която моли ответникът Ц. В. Д. да бъде осъден да му върне сумата от 30 000 лева, заплатена по развален договор за СМР от 07.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 07.02.2024 г. сключил с ответника договор за извършване на ремонт на покрив (площ от 196/200 кв.м.) на къщата му в гр.

Банкя, ул. „********. Дейностите по ремонта били подробни описани в договора, като страните уговорили общо възнаграждение в размер на 60 000 лева. На 08.02.2024 г. С. превел по сметка на ответника половината от общата стойност на възнаграждението – сумата от 30 000 лева. Ремонтът следвало да се извърши в периода 25.06.2024 г. – 05.07.2024 г.

Ответникът не извършил нито една от ремонтните дейности, посочени в договора, отказвал да говори с ищеца и не бил открит за връчване на нотариална покана, с която С. развалял договора от 07.02.2024 г. поради неизпълнение от страна на Д..

Ищецът предявява осъдителен иск за връщане на авансово дадената на Ц. Д. сума на стойност 30 000 лева.

Ответникът Ц. В. Д., чрез назначения му особен представител, е подал отговор, в който изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявения иск.

Сочи, че договорът бил подписан от съпругата на ищеца, съгласно пълномощно, приложено към договора. Тъй като пълномощното не се 1 представяло с исковата молба, възразява, че договорът е сключен от лице без представителна власт, и следователно материално нелегитимирано да предяви иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна :

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 87 от ЗЗД.

С определение от 11.11.2025 г. съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже валидно сключване на договор за извършване на описаните в него СМР, заплащане на част от уговореното възнаграждение – 30 000 лева, пораждане на правото му да развали договора поради виновно неизпълнение от страна на ответника и изискуемост на задължението на ответника да върне продажната цена.

Ищецът извежда правото си да иска реституция на сумата от 30 000 лева като дадена по развален договор от 07.02.2024 г. за извършване на строителномонтажни дейности на къща в гр. Банкя, ул. „********.

Установява се от приетия по делото договор за извършване на строително-монтажни дейности от 07.02.2024 г., че изпълнителят Ц. В. Д. се е задължи да извърши подробно описаните в него работи, свързани с изграждане на нов дървен покрив 196/200 кв.м., отводнителна система, обшивки, шест броя прозорци Велукс, надзид и пояс. Уговорено е, че материалите ще бъдат доставени и ремонтните дейности ще започнат в периода 25.06.2024 г. – 05.07.2024 г. след предварителна уговорка между страните и че извършването им ще отнеме около 20-25 работни дни, според метеорологичните условия.

Като възложител в договора е посочен С. Д. С., но изрично е отбелязано, че договорът се подписва от съпругата на ищеца в настоящото производство – И.Й.. Пълномощното по делото не е представено. Представителят на ответника адв. К. е оспорила активната легитимация на ищеца да търси връщане на сумата, тъй като договорът от 07.02.2024 г. бил подписан от лице без представителна власт.

Съдът е мотивирал отказа да задължи ищеца да представи пълномощното в полза на съпругата си И.Й. в определение от 11.11.2025 г. и не е ревизирал становището си след повторното искане от страна на особения 2 представител на Ц. Д. в открито съдебно заседание на 23.01.2026 г. За пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за необходимо да разясни на адв. К., че мотивите за този отказ се основават на задължителни указания на ВКС в т. 2 на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК, според които договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът.

Извършените от пълномощника действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава.

В този смисъл за насрещната страна – Ц. Д., не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка – дадено от С. С. пълномощно в полза на съпругата му И.Й.. Интерес от отпадането на обвързващата сила на действия, извършени от пълномощник без представителна власт, има само лицето, което се счита за обвързано от тях. В случая това е посоченият като упълномощител – С. С.. Съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД ищецът е лицето, легитимирано както да възрази, че действията на пълномощника (сключването на договора от 07.02.2024 г.) са извършени без представителна власт и не са породили действия за него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията. В случая упълномощителят претендира права от сключения от негово име договор за СМР, с което имплицитно потвърждава действията на съпругата си.

3

Съдържанието на процесния договор разкрива характеристиките на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Той е валидно сключен от възложителя С. С. и изпълнителя Ц. Д. и съдържа съществените условия на този вид договор – индивидуализиране на поръчката и на дължимото за изпълнението й възнаграждение.

Установява се от неоспореното и прието по делото платежно нареждане, че на 08.02.2024 г. по сметка на Ц. В. Д. е преведена сумата от 30 000 лева, на основание „50% аванс за изграждане на покрив гр. Банкя, ул. „********“.

Що се отнася до правото на ищеца да развали договора поради виновно неизпълнение от страна на ответника, съдът намира следното:

В договора за СМР от 07.02.2024 г. изрично е посочен срок, в който Ц. Д. да изпълни възложеното му от С. С. – в периода 25.06.2024 г. – 05.07.2024 г. и според метеорологичните условия. Твърденията на ищеца, че ответникът нито се е явил, нито се е свързал със С. за уточняване началото на ремонтните дейности представляват отрицателни факти, които подлежат на опровергаване от ответника. Затова и съдът е възложил в тежест на Ц. Д. да докаже изпълнение на задълженията си по договора или наличието на обстоятелства, изключващи отговорността му. Доказателства в тази насока не се събраха в хода на настоящото производство.

Неоснователни са възраженията на адв. К., че ищецът не може с едностранно изявление – с нотариална покана или с исковата молба, да развали договора. В решение № 37/22.03.2011 г. по гр.д. № 920/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е даден отговор на въпроса за възможността договорът за изработка да бъде развален с исковата молба. По общото правило на чл. 87 от ЗЗД двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от кредитора, като изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. С исковата молба могат да бъдат развалени всички двустранни договори, макар за развалянето им да е необходимо изтичането на подходящ срок за изпълнение.

Същевременно, за някои договори са уредени особени правила за развалянето им. Съгласно чл. 262, ал. 2 от ЗЗД, договорът за изработка може да бъде развален без предизвестие от поръчващия, ако стане явно, че 4 изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок, или по уговорения, или по надлежен начин. Установи се, че ответникът не е изпълнил нищо от това, за което се е задължил с договора от 07.02.2024 г. Ц. С. не е открит на посочения от него адрес за връчване на нотариална покана за разваляне на договора от 07.02.2024 г. Не е намерен и от призовкаря за връчване на препис от исковата молба и приложенията за отговор. Не се е явил и в хода на делото до приключването му – две години, след като е подписал договора, с който се е задължил да изпълни поръчката на С.. Съвкупната преценка на тези обстоятелства води до категоричния извод, че ответникът не само не е започнал, но и няма намерение да изпълни задълженията си. Това негово поведение съставлява основание възложителят С. С. да развали договора, което е и сторено с подадената от него на 07.11.2024 г. искова молба. Затова и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД даденото от ищеца по разваления договор подлежи на връщане – получената от Ц. Д. сума в размер на 30 000 лева (15 338.76 евро).

Основателността на предявения от ищеца иск поражда правото му на разноски. С. С. е заплатил държавна такса в размер на 1 200 лева, 900 лева адвокатски хонорар и 1 200 лева депозит за назначаване на особен представител на ответника Ц. Д., или общо 3 300 лева (1 687.26 евро).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 87 от ЗЗД, Ц. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******** IV“, бл. ******** да заплати на С. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. Банкя, ул. „******** сумата от 15 338.76 евро, чиято левова равностойност от 30 000 лева е получена на отпаднало основание - развален договор за извършване на строителномонтажни дейности от 07.02.2024 г., ведно със законната лихва от 07.11.2024 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ц. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******** IV“, бл. ******** да заплати на С. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. Банкя, ул. „******** сумата от 1 687.26 евро разноски за производството.

5

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6