Решение № 5909 от 13.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5909 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110129582 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Подадена е искова молба от „Хидростроителство Благоевград“ ЕООД (ищец) срещу „Техноекспортстрой“ ЕАД (ответник). Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове за вземания, предявени като частични, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 69462/2021г. на СРС, 55 състав, както следва:

- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 14104.10 лева – главница по договор от 10.04.2016 г., изменен с Анекс№ 4 от 01.09.2016 г., за което е издадена фактура № ........./07.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 3087.67 лева – представляваща задържана парична гаранция в размер на 5% от стойността на изпълнените строително-монтажни работи, подлежаща на връщане на основание по чл. 2, ал. 7 от Анекс № 4, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 2820.82 лева – неустойка за неизпълнение на договорно 1 задължение за заплащане на възнаграждението по договора в срок по чл. 14, ал. 3 от договора за повече от 400 календарни дни забава; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 4293.92 лева – лихви за забава за периода 22.12.2017г. – 22.12.2020г.

Ищецът твърди, че с „Техноекспортстрой“ ЕАД са били в договорни отношения по договор от 10.04.2016 г., като по възлагане на ответника е извършил със собствена техника и работна сила услуги по доставка на материали и отдал под наем на възложителя строителна механизация и транспортна техника за обект „Рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на територията, разположена в западната част на гр. Банско“. Договорът бил изменен с 4 броя анекси, с които ответникът бил възложил допълнителни задачи. Посочва, че с приемането на възложените CMP с Анекс 4 от 01.09.2016 г. към договора с Акт образец 19 било възникнало задължение за ответника да заплати следващото се на ищеца възнаграждение за стойността на извършените дейности, която възлиза на сумата от 71016.43 лева с ДДС, за която е била издадена фактура № ......../07.12.2017г., останала незаплатена от възложителя. Поддържа, че ответникът следва да му върне платената гаранция в размер на 3087.67 лева, задържана парична гаранция в размер на 5% от стойността на изпълнените строително-монтажни работи, подлежаща на връщане на основание по чл. 2, ал. 7 от Анекс № 4, като платена на отпаднало основание. Посочва и че поради незаплащането в срок на възнаграждение за извършените дейности, на основание чл.

14, ал. 3 от Договора от 10.06.2016 г. и чл. 39, ал. 3 от Анекс № 1 ответникът дължал заплащане на неустойка в размер на 0.05% на ден, но не повече от 20% от дължимото възнаграждение в размер на сумата от 2820.82 лева, съставляваща 20% от частично предявената претенция за главница в размер на 14104.10 лева. Поради незаплащане в срок от 15 календарни дни от изпращане на фактурата на ответника, съобразно чл. 2, ал. 4 от Анекс № 4 от 01.09.2016 г., последният изпаднал в забава, като претендираната от ищеца лихва за забава в периода от 22.12.2017г. до 22.12.2020г. е в размер на 4293.92 лева. Предвид изложените факти, предявява искове за установяване съществуването на вземането за главница, неустойка за забава, за връщане на невъзстановена сума за гаранция, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното плащане, както и за мораторна лихва за периода от 22.12.2017г. до 22.12.2020г., по отношение на които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 69462/2021г. на СРС, 55 състав. Представя доказателства. Претендира разноски.

Ответникът не оспорва наличието на валиден договор от 10.04.2016 г., по който с Анекс № 4 от 01.09.2016 г. ответникът е възложил на ищеца извършването на допълнителни строително – ремонтни дейности, по който твърди, че срокът за изпълнение бил уговорен до 11.11.2016 г. съгласно изготвения график за изпълнение на СМР. Поддържа, че извършените от ищеца работи не са предадени в уговорения срок, поради което не дължи заплащане на претендираната от ищеца неустойка, както и не дължи връщане на заплатената от ищеца гаранция, която възложителят удържал на основание чл.6, ал. 2 от договора. Твърди, че 2 възложените работи са извършени некачествено и не са изпълнени в уговорения между страните срок, като поради допуснатата от ищеца забава от 396 календарни дни, на основание чл.14 от договора ищецът дължал заплащане на неустойка за забава на ответника в размер на сумата от 21479.04 лева. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът релевира възражение за прихващане с претендираните от ищеца суми в общ размер от 21218.84 лева със сумата от 21479.04 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл. 14 от договора за 396 календарни дни забава.

В откритото съдебно заседание по делото ищецът се представлява от адв. И., който поддържа исковата молба и моли предявените с нея искове да бъдат уважени. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК. В срок депозира писмена защита, в която твърди, че от доказателствата по делото е установена облигационната връзка между страните и задължението на ответника да плати извършените СМР-та. Сочи, че доказателства за забава в изпълнението му не са налични, както и че заявеното възражение за недостатъци на изпълненото не е доказано и погасено по давност. Релевира, че основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорните искове за присъждане на неустойка и законна лихва. Твърди, че вземането за задържана парична гаранция е изискуемо и без покана между страните, същото представлява задържане на дължимо плащане, поради което не следва да се доказва плащането.

Ответното дружество, редовно уведомено за откритото съдебно заседание по делото, не изпраща представител.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, но се установява и от представения по делото договор от 10.04.2016г. /л.8-11, л. 44-51/, че между страните съществува облигационно правоотношение - обвързани са от договор, сключен на 10.04.2016 г., изменен с Анекс № 4 от 01.09.2016 г. По силата на този договор ответникът „Техноекспортстрой“ ЕАД е възложил на ищеца „Хидростроителство Благоевград“ ООД, а последният е приел да изпълни, доставка на материали и да отдаде под наем на възложителя строителна механизация и транспортна техника съгласно приложение № 1 и № 2 към договора за обект „Рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на територията, разположена в западната част на гр. Банско. За изпълнение на възложената работа е договорено ориентировъчно възнаграждение. Договорена е неустойка за забавено изпълнение от страна на изпълнителя /чл. 14, ал. 1/ и при виновно забавяне на заплащането на дължимото възнаграждение /чл. 14, ал. 3/, и двете в размер на 0,05% от цената по чл. 2 от договора, съответно от стойността на съответното забавено плащане за всеки ден забава, но не повече от 20%.

Установява се, че в продължение на търговските си отношения страните са сключили Анекс № 4 от 01.09.2016г. към договор от 10.04.2016г., с който изменят само предмета на отношенията си, като запазват съществуващите в предходния договор и анексите към него 3 клаузи. С него ответникът „Техноекспортстрой“ ЕАД е възложил на ищеца „Хидростроителство Благоевград“ ООД, а последният е приел да изпълни, всички строително-монтажни работи съгласно Приложение № 1, количествено-стойностни сметки и отстраняване на всички евентуално появили се дефекти на работите, предмет на Приложение № 1, на обект „Рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на територията, разположена в западната част на гр. Банско в уговорените в анекса срокове. За извършване на работата е договорено ориентировъчно възнаграждение в размер на 108450.95 лева без ДДС, с авансово плащане дължимо до два месеца от подписване на анекса в размер на 8288.00 лева. Уговорено е, че окончателното плащане се извършва след окончателното и действително завършване на всички СМР, подписан акт обр. 19 за приемане на извършените СМР и представяне на надлежно издадена фактура в срок до 15 календарни дни, от което плащане се приспада авансовото. Страните са договорили, че възложителя удържа сума в размер на 5% от стойността на изпълнените СМР /гаранционен депозит, лимит на задържаната сума/, 50% от която се възстановява, когато за обекта е издаден Сертификат за приемане, обектът е преминал всички определени проби, включително проби след завършване, извършено видеообследване на обекта от страна на възложителя без констатирани недостатъци, извършените работи бъдат одобрени от възложителя и е извършено възстановяване от страна на Община Банско, а останалите 50% от нея се възстановява в срок то 7 дни след изтичане на срока за съобщаване на дефекти по анекса, при положение, че е извършено съответното възстановяване от Община Банско. Уговорен е срок за извършване на работите – до 11.11.2016г.

В приложение № 1 към Анекс № 4 са описани вида на възложените СМР.

Видно от приложен протокол обр.19 възложените на ищеца работи по приложение № 1 към Анекс № 4 са били приети без възражение от ответника, като при приключване на работите стойността им била определена на 61753.42 лева без ДДС (чл.266, ал.1, изр.второ ЗЗД). Протоколът е двустранно разписан и не е бил оспорен в процеса. Към протокола е приложена и сметка-опис, подписана от двете страни – възложител и изпълнител, и неоспорена в процеса, в която дължимата сума е определена на 74104.10 лева с ДДС, от която сума е приспадната 3087.67 лева – 5% гаранция за качество /чл. 2, ал. 6/.

Доказано е също, че след приемане на работите и подписване на протокол обр.19, с който стойността на възнаграждението е прецизирана, изпълнителят е издал фактура № 19/07.12.217г. за сумата от 71016.43 лева. Сумата представлява стойност на извършени СМР по Анекс №4, протокол обр. 19 и сметка-опис за обект с предмет „рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на територията, разположена в западната част на гр. Банско.

Във фактурата е отразена сумата за задържана гаранция по чл. 2, ал. 6 – 5% от извършените СМР – 3087.67 лева.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Договорът за изработка е неформален, консенсуален и възмезден. Сключването му и съществените му белези могат да бъдат установявани с всички доказателствени средства, 4 вкл. гласни такива при предвидените в закона ограничения. Наличието на облигационна обвързаност между страните по делото по договор за изработка не се спори и се доказва от приложения доказателствен материал.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената работа при договора за изработка обхваща два момента: фактическото получаване на изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното, което в настоящия случай е налице. С подписване на протокол обр.19 възложителят е приел без възражения работата на изпълнителя, поради което му дължи възнаграждение за изпълненото – така и в Решение № 65 от 24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ Т. О., Решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. на ВКС, ІІ Т. О., Решение № 94 от 02.03.2012 г. по т. д. № 133/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и др.