Решение № 700 от 03.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 3-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Гражданско дело № 20251100112160 по описа за 2025 година

Постъпила е молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Л. В., с обичайно местопребиваване в Чешка република, прави искане за връщане на детето му Д.В., родена на ******** г. , в държавата на обичайното му местопребиваване– Чешка република. Твърди се, че детето е родено на горепосочената дата, в Чешка република. Родители на детето са Л.

В. и ответницата Д. Л. Т.. След раждането на Д., тя и родителите й са живеели в Чешка република. На 03.08.2025 г. ответницата е прекратила връзката си с молителя, като му е признала, че има нов приятел. На 08.08.2025 г. ответницата и детето са пристигнали в България на предварително планирана и за тримата почивка, на която молителя не е придружил ответницата и детето им, поради прекратяване на връзката между родителите. Молителят е разрешил пътуването на Д., тъй като то е било с цел детето да се види с баба си и дядо си по майчина линия. Връщането на детето в Чехия е било планирано за 22.08.2025 г., като допоследно майката го е уверявала, че ще се върне в Чехия. На 22.08.2025 г. ответницата е уведомила молителя, че не възнамерява да се връщат в Чешката република, и че е записала детето на частна градина в България. Молителят твърди, че се е опитал да постигне споразумение с майката относно грижите за детето в Чехия, но тя е отказала 1 сключване на споразумение, поради което бащата е започнал съдебно производство за родителски права в Чехия. Поддържа се, че малолетното дете е с обичайно местопребиваване в Чешка република, твърди, че не е давал съгласието си детето да сменя обичайното си местопребиваване в България.

Посочено е също, че бащата е упражнявал ефективно родителските права по отношение на детето, че от прехвърлянето на детето в България, до подаване на молбата за връщане, не е изтекла една година и се прави извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно прехвърляне и задържане, извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права на молителя, произтичащо от приложимото в случая чешко законодателство. Молителят иска да се уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция.

Ответницата Д. Л. Т., оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна, тъй като са налице изключенията, предвидени в чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция. Моли за присъждане на разноски по представен списък.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Възникването на правото да се върне малолетното дете Д.В., родена на ******** г. по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от възникването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало постоянно местопребиваване в Република Чехия; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените в Република Чехия правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече 1 година от прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна 2 ситуация, респективно ако такава опасност съществува да са направени адекватни уговорки, осигуряващи защитата на детето и отвеждащия родител след неговото завръщане/чл. 11, т. 4 Регламент №2201/2003 г., който има действие по отношение на държавите членки и допълва Хагската конвенция от 1980 г./; 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.

В настоящия случай молителя Л. В., роден на ******** г., гражданин на Република Чехия и ответницата Д. Л. Т., родена на ******** г., българска гражданка, са родители на Д.В., родена на ******** г. В Фридек-Мистек, ЕГН**********- видно от представеното заверено копие на Удостоверение за раждане от Книгата на новородените на отдел гражданска регистрация на Кметство на градски район Витковице, окръг Острава, Чешка република /листи 22-23 от делото/, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0553/02.09.2021 г. на населено място гр. Бургас, община Бургас, област Бургас(лист 56 от делото) и извършена от съда служебна справка от НБДН.

Детето Д.В. е имало обичайно местопребиваване в Чешка република до 08.08.2025 г.- обстоятелство, за което не се спори между страните, след което детето с майка си е дошло в България. Тези обстоятелства се установяват със събраните по делото писмени доказателства – справка от информационната система на регистъра на населението на Община град Фридек Мистек, отдел „Регистър на населението“(лист 27 от делото), видно от която от ******** г. до 18.06.2025 г. детето е било с постоянен адрес: Фридек-Мистек, ул.

Раднични 1148; от 18.06.2025 г.-Хавиржов-град, ул. Москевска 1113/1А-до момента, както и с гласните доказателства-показанията на свидетелката Т..

Детето Д.В. е имало здравна осигуровка и записан лекар- д -р Е.В., общопрактикуващ лекар за деца и юноши, която удостоверява, че е предоставяла медицински грижи на детето от 25. 3. 2020 г. - 21. 3. 2023 г. След тази дата медицинската документация е била предадена по искане на родителите на д-р Е. В., гр. Хавиржов, където семейството се е преместило.

3

Безспорно е, че детето понастоящем живее с майка си в гр. Бургас, к-с ********.

Бащата не е дал съгласие за прехвърлянето и задържането на детето в Република България, нито впоследствие е приел това прехвърляне. Напротивбащата се противопоставя на прехвърлянето и задържането на детето в България, което противопоставяне е обективирано в подадената молба по чл.

7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция. Това обстоятелство се признава и от майката на детето, а по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че след пристигането на Д. в България, бащата не е давал съгласие детето да остане в България и се е противопоставял.

Съгласно чл. 3 от Хагската конвенция, п рехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му.

Детето е прехвърлено и задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените в Чешка република правила за упражняване на родителските права.

Съгласно чл. 858 на Закон № 89/2012 СоІІ., Граждански кодекс на Чешката република, родителската отговорност включва задълженията и правата на родителите за определяне мястото на неговото местоживеене, а чл.

865, ал. 1 разпорежда, че родителската отговорност принадлежи на двамата родители в еднаква степен, че всеки родител носи родителската отговорност, освен ако не му е била отнета. Ако родителите не се споразумеят по въпрос, който е от значение за детето особено с оглед на неговия интерес, съдът решава по молба на родителя; това важи и тогава, когато единия родител е изключил втория родител от решаването на значителни за детето въпроси- Ал.

2 на чл. 877 определя като значителен въпрос определяне на местоживеенето на детето. Поради гореизложеното, съдът счита, че задържането на детето в България е било незаконно по смисъла на чл. 3 от конвенцията. В настоящия случай родителите са упражнявали съвместно родителските права над детето и само съвместно са можели да решат къде да живее тяхната дъщеря – едноличното решение на майката по този въпрос е в нарушение на 4 установените в Чешката република правила за упражняване на родителските права. Във всички случаи (без значение дали родителите са прекратили или не съвместното си съжителство) решения за определяне на местоживеенето/ местопребиваването на детето изисква винаги съгласието на двамата родители, а при липса на такова- съдебно решение; без значение кой полага грижи за детето и кой има право на лични отношения, участието на двамата родители е необходимо за промяна местопребиваването на детето.

По делото липсва писмено съгласие на молителя детето му Д.В. да установи обичайно местопребиваване на територията на Република България и няма решение, постановено от компетентен чешки съд, овластяващо ответницата еднолично да променя обичайното местопребиваване на детето.

Не се установи по делото и с гласните доказателства (дори и с показанията на свидетелката Т.-майка на ответницата, съгласие на бащата детето Д.В. да се премести да живее в Р. България с майка си.

Молбата за връщане на детето е постъпила в съда на 29.10.2025 г., т. е.преди да изтече една година от прехвърлянето и задържането на детето, прехвърлено на 08.08.2025 г. и задържано след 22.08.2025 г.

Бащата е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето. Детето реално е живяло с молителя, който се е грижил за отглеждането и възпитанието му.

Не се установи и бащата да е бил лишен от родителски права или те да са били ограничени, нито се установи те да са били предоставени на майката по съответния ред. Съдът, съобразявайки представените по делото доказателства относно правната уредба в Чешка република на отношенията между родители и деца, намира, че бащата е упражнявал ефективно родителските права по отношение на детето, съвместно с майката, в упражняването на които права несъмнено се включва и правото да определя местопребиваването на детето Д.

(арг. от чл. 5, б. „а“ от Хагската конвенция).

В случай, че не е било извършено прехвърлянето и задържането, бащата би упражнявал родителските права също ефективно, защото има правото (и задължението) да живее заедно с детето и да полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Поради гореизложеното, само по общо съгласие Л. В. и Д. Л. Т. могат да определят местопребиваването на детето Д. (арг. от чл. 5, б. „а“ от Хагската 5 конвенция).

Съдът не намира да се е осъществила хипотезата на чл. 13, ал. 1, б. ”б” от Конвенцията и да е налице сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация по всякакъв начин. Изключението, уредено в чл.

13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, може да бъде приложено при следните неизчерпателно изброени примери: трайни социални и военни конфликти в държавата на произход; осъществено физическо (вкл. сексуално) и психическо насилие, вкл. от партньор в живота на ощетения родител; изтърпяване на присъда от наказателен съд, през което време родителят в държавата на обичайното местопребиваване на детето не може ефективно да упражнява родителските права– той обективно е лишен от възможност за полагане на грижи по отношение на детето; сериозно трайно заболяване, вследствие на което не може да се грижи за детето; употреба на наркотични и други упойващи вещества, страдание от алкохолизъм или когато не може да се грижи за детето под друга форма – дори и с помощта на други подпомагащи органи.