Решение № 47 от 09.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Велико Търново, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500363 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл.247 ГПК.

Постъпила е молба от адв. М. М. за допълване на решението по настоящото дело в частта за разноските. Изложено е, че в мотивите на акта си съдът е приел, че с оглед частичното уважаване на въззивната жалба на процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска за неимуществени вреди, в размер на сумата 351 лв., но в диспозитива на решението тази воля на съда не е намерила израз. Моли решението да бъде допълнено, като тази сума, с равностойност 179.46 евро, да му бъде присъдена.

В срока за отговор насрещната страна ЗК „Бул Инс“ АД е заела становище за неоснователност на искането. Сочи, че в диспозитива на решението си съдът е присъдил в полза на адв. М. сумата 1 087 лв., която включва както адвокатско възнаграждение за производството пред ВТАС, така и допълнително адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство пред ВТОС в размер на 351 лв.

Съдът квалифицира направеното искане не като такова с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските чрез произнасяне по претенцията за присъждане на адвокатско 1 възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., а по чл.247 ГПК – за поправка на очевидна фактическа грешка. Молителят не твърди, че съдът не се е произнесъл по искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение, а навежда доводи, че е налице произнасяне в мотивите, но липсва обективиране на така формираната воля в диспозитива на решението.

Искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователно. Не е налице противоречие между волята на съда, изразена в мотивите на съдебния акт, и постановения диспозитив на същия. Видно от мотивите, съдът е приел, че съразмерно на уважен иск от 50 000 лв. дължимото възнаграждение на адв.

М. за първоинстанционното производство е 4 361 лв. и доколкото ВТОС е присъдил възнаграждение 4 010 лв., следва да бъде присъдена допълнително сумата 351 лв.

Съразмерно на уважената част от въззивната жалба по иска за неимуществени вреди, на адв. М. е определено възнаграждение в размер на 736 лв. Съдът е посочил, че общо на адв. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 087 лв.

/извън присъдената с решението на ВТОС сума/. Видно е, че сумата 1 087 лв. е формирана от сбора на допълнителното възнаграждение за производството пред ВТОС 351 лв. и възнаграждението за производството пред ВТАС 736 лв. С диспозитива на решението е присъдена именно тази сума – 1 087 лв., като е посочено, че това е „допълнително адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство на А. З. З. пред ВТОС и адвокатско възнаграждение за производството пред ВТАС, съразмерно на уважената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди.“ По изложените съображения, предвид неоснователността на искането, същото следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на адв. М. М. с правно основание чл.247 ГПК – за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 279/ 03.12.2025 г. по в.гр. дело № 363/ 2025 г. по описа на ВТАС, изразяваща се в неприсъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска за неимуществени вреди, в размер на сумата 351 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Велико Търново, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500363 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл.247 ГПК.

Постъпила е молба от адв. М. М. за допълване на решението по настоящото дело в частта за разноските. Изложено е, че в мотивите на акта си съдът е приел, че с оглед частичното уважаване на въззивната жалба на процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска за неимуществени вреди, в размер на сумата 351 лв., но в диспозитива на решението тази воля на съда не е намерила израз. Моли решението да бъде допълнено, като тази сума, с равностойност 179.46 евро, да му бъде присъдена.

В срока за отговор насрещната страна ЗК „Бул Инс“ АД е заела становище за неоснователност на искането. Сочи, че в диспозитива на решението си съдът е присъдил в полза на адв. М. сумата 1 087 лв., която включва както адвокатско възнаграждение за производството пред ВТАС, така и допълнително адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство пред ВТОС в размер на 351 лв.

Съдът квалифицира направеното искане не като такова с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските чрез произнасяне по претенцията за присъждане на адвокатско 1 възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., а по чл.247 ГПК – за поправка на очевидна фактическа грешка. Молителят не твърди, че съдът не се е произнесъл по искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение, а навежда доводи, че е налице произнасяне в мотивите, но липсва обективиране на така формираната воля в диспозитива на решението.

Искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователно. Не е налице противоречие между волята на съда, изразена в мотивите на съдебния акт, и постановения диспозитив на същия. Видно от мотивите, съдът е приел, че съразмерно на уважен иск от 50 000 лв. дължимото възнаграждение на адв.

М. за първоинстанционното производство е 4 361 лв. и доколкото ВТОС е присъдил възнаграждение 4 010 лв., следва да бъде присъдена допълнително сумата 351 лв.

Съразмерно на уважената част от въззивната жалба по иска за неимуществени вреди, на адв. М. е определено възнаграждение в размер на 736 лв. Съдът е посочил, че общо на адв. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 087 лв.

/извън присъдената с решението на ВТОС сума/. Видно е, че сумата 1 087 лв. е формирана от сбора на допълнителното възнаграждение за производството пред ВТОС 351 лв. и възнаграждението за производството пред ВТАС 736 лв. С диспозитива на решението е присъдена именно тази сума – 1 087 лв., като е посочено, че това е „допълнително адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство на А. З. З. пред ВТОС и адвокатско възнаграждение за производството пред ВТАС, съразмерно на уважената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди.“ По изложените съображения, предвид неоснователността на искането, същото следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на адв. М. М. с правно основание чл.247 ГПК – за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 279/ 03.12.2025 г. по в.гр. дело № 363/ 2025 г. по описа на ВТАС, изразяваща се в неприсъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска за неимуществени вреди, в размер на сумата 351 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3