Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260440 от 29.09.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16620/2019
Вид
Решение № 260440
Подписан
29.09.2020
В сила
24.03.2021
Състав
ТАНЯ КУНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ …………………/29.09.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,

50 състав, в открито заседание, проведено на четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА при секретаря Мариана

Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16620 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н.В.Н. срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6500лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на причинено на 23.07.2019 г. увреждане при ползване на фитнес уред в обект, собственост на ответника, фитнес „*“, находящ се в гр. *, изразяващо се в травма на палеца на ръката, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на задължението, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба се излага, че при посещение във фитнеса на 23.07.2019 г. е използвала фитнес уред „лежанка“, като при опит да го настрои в подходяща за нея позиция, горната му част се стоварила върху дясната й ръка и срязала дълбоко палеца й. Твърди, че в залата нямало инструкции за употреба на уредите или инструктор, поради което сама предприела действия за регулиране на уреда. В момента на инцидента на помощ се притекъл служител на ответника, който обаче не предоставил аптечка за бърза помощ, поради липса на такава във фитнеса.

След известно време превързали раната и била отведена от приятел в спешна помощ, където раната била обработена и зашит палеца й. След инцидента болката продължавала и започнала да вдига температура. Нарушен би сънят й от притеснения за последствията от инцидента. Пиела обезболяващи и противовъзпалителни лекарства. Започнала да изпитва болки в цялата ръка до рамото около 5-6 дни след инцидента, поради което посетила невролог. Установено било увреден от травмата и възпален нерв по дължината на дясната ръка до рамото и тила. Предписана й била терапия. Навежда, че след инцидента дълго време усещала неудобства от битов характер. Останал белег. Сочи, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си да обезопаси уредите, да постави инструкции за употреба, както и да осигури служител, който да изпълнява това. В съответствие с наведените твърдения е и формулираното искане за уважаване на исковата претенция. Претендира и сторените съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Настоява, че от събраните в хода на производството са установени претендираните неимуществени вреди.

Претендира разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Намира, че ищцата не е конкретизирала претенцията относно местоположението на фитнес уреда, дали при преместването му е участвало и трето лице, както и дали през процесния период е полагала труд и как се е отразил инцидента на общуването ѝ с трети лица.

Оспорва твърденията, че е липсвало служител, който да окаже помощ на ищцата, като навежда, че инструкторът е предприел необходимите мерки в тази насока.

Оспорва, че в обекта на ответното дружество не е имало правила за боравене с уредите, като твърди , че на входа на помещението бил поставен и правилник за ползването им. Сочи, че посещението в болницата е било кратко, поради което инцидентът не следвало да се възприема като тежък такъв. Намира, че не е налице причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат. Оспорва размерът на претендираните неимуществени вреди като завишен. Подчертава, че причинените болки и страдания не са в твърдения от ищцата обем. По тези съображения оспорва исковата претенция и моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е била посетител на собствен на ответника фитнес, находящ се в гр. *, както и че на 23.07.2019 г. е настъпил инцидент във фитнес „*“, находящ се в гр. *, при който на ищцата е претърпяла травма на палеца на ръката.

Не се спори, че към датата на настъпване на инцидента, в т.ч. в периода 01.07.2019 г. до 31.10.2019 г. ищцата е била в трудово правоотношение.

Видно от представения по делото лист за преглед на пациент в спешно отделение, издаден от лекар при МБАЛ „*, се установява, че на 23.07.2019 г. в 19:40 часа Н.Н. е прегледана от специалист в болничното заведение и е установена травма на ръка, поради което са ѝ назначени изследвания.

Съгласно издаден болничен лист от

24.07.2019 г. издаден от д-р *, на Н.Н. е изписан домашен амбулаторен режим на лечение, поради временна неработоспособност за периода от 25.07.2019 г. до 02.08.2019 г. Поставена е диагноза открита рана на пръста на ръката без увреждане на ноктите.

Видно от болничен лист от 05.08.2019 г. издаден от д-р * на Н.Н., Н.Н. е била в отпуск, поради временна неработоспособност за периода от 03.08.2019 г. до 07.08.2019 г. с идентична диагноза. С болничен лист от 08.08.2019 г. също е предоставен отпуск, поради временна неработоспособност за периода от 08.08.2019 г. до 14.08.2019 г.

От представения амбулаторен лист от

24.07.2019г. се установява, че Н.Н. е получила открита рана на пръст без увреждане на ноктите – разкъсно контузна рана на десния палец и е извършен преглед и сутура в спешен кабинет.

Видно от амбулаторен лист от

06.08.2019 г. е установено обективно състояние шиен радикулярен синдром –палпаторна болезненост по мускулатурата на тила и дясната ръка, интервенирана от нервите на десния плексус брахиалис.

Изписана е терапия с невритоген, мелбек, неуротоп в различни дози.

От извършения оглед на снимки в о.с.з. по реда на чл. 204 от ГПК се констатират наранявания на дясна ръка, на която палеца е наранен и зашит с жълти конци. Участъкът около тази рана е оцветена в различен цвят. На снимката приложена на гърба на лист 13 от делото се вижда фитнес уред с оранжеви възглавници.

По делото е допусната съдебномедицинска експертиза, неоспорена от страните и приобщена към доказателствения материал, от която се установява, че ищцата е получила контузно-разкъсна рана на вътрешната повърхност на основна фаланга на палеца на дясна ръка, в резултат на действието на твърди тъпи предмети и е възможно да се получи по начин посочен от пострадалата. Установява се, че раната е била хирургически обработена и зашита в болнично заведение и е поставен тетаничен анатоксин. Вещото лице заключва, че увреждането е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява се, че в хода на оздравителния процес увреждането се е усложнило с възпаление на нерв от брахиалния плексус.

Вещото лице сочи, че зарастването на раната се получава за период 2-3 седмици, след което се получава ръбец на кожата. Излага, че поради засегнатия нерв на ръката е възможно периодично да се появяват мравучкания и болезненост за дълъг период от време. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че увреждането не е от естество, което трайно да затрудни функцията на ръката - хватателна и движение на ръката. Хватателната функция е била запазена, тъй като останалите пръсти са били незасегнати, би могла да пише и с тази ръка, но с известно затруднение за този период, в който раната е зараснала.

По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели при режим на водене - *.

От показанията на свидетеля * се установява, че непосредствено след инцидента ищцата била много разстроена и изпитвала болки. Веднага отишли в спешния център, където зашили раната. Травмата затруднила ежедневието ѝ, като се нуждаела от помощ за осъществяване на битовите нужди. Останала в дома си 20-30 дни, приемала медикаменти и изпитвала болки в ръката. Споделя, че ищцата посещавала медицински заведения след травмата, невролози, заради увредения нерв, близо месец и повече до три. И до момента приемала обезболяващи при болка.

От показанията на свидетеля Н. се установява, че след посещението в залата и започване на тренировката ищцата отишла при служителя във фитнеса и показала пръста си, на който имало отворена рана и споделила, че изпуснала лежанката за коремната област върху него. Свидетелят разказва, че указал първа помощ на Н., промил раната и я превързал. Сочи, че залата е около 300кв.м. има видимост към всички трениращи и при нужда ги подпомага. Излага, че на рецепцията във фитнес залата били разположени указания за ползване на уредите и начина им на използване, като такива указания се съдържали и на уредите. Сочи, че на лежанката, на която е настъпил инцидента няма указателна табела, тъй като тя представлявала стол и трябвало да се допита до свидетеля как се борави с тежестта, но това не било сторено. Не се извършвало инструктаж за ползване на лежанката и инструктираното лице не се подписвало за съответните норми за безопасност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49 вр. 45, ал. 1 от ЗЗД. В тази императивна правна норма е залегнал основаният принцип в правото да не се вреди другиму (neminem laedere).

За основателността на иска по чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдяните увреждания в резултат от действието или бездействието на трето лице, на което ответникът е възложил извършването на работа, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили посочените в исковата молба неимуществени вреди в сочения обем и интензитет. Вината се предполага до доказване на противното от последния, по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът от своя страна, за да отблъсне исковата претенция следва да докаже изпълнение на задължението си да репарира претърпените вреди, или направените от него правоизключващи възражения, в т.ч. че е предприел необходимите действия за обезопасяване на уредите в процесния обект, че е осигурил служител за осигуряване на безопасност при дейности с уредите и е поставил инструктаж за работа с тях на видно място в помещението.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, в т.ч. Постановленията № 7/1958г., №7/1959 г., №4/1961 г. и №17/1963 г. на Пленума на Върховния съд, отговорност по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму - когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата и когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него, в който случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, обезпечително-гаранционна, доколкото юридическото лице търговец не е положил дължимата грижа при упражнения подбор на своите служители , респективно не е осигурил безопасни технологични правила за работа.

В случая фактът на настъпване на инцидента на твърдяната от ищцата дата 23.07.2019 г. не се оспорва от страните, а и се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, и приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. и оглед на снимков материал по реда на чл. 204 от ГПК, се установява причиненото увреждане на здравето – контузно-разкъсна рана на вътрешната повърхност на основна фаланга на палеца на дясна ръка.