Определение № 2158 от 07.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2158 гр. Пловдив, 07.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502097 по описа за 2024 година

Производството по делото е по чл. 274 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: 203670940 против Разпореждане № 17326 от 13.06.2024г., постановено по ч.гр. д. № 9275/2024г. на РС - Пловдив, с което изцяло e отхвърлено заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 за издаване на заповед за изпълнение срещу А. А. Т., ЕГН **********.

Поддържаните оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт по същество на спорния въпрос.

Окръжен съд Пловдив, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като кредитор срещу длъжника А. А.

Т. заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: сумата от 1100 лв. главница по сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 2 2 5 , 0 9 лв. възнаградителна лихва за периода от 06.09.2021г. до 06.06.2022г.; сумата от 1

622,96 лв. - обезщетение за забава за периода от 07.09.2021г. до датата на депозиране на заявлението. В раздел 12 от заявлението /Обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено, че на 06.08.2021г. между „Сити кеш“ ООД (кредитодател) и А. Т. (кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит № ***, съгласно който на последния е предоставена сума в размер на 1 100 лева. На 14.06.2023г. е сключен договор за цесия между „Сити кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането на „Сити кеш“ ООД, произтичащо от договора за потребителски кредит, е прехвърлено на заявителя - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. т. 2 и 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да провери дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а когато се касае за договор, сключен с потребител - и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.

От представения към заявлението Договор за потребителски кредит № *** и Приложение № 1 към него се установява че " Сити кеш" ООД е предоставило в заем на А. Т. сума в размер на 1 100 лв., при годишен лихвен процент 40,05 % и годишен процент на разходите по кредита от 48,14 %.

Посочен е общият размер на подлежащата на връщане сума – 1 361,80 лв. и начин на връщане - на 10 месечни вноски с краен падеж 06.06.2022г.

Според формулировката на клаузата на чл. 5, ал.1 и 2 от Договор за потребителски кредит потребителят сам избира вида на обезпечение, което следва да предостави в тридневен срок от сключване на договора поръчителство или банкова гаранция. При непредоставяне на обезпечение или ако то не отговаря на посочените в договора условия, е договорена неустойка в размер на 228,20 лв. Същата се заплаща разсрочено, със седмичните погасителни вноски и така общата дължима сума по кредита не е посочената в договора – 1 361,80 лв., а е в размер на 2 590 лева.

На първо място, заявителят се легитимира като кредитор-заявител въз основа на твърдения за сключен договор за цесия. Въведени са и твърдения, че този договор е съобщен на длъжника. Доказателства за тези обстоятелства обаче не са представени. Настоящият състав приема, че по аргумент от мотивите към т. 4г от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, и при заявления, подадени по реда на чл. 410 от ГПК, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл.

99, ал. 4 ЗЗД). Това разрешение е приложимо, тъй като съображенията на ВКС 2 в тази насока са изложени на общо основание, без оглед на реда на заповедното производство (по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК). При липса на такива доказателства по делото уважаването на заявлението не е възможно.

Поради това, заявлението следва да се отхвърли само на това основание.

За пълнота, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора. Процесният договор за заем формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита. Но посочената общо дължима сума не съответства на действителната такива - в нея не е включен разходът за неустойка за непредоставено обезпечение, което води до извод за обоснована вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР.

Уговорената неустойка несъмнено е разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кридитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребиктелят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение е задължителен за потребителя разход, пряко свързан с предоставения му по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл. чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Действително, съгласно разп. на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Но посочената разпоредба визира неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставените му в заем парични средства, а не неизпълнение на други негови задължения по договора. Да се приеме противното означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , ограничаваща максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор 3 за кредит е налице именно такава хипотеза – в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена неустойката за непредоставено от потребителя обезпечение, с което е нарушена императивната норма на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО , както и като нарушаване на изискването за добросъвестност. Следователно се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал.

1 от ЗЗП.

Предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.

22 от ЗПК. С оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Видно от материалите по делото, РС - Пловдив е оставил заявлението без движение до посочване дали са извършени плащания от длъжника по договора и ако са извършени – какви. С молба от 11.06.2024г. заявителят не е отстранил нередовностите. В случая за съда е невъзможно да определи в рамките на заповедното производство какъв е размерът на невърнатата главница. При това положение, действително дължимите по процесния договор за кредит задължения на потребителя ще следва да се установяват от кредитора в състезателно исково производство, но не и за тях да се издава исканата заповед за изпълнение в производството по чл. 410 от ГПК.

По изложените съображения съставът на ОС-Пловдив намира, че обжалваното, с което изцяло е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу А. Т., е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА

Разпореждане

№ 17326 постановено по ч.гр. д. № 9275/2024г. на РС – Пловдив. от

13.06.2024г.,

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5