Решение № 385 от 28.07.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Ямбол, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330103103 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба предявена от Х. П. С. от гр. Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в Я., ******, чрез адв. М.- ПАК, против „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк p.l.c“ искане за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит № ******* от 29.08.2022 год., на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и искане за прогласяване на нищожност на сключения между страните договор за предоставяне на гаранция, на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 29.08.2022 год. между Х. П. С. и„Фератум България“ ЕООД бил сключен договор за потребителски кредит в размер на 6000,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 35, 00 % и ГПР 49. 66 %. В договора било уговорено, че заемателя ще погаси кредита на 18 месечни вноски, по погасителен план, който бил неразделна част от договора, с крайна падежна дата 20.02.2024 г. и обща сума за заплащане в размер на 8100, 00 лв., като от тях сумата от 6000, 00 лв. по отпуснатия кредит и сумата 2100, 00 лв. лихва.

В чл.5 от договора за кредит било предвидено, че се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Твърди се, че договора за потребителски кредит бил нищожен, като бил посочен лихвен процент 35%, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му. Погасителния план не отговарял на чл.11, ал.1 ЗПК, като в него липсвала задължителната информация по ЗПК, с оглед индивидуализирани дължимостта на главница, договорно лихва, такса гарант, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. В договора не се съдържал ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит. Таксата гарант следвало да се включи в ГПР, като в договора като обща сума която било посочено да бъде върната била в размер на 8100 лв., като не било ясно от какво се формира и в същата не била включено допълнителното 1 заплащане по договор за гаранция в размер на 5 940, 00 лв. , като с включването й ГПР щяло да се промени многократно, като по този начин се заобикаляла императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК. Посочените в договора размери на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, не съответствали на действително уговорените такива, налице била неяснота при определяне на ГПР, което водило до недействителност на договора. Твърди се, че за да бъде отпуснат кредита било необходимо да се сключи договор за поръчителство. Посочената клауза, водила до нееквивалентност на насрещните престации, накърняване на добрите нрави, като наред с това била нищожна като неравноправна. Същата била сключена във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водила до неравновесие в правата на страните, като същата се явявала и не индивидуално уговорена.

Следвало да се отбележи, че нищожността на отделни части на влечала нищожност на договора, като те били заместени по право от повелителните норми на закона или когато можело да се предположи, че сделката била сключена и без недействителните й части. В случая не било нито едно от двете условия, като в случая не била приложима разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД. Счита се, че сключения между страните договор следвало да бъде провъзгласен за нищожен, поради противоречие със закона.

На посочените основания се счита, че сключения с другия ответник договор за предоставяне на гаранция следвало да бъде провъзгласен за нищожен, поради противоречие със закона.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждането на направените по делото разноски.

В депозирания в срок отговор ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, като се счита, че иска срещу другия ответник бил недопустим. Счита се, че предявения срещу тях иск следвало да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Оспорват се всички наведени от страна на ищеца твърдения относно валидността на клаузите от процесния договор за потребителски кредит, включително и за това, че липсвала задължителната информация за ГПР и общата сума, дължима от потребителя. В разпоредбите на стандартния договор за предоставяне на потребителски кредит не се съдържала информация за потребителя да заплати такса за предоставяне на гаранция, а само единствено главница по кредита и дължимите лихви и евентуално, в случай на неизпълнение- неустойка. В договора било предвидено единствено учредяването на обезпечението на задълженията на потребителя, по избран от последния способ- чрез поръчител, като това се правило с оглед правната сигурност в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя. В чл.5 било предвидено, че договора за обезпечение се сключвало като отделно правоотношение след одобряване на кредита, като бил отделен договор. В настоящия случай потребителя се бил възползвал от предложението и избрал да се възполза от услугите, предлагани от втория ответник, като ответника се задължил да заплати на гаранта таксата за предоставяне на гаранция, която била известна на потребителя още при сключване на потребителския кредит, при избиране на един от двата възможни начина за обезпечаване на вземането по договора за кредит.

Твърди се, че дори и да се приемело, че договора за предоставяне на потребителски кредит бил нищожен в цялост или негови отделни части, то считат, че претенцията на ищеца не била доказана, като се развиват подробни съображения.

По отношение на втория предявен иск се иска неговото прекратяване.

Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В законоустановеия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника„Фератум Банк p.l.c“ .

В о.с.з. ищеца и пълномощника им не се явяват, като с писмено становище поддържат предявените искове, сочат доказателства и молят за тяхното уважаване и присъждане на 2 разноски за настоящата инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК и правят възражение за прекомерност на юрисконсулското (адвокатското) възнаграждение.

В о.с.з. ответниците не изпращат законни представители, като с писмени становища молят за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за настоящата инстанция съгласно представени списък за разноски съгласно чл.80 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят че на 29.08.2022 г. между ищеца и първия ответник „Фератум България“ ЕООД е сключен договора за потребителски кредит № *******, за сума в размер на 6000 лв. Същия следвало да бъде погасяван на 18 вноски, съгласно погасителен план, като падежа на първата вноска бил на 28.09.2022 г. Общата сума която следвало да бъде върната била в размер на 8100,00 лв. и включвала отпуснатата сума в размер на 6000 лв. и лихва в размер на 2100, 00 лв., при лихвен про;цент 35% като ГПР бил в размер на 49, 66 %., изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включвал разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Кредита се обезпечавал с поръчителство предоставено от „ Фератум Банк“ в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Между „Фератум Банк p.l.c“ и ищеца в качеството му на клиент бил подписан договор за гаранция ( поръчителство) във връзка с договора за потребителски кредит № *******/29.08.2022 г. В чл.1.6 било уговорено, че таксата за предоставяне на гаранция ( поръчителство) била в размер на 5 940, 00 лв., платима на месечни вноски, съгласно погасителен план.

Представени са още договор за гаранция ( поръчителство) от 29.08.2022 г. сключен между „Фератум Банк p.l.c“ в качеството им на гарант и Х. П. С. в качеството му на клиент, като в т.1.6 такса за преодсдтавяне на гаранция ( поръчителство) е посочена сумата в общ размер на 5940,00 лв., дължима от клиента за предоставената гаранция, която следвало да се изплати на 18 месечни вноски, с дата на първо плащане -28.09.2022 г. и краен срок на издължаване -20.02.2024 г.

От страна на ответното дружество „Фератум България“ ЕООД са представени ОУ за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД, погасителен плон към договор за кредит № *******- Х. П. С., ЕГН **********, преддоговорна информация (СЕФ).

По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че на основание запознаване с делото, направени справки при „Фератум България“ ЕООД и „Фепатум Банк p.l.c“ , както и ползвана литература по ЗПК, дал заключение, че за периода 06.10.2022 г.- 26.10.2023 г. по договор за кредит № *******/29.08.2022 г. били извършени плащания в размер на общо 8 251, 31 лв., с които изцяло били погасени задълженията за главница, както и договорна ( възнаградителна ) лихва към 23.10.2023 г., главница- 6000, 00 лв., договорна лихва за периода 28.09.2022 г.- 23.10.2023 г. в размер на 1 958, 02 лв, такси за забава и ПП в размер на 280, 00 лв.

По договора за кредит № *******/29.08.2022 г. била надвнесена сума в размер на 13, 29 3 лв. С извършените вноски не били погасявани задълженията по договора за гаранция ( поръчителство).

Ищецът Х. П. С. не бил превеждал суми в полза на „Фератум Банк p.l.c“ във връзка с соговора за гаранция ( поръчителство).

„Хератум България“ ЕООД било превело в полза на „Фератум Банк p.l.c“ по договора за гаранция (поръчителство) сума в размер на 5 458, 69 лв.

В съдебно заседание в. лице поддържа представеното заключение, като нямало какво ново да добави към него.

Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 предл.І –во ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на чл.9, ал.3 ЗПК ответника има качеството на потребител на финансова услуга по см. на § 13, т.12 ДР на ЗЗР. Доколкото в случая се касая за защитими интереси на икономически послаби участници в оборота, уреждащият тази материя Закон за потребителските кредити предвижда редица императивни разпоредби за спазването на които съдът е задължен да следи служебно (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС).

В настоящия случай сключеният между договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК.

Съдът счита, , че е налице валидно възникнало правоотношение между Х. П. С., в качеството му на кредитополучател и ответника „Фератум България“ ЕООД – гр. София, в качеството му на кредитодател по силата на сключения Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от 29.08.2022 г. по посочените по горе- параметри.

Дружеството в качеството му на заемодател е предоставило на Х. П. С. сумата в размер на 6 000 , 00 лева. Заемателят е следвало да върне заемната сума на осемнадесет броя вноски, като първата такава е следвало да се направи на 28.09.2022 г. Посочено е, че се уговаря лихвен процент в размер на 35.00%, като договорната лихва, която Х. С. следва да върне ще бъде в размер на 2100, 00 лева. Годишният процент на разходите се сочи, че следва да бъде в размер на 49.66%, изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ на дружеството. В чл. 5 е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от„Фератум Банк p.l.c“ в полза на дружеството. В чл. 5, изр. 2 също се посочено, че със сключването на настоящия договор кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят декларирал, че бил запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител давал еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.