Решение № 422 от 07.05.2025, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Стара Загора, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20245530100470 по описа за 2024 година

Предявени са искове от „А1 България” ЕАД - гр. София против Кооперация „ВСЕСТРАННА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЕДИНСТВО“, с. Загоре, общ. Стара Загора – по чл. 422 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 266 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 92 ал. 1 от ЗЗД и вр. с чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4924/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, а именно: 10 879,37 лв. - месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор *****************г. - за периода 07.03.2023г. - 06.10.2023г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 2942,12 лв. - неустойка за неизпълнение на договор *****************г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението; 481,40 лв. - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 425,76 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 11.05.2023г. - 30.11.2023г. и 55,64 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 14.05.2023г. - 30.11.2023г. Претендират се разноски по заповедното и настоящото производство.

Ищецът твърди, че ответникът сключил с него договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент *****************г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.

Договорът бил многократно подновяван през годините за нови срокове и били добавяни/променяни услуги и тарифни планове. По договора за процесния период 1 били предоставяни следните услуги, активирани със съответните приложения, допълнителни приложения, договори:

С Приложение № 1 от 07.02.2018г. била активирана услуга за номер ************* с план Мтел Бизнес мобилен интернет L с месечна такса 20 лв. без ДДС;

С Приложение № 1 от 27.07.2020г. за срок от две години били активирани услуги за номера ************* и ********** с план Бизнес мобилен интернет XS и месечна такса 10 лв. без ДДС;

С допълнително приложение от 27.07.2020г. за номера ************* и ************* били добавени съответно по 3 и по 1 броя допълнителни пакети 5 GB интернет с месечна такса по 10 лв. без ДДС и е удължен срока на ползване на услугите по основния план за нови 24 месеца съгласно т. 5.3 и т. 5.4. от допълнителното приложение. Основните планове Бизнес безкрай 30 с месечна такса 17,50 лв. без ДДС за номера ************* и ************* били активирани с Приложение № 1 и Приложение № 2 от 20.02.2018г.;

С договор от 04.06.2021 била предоставена услуга Система за контрол на достъпа с месечна такса 610 лв. без ДДС;

С Приложение № 1 от 10.06.2021г. към договора е добавена услуга за номер ************* с план А1 М клас VIP със стандартна месечна такса 200 лв. без ДДС и промоционална такса 130 лв. без ДДС;

С друг договор от 29.06.2021г. била предоставена още една услуга Система за контрол на достъпа с месечна такса 223 лв. без ДДС;

С Приложение № 1 от 29.06.2021г. към договора била добавена услуга за номер ********** с план А1 М клас VIP със стандартна месечна такса 200 лв. без ДДС и промоционална такса 130 лв. без ДДС;

С Приложение № 1 от 20.12.2021 за срок от две години била активирана услуга за номер *** с план A1VIP М клас с промоционална такса 25 лв. без ДДС. За номера с Приложение № 1 от 19.04.2022г. за срок от две години е подписано Приложение № 1, в което е определена стандартна месечна такса за плана 50 лв. без ДДС и промоционална такса 26.08 лв. без ДДС;

С допълнително приложение от 14.04.2022г. за срок от две години били активирани допълнителни пакети 40 000 MB интернет с месечна такса за всеки 20.66 лв. без ДДС за номера ************* - 7 пакета, ************* - 4 пакета, ************* - 7 пакета и е променен срокът на ползване на основния план съгласно т. 5.3 и 5.4 от допълнителното приложение.

От март 2022г. операторът актуализирал месечните такси със средногодишния индекс на потребителските цени за 2021г. от 3,3 %, а от м. март 2023г. отново били актуализирани цените със средногодишния индекс на потребителските цени за 2022г. от 15.3 %.

По договора били издадени и дължими фактури на обща стойност 10879,37 лв., с период на фактуриране от 07.03.2023г. до 06.10.2023г.

Договорът бил прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от 22.09.2023г., поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД и/или т. 83.1 от Общи 2 условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, съгласно които договорът на абоната/потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.

При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължал неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл.

Неустойката се определяла във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси /МАТ/ за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. За неустойката били издадени 5 бр. сметки на обща стойност 2942,12 лв. Обезщетението за обработка на просрочени задължения било фиксирано в ценоразписа на мобилния оператор и се начислявало при забава на плащане, надхвърляща определения в Общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение.

Съгласно Общите условия на А1 България „В случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансовосчетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи: законова лихва за забава за всеки ден закъснение, разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от А1 или чрез трети лица; обезщетение в размер на 2,00 лв. без ДДС за обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране на просрочено плащане“.

Поради забавеното плащане на претендираното вземане ответникът дължал лихва в размер на 481,40 лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 425,76 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 11.05.2023г. - 30.11.2023г. и 55,64 лв. мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 14.05.2023г. - 30.11.2023г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло предявените искове.

Твърди, че настоящото производство било образувано на основание разпоредбата на чл. 422 ГПК, във връзка с постъпило възражение от ответника по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4924/2023г. по описа на PC - Стара Загора.

Видно от изложеното в заявлението по 410 ГПК, ищецът претендирал своето вземане на основание неплатени фактури, издадени на основание сключен договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент *****************г.

Намира, че няма идентичност между заповедното и исковото производства - и от субективна и от обективна страна, в т.ч. и що се отнасяло до техния предмет.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят задължително следвало да опише от какво произтича вземането му, предвид чл. 410 ал. 2, вр. чл.127 ал. 1 и 3 от ГПК. Съдът задължително следял за наличие на достатъчно описание на вземането, като целта била, длъжникът да може да формира виждане кое вземане се претендира, за да може да прецени дали го оспорва. Вземането трябвало да бъде 3 индивидуализирано по начин, който да позволява и извършването на проверка, целяща да установи дали заявителят по заповедното производство предявява иск за същото вземане.

В настоящия случай, в заявлението си до съда заявителят основал вземането си на сключен с длъжника договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ************* и издадени въз основа на него описани фактури, включващи главници за незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойки за предсрочното прекратяване. Въз основа на тези му фактически твърдения, респ. въз основа на така цитирания договор била и издадената от съда заповед по чл.410 от ГПК.

В исковата си молба ищецът първоначално сочел, че предявява иска си, въз основа на същия този договор от 2004г., но впоследствие той навеждал и нови, допълнителни доводи, както и изцяло нови фактически твърдения, а именно за съществуването и на още два договора с ответника - Договор за предоставяне на услуга от 04.06.2021г. и Договор за предоставяне на услуга от 29.06.2021г., респ. общо четири приложения за предсрочното прекратяване, на които начислени били търсените четири броя неустойки. Същите не били посочени в заявлението на ищеца по чл. 410 ГПК. Изложената ищцова позиция се различавала от тази му като заявител в заповедното производство.

Въвеждането на друго основание, от което произтичало вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, не водело до недопустимост на исковия процес /решение № 281/06.01.2016г. по дело № 1589/2015г. на ВКС, ГК, III г.о., вр. т.11.6. от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК/. В този смисъл, произнасянето следвало да е по същество. Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

Вземането на кредитора съответствало на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта, съгласно чл. 412, т. 6 от ГПК. Що се отнасяло до неговото основание, посочването му е необходимо съдържание на исковата молба съгласно чл. 127 ал. 1, т. 4 от ГПК, като в производството по реда на чл. 422 от ГПК не намирали приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 от ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Предвид гореизложеното, счита исковата претенция за неоснователна и като такава следвало да бъде отхвърлена.

Оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент *****************г. Твърди, че такъв договор между страните никога не е бил сключван и ответната кооперация няма задължения по него.

На следващо място, твърди, че ответникът не дължи плащане на процесните фактури. Практически ищцовото дружество реално не било предоставило услуги на ответника по договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент *****************г. Практически ищецът предоставил услуги на ответника до месец април 2023г. /но не на основание посочения в заявлението договор/, след който период кооперацията преустановява плащанията си към мобилния оператор. Но предоставените услуги категорично на били на основание договора посочен от заявителя в депозираното заявление по чл.410 ГПК. Поради което счита, че не се дължи плащане по тези фактури.