Определение № 410 от 11.02.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1937/2025
- Вид
- Определение № 410
- Подписан
- 11.02.2026
- Състав
- Валентина Жекова Кърпичева Цинцарска
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 410 гр. Бургас, 11.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20252100101937 по описа за 2025 година Делото е образувано по исковата молба на М. С. М., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. Георги Димитров № 6, адвокат Димитринка Димова Вълева срещу М. А. М., с ЕГН **********, с адрес: *** и И. М. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** и съдебен адрес: гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 26 А, ет. 7, ап. 3, адвокат Константин Велков-особен представител.
Видно от изложеното в исковата молба ищецът твърди, че погрешно в акта за раждане на малолетната ответница И. М. М., с ЕГН ********** е бил записан, като неин баща, тъй като към момента на раждане на детето, е бил прекратен брака му с майката и ответник по делото М. А. М., с ЕГН ********** и са били изминали повече от 300 дни от прекратяване на този брак. С оглед на което се иска установяването, че ищецът не е баща на детето И. М. М., с ЕГН **********.
С разпореждане № 60 от 07.01.2026г. съдът е дал възможност на ищеца да конкретизира искането си до съда, с изложената фактология, като заяви, дали иска промяна на погрешно съставения акт за раждане на детето И. М. М., с ЕГН ********** или предявява иск за оспорване на произхода на това дете от него.
1
С молба с рег. № 1387 от 22.01.2026г. ищецът отново е заявил, че оспорва, че е баща на детето И. М. М., с ЕГН **********, като се иска да бъде установено по делото по отношение на ответниците, че не е баща на това дете.
Така предявения иск е с правно основание чл. 62, ал. 1 от Семейния кодекс, а именно за оспорване на бащинство. Същият е недопустимо предявен, тъй като за ищеца липсва правен интерес от предявяването му. Видно от самата фактология на исковата молба, отразяването в акта за раждане на детето, че ищецът не негов баща, не е заради прилагане на законовата презумпция на чл. 61, ал. 2 от Семейния кодекс, а поради факта, че до длъжностните лица по съставяне на акта за раждане на детето, не е стигнала информацията, че към момента на раждането на детето, бракът между майката и нейния съпруг вече е бил прекратен. При такава хипотеза съдебна практика, приема, че е налице по-лесен път за защита на правата на лицето, което е фигурира в акта за раждане като баща и това е предприемане на действия по коригиране на допусната грешка в този акт. Това отново става по съдебен ред-в охранителното производство по чл. 547 във вр. 542, ал. 1 от ГПК. За ищеца, което погрешно фигурира като баща в акта за раждане е предвиден този ред за поправяне на грешката, което лишава същия от правен интерес за водене на иск за оспорване на бащинството. Отделно от това, по делото е постъпила информация от КРС, видно от която майката вече е предприела съдебна процедура по коригиране на допуснатата грешка в акта за раждане на детето, което потвърждава липсата на правен интерес от водене на иск за установяване на бащинство.
С оглед констатираното, че предявеният иск се явява недопустим, производството по делото следва да бъде прекратено.
-по отношение на разноските
От страна на ищеца е постъпила молба с рег. № 1822 от 28.01.2026г., в която същият заявява, че не е бил наясно, че пред КРС 2 е образувано дело от майката М. А. М., с ЕГН ********** за поправка на акта за раждане на детето И. М. М., с ЕГН **********. С оглед на което се счита, че ако съдът приеме искът за недопустим, на ответника М. А. М., с ЕГН ********** не следва да се присъждат разноски, тъй като предявяването на иска е в резултат на бездействието на същата. В случай, че съдът приеме, че разноски се дължат, се прави възражение за прекомерност на дължимото възнаграждение на адвоката на ответницата предвид на единственото извършено процесуално действие-подаване на отговор на исковата молба.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че на ответника М. А. М., с ЕГН ********** не следва да се присъждат разноски, защото заради поведението на този ответник, ищецът е завел настоящото дело. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, при прекратяване на делото, се дължат разноски на ответника, с изключение на прекратяването при постигане на спогодба. Видно е, че не е налице изключението, предвидено в цитираната разпоредба и ищецът следва да отговоря за разноските, направено от ответника М.
А. М., с ЕГН ********** с оглед предявения от него недопустим иск.
Ответникът М. А. М., с ЕГН ********** е представила доказателства за направена разноска за адвокат в размер на 615 евро. От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на това възнаграждение. Съдът намира възражението за прекомерност за основателно с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. При преценка на адекватност на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът преценява фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените действия от адвоката, на което се полага възнаграждението. Видно от хода на настоящото дело, осъщественото процесуално представителство на ответника М. А. М., с ЕГН ********** от адвокат Гонкова-Трайкова се изразява само в подаването на отговор на исковата молба. По НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, е приложима 3 разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3, която определя хонорар за адвоката в размер на 1 200 лева или 613,55 евро. Заплатения на адвоката ГонковаТрайкова е в този минимален размер. Съдът обаче, с оглед постановеното решение на СЕС, обективирана в решение С-438/22, не обвързан с така определените минимални възнаграждения. С оглед изготвянето единствено на отговор по на исковата молба и прекратяване на делото, съдът намира, че на адвоката на ответника М.
А. М., с ЕГН ********** се дължи възнаграждение в размер на 400 лева или 204,52 евро.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 130 и чл. 78, ал. 4 във вр. ал. 5 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1937 по описа на Окръжен съд-Бургас за 2025г.
ОСЪЖДА М. С. М., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. Георги Димитров № 6, адвокат Димитринка Димова Вълева да заплати на М. А. М., с ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от 204,52 евро, представляваща разноска за заплатен адвокатски хонорар след намаляването му по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 410 гр. Бургас, 11.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20252100101937 по описа за 2025 година Делото е образувано по исковата молба на М. С. М., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. Георги Димитров № 6, адвокат Димитринка Димова Вълева срещу М. А. М., с ЕГН **********, с адрес: *** и И. М. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** и съдебен адрес: гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 26 А, ет. 7, ап. 3, адвокат Константин Велков-особен представител.
Видно от изложеното в исковата молба ищецът твърди, че погрешно в акта за раждане на малолетната ответница И. М. М., с ЕГН ********** е бил записан, като неин баща, тъй като към момента на раждане на детето, е бил прекратен брака му с майката и ответник по делото М. А. М., с ЕГН ********** и са били изминали повече от 300 дни от прекратяване на този брак. С оглед на което се иска установяването, че ищецът не е баща на детето И. М. М., с ЕГН **********.
С разпореждане № 60 от 07.01.2026г. съдът е дал възможност на ищеца да конкретизира искането си до съда, с изложената фактология, като заяви, дали иска промяна на погрешно съставения акт за раждане на детето И. М. М., с ЕГН ********** или предявява иск за оспорване на произхода на това дете от него.
1
С молба с рег. № 1387 от 22.01.2026г. ищецът отново е заявил, че оспорва, че е баща на детето И. М. М., с ЕГН **********, като се иска да бъде установено по делото по отношение на ответниците, че не е баща на това дете.
Така предявения иск е с правно основание чл. 62, ал. 1 от Семейния кодекс, а именно за оспорване на бащинство. Същият е недопустимо предявен, тъй като за ищеца липсва правен интерес от предявяването му. Видно от самата фактология на исковата молба, отразяването в акта за раждане на детето, че ищецът не негов баща, не е заради прилагане на законовата презумпция на чл. 61, ал. 2 от Семейния кодекс, а поради факта, че до длъжностните лица по съставяне на акта за раждане на детето, не е стигнала информацията, че към момента на раждането на детето, бракът между майката и нейния съпруг вече е бил прекратен. При такава хипотеза съдебна практика, приема, че е налице по-лесен път за защита на правата на лицето, което е фигурира в акта за раждане като баща и това е предприемане на действия по коригиране на допусната грешка в този акт. Това отново става по съдебен ред-в охранителното производство по чл. 547 във вр. 542, ал. 1 от ГПК. За ищеца, което погрешно фигурира като баща в акта за раждане е предвиден този ред за поправяне на грешката, което лишава същия от правен интерес за водене на иск за оспорване на бащинството. Отделно от това, по делото е постъпила информация от КРС, видно от която майката вече е предприела съдебна процедура по коригиране на допуснатата грешка в акта за раждане на детето, което потвърждава липсата на правен интерес от водене на иск за установяване на бащинство.
С оглед констатираното, че предявеният иск се явява недопустим, производството по делото следва да бъде прекратено.
-по отношение на разноските
От страна на ищеца е постъпила молба с рег. № 1822 от 28.01.2026г., в която същият заявява, че не е бил наясно, че пред КРС 2 е образувано дело от майката М. А. М., с ЕГН ********** за поправка на акта за раждане на детето И. М. М., с ЕГН **********. С оглед на което се счита, че ако съдът приеме искът за недопустим, на ответника М. А. М., с ЕГН ********** не следва да се присъждат разноски, тъй като предявяването на иска е в резултат на бездействието на същата. В случай, че съдът приеме, че разноски се дължат, се прави възражение за прекомерност на дължимото възнаграждение на адвоката на ответницата предвид на единственото извършено процесуално действие-подаване на отговор на исковата молба.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че на ответника М. А. М., с ЕГН ********** не следва да се присъждат разноски, защото заради поведението на този ответник, ищецът е завел настоящото дело. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, при прекратяване на делото, се дължат разноски на ответника, с изключение на прекратяването при постигане на спогодба. Видно е, че не е налице изключението, предвидено в цитираната разпоредба и ищецът следва да отговоря за разноските, направено от ответника М.
А. М., с ЕГН ********** с оглед предявения от него недопустим иск.
Ответникът М. А. М., с ЕГН ********** е представила доказателства за направена разноска за адвокат в размер на 615 евро. От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на това възнаграждение. Съдът намира възражението за прекомерност за основателно с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. При преценка на адекватност на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът преценява фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените действия от адвоката, на което се полага възнаграждението. Видно от хода на настоящото дело, осъщественото процесуално представителство на ответника М. А. М., с ЕГН ********** от адвокат Гонкова-Трайкова се изразява само в подаването на отговор на исковата молба. По НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, е приложима 3 разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3, която определя хонорар за адвоката в размер на 1 200 лева или 613,55 евро. Заплатения на адвоката ГонковаТрайкова е в този минимален размер. Съдът обаче, с оглед постановеното решение на СЕС, обективирана в решение С-438/22, не обвързан с така определените минимални възнаграждения. С оглед изготвянето единствено на отговор по на исковата молба и прекратяване на делото, съдът намира, че на адвоката на ответника М.