Определение № 627 от 26.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 627 гр. София, 26.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20248002901407 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „АГРО ГРУП” ООД, представлявано от адв. М. М., срещу решение № 54 от 22.02.2023г. по в.т.д. № 609/2023г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 83 от 20.07.2023г. по т.д. № 175/2022г. на Окръжен съд Добрич в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора против ЕТ „БЕЛЧЕВ – 55 – ИВАН БЕЛЧЕВ” искове за реално изпълнение на поето по договор за покупкопродажба № Пф-4-12-140222/14.02.2022г. задължение за доставка на 150 тона пшеница, реколта 2022г., при цена 450 лева/тон или обща стойност 67 500 лева; за заплащане на сумата 20 250 лева, представляваща неустойка по чл.21.1 от договора за забава при доставянето на 150 тона пшеница, реколта 2022г., представляваща 30% от стойността на недоставеното количество при единична договорена цена от 450 лева за тон, и при условията на евентуалност за заплащане на сумата 20 250 лева, представляваща неустойка по чл.21.2 от договора за отказ да се доставят 150 тона пшеница, реколта 2022г., представляваща 30% от стойността на недоставеното количество при единична договорена цена от 450 лева/тон.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, както и 1 неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила, незаконосъобразност и необоснованост. Довода за недопустимост на въззивното решение обосновава с твърдение за липса на надлежно сезиране на съда от ответника с възражение за недействителност на сключения договор за покупко-продажба и възражение за частично потвърждаване на същия договор с конклудентни действия от ответника само за количество 45 тона. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.2 ГПК поради вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, както и поради наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправен въпроси:

1. Обусловено ли е прилагането на оборимата законова презумпция по чл.301 ТЗ от потвърждаване на извършените от името на търговеца действия по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД или зависи от противопоставянето от търговеца веднага след узнаването? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 37 от 01.04.2009г. по т.д. № 106/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 202 от 06.02.2012г. по т.д. № 87/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 57 от 07.06.2011г. по т.д.

№ 463/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.

2. Кога следва да се счита оборена презумпцията по чл.301 ТЗ? Твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 30 от 08.04.2011г. по т.д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 89 от 12.06.2013г. по т.д.

№ 431/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 109 от 07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.

3. Потвърждава ли търговецът действия на лице, извършени от негово име без представителна власт, в случай че след узнаване на тези действия веднага не им се е противопоставил? Касаторът намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 51 от 10.02.2012г. по гр.д. № 962/2011г. на ВКС, ГК, II г.о.

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на делото? Твърди се произнасяне по въпроса в противоречие с решение № 36 от 24.03.2014г. по т.д. № 2366/2013г. на ВКС, ТК, II т.о.

Ответникът по касация Иван Стоянов Белчев като ЕТ „БЕЛЧЕВ -55ИВАН БЕЛЧЕВ”, представляван от адв. Е. Т., представя отговор, с който 2 оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като поддържа, че въззивното решение не е очевидно неправилно, както и че въззивният съд се е произнесъл по поставените материалноправни въпроси в съответствие с практиката на ВКС, а четвъртият процесуалноправен въпрос представлява оплакване за неправилност на обжалваното решение. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че по делото не се спори относно частичното изпълнение на сключения между страните договор за покупко-продажба на пшеница, реколта 2022г., както и не се твърди изпълнението му за предявената разлика от 150 метрични тона до уговорените в договора общо 600 метрични тона пшеница. Приел е, че от графологическа експертиза, възприета от първата инстанция и неоспорена от страните, се установява, че договорът, от който ищецът черпи основание на исковите си претенции с правно основание чл.79 и чл.92 ЗЗД, не е подписан от представляващия едноличния търговец ЕТ „Иван Белчев“ в качеството му на продавач. Поради това е намерил за доказано възражението на ответника, че не е договарял тези условия с представляващия дружеството – купувач „Агро груп” ООД Валентин Вълчев.

Съобразил е, че съгласно актуално към датата на подписване на договора /14.02.2022г./ вписване в търговски регистър по партидата на „Агро груп” ООД, дружеството се представлява от двама управители заедно и поотделно – Валентин Вълчев и Детелин Недялков, като договорът е бил подписан за ищеца от първия, а ответникът твърди, че е договарял доставката на пшеница устно с втория управител Детелин Недялков. Отбелязал е, че не се твърди друго, различно неформално правоотношение, възникнало между ответника и „Агро груп” ООД чрез управителя Недялков, но се твърди изменението на договора с уговорка за доставяне на по-малко количество пшеница при единична цена от 450 лева/тон, и е намерил, че в това твърдение се съдържа и изявление за потвърждаване на договора. Приел е, че при липса на други 3 данни и твърдения /за подписване на договора от оправомощено лице, пълномощник/, договорът е подписан от лице без представителна власт спрямо едноличния търговец.

Въззивният съд е приел, че поканата за изпълнение на „Агро груп” ООД до ответника е получена на 28.07.2022г., но в отговора си ответникът е заявил, че не може да изпълни договора за разликата до уговореното пълно количество пшеница при уговорена цена от 450 лева/тон, като поради това счита същият за изпълнен в обема на доставеното, както и е оспорил договорената цена, въвеждайки възражение за икономическа неизгодност на сделката за разликата поради драстична промяна на обективната икономическа обстановка. Посочил е, че изрично в отговора е цитиран процесният договор, поради което не може да се приеме, че изявлението на ответника касае друго успоредно на процесното договаряне между страните с идентичен предмет. Приел е за установено от изслушаната счетоводна експертиза, че и двете страни са отчели покупко-продажбата по договора от 14.02.2022г. със съответните счетоводни записи: при ищеца на основание на фактура № 324/11.07.2022г. по дебита на сметка 304/200701 стока, пшеница е заприходено количество от 450 тона при цена от 450 лева/тон или общо стоки на стойност от 202 500 лева, и съответно по кредита на сметка 401/48399901 доставчик ЕТ „Белчев 55” е отразена идентична сума от 202 500 лева; на 12.07.2022г. при ищеца по дебита на сметка 401 доставчик ЕТ „Белчев 55” е отразена сума от 150 000 лева срещу кредитиране на сметка 5030 Разплащателна сметка със същата сума, а по сметка 5034 Разпл.сметка при „Райфайзенбанк” е отразена останалата част от платеното в размер на 52 500 лева; възникналите задължения на „Агро груп” ООД към ЕТ „Белчев 55 –Иван Белчев” в общ размер от 202 500 лева са напълно погасени, като стоката е била предадена с приемо-предавателен протокол от 16.07.2022г.; при едноличния търговец въз основа на същата фактура № 324/11.07.22г. е отразена по дебита на сметка 411 клиенти, партида „Агро груп” ООД като вземане в размер на 202 500 лева и съответно по кредита на сметка 701 Приходи от продажба на продукция е отразена идентична сума, формирана от 450 тона пшеница при единична цена от 450 лева/тон продажна цена. Въззивният съд е посочил, че издадените във връзка с доставката на пшеница от ответника фактури са били надлежно заплатени от ищеца, както и че фактурите /една от които касае именно процесната частична доставка/ са били издадени по две сделки с 4 пшеница, като в счетоводството на страните липсва отразяване на фактура, издадена от ответника за продажба на пшеница, която да не е платена.

Посочил е, че не са установени авансови плащания по двете продажби, както и издадени от ответника фактури, които да не са били платени. Приел е, че между страните по делото има извършени две сделки на обща стойност от 467 000 лева, паричните отношения по които са изцяло уредени, вкл. съобразно счетоводните регистри. Посочил е, че от експертизата се установява разлика в покачване средните изкупни/пазарни цени на продаваната суровина /пшеница/ в периода от сключване на договора през м.02.2022г. към изпълнението му през м.07.2022г., като тези данни се подкрепят и от изготвената и приета икономическа експертиза. Приел е за установено от изслушаната икономическа експертиза, че действително реалните пазарни цени на пшеницата са скочили през м.юли 2022г., макар към момента на договаряне да са били близки до посочената в договора цена от 450 лева/тон. /509 лева/тон/ Въззивният съд е приел, че договорът от 14.02.2022г. е сключен от лице без представителна власт, поради което е непротивопоставим на ответника, освен ако не бъде потвърден от последния, вкл. чрез липса на противопоставяне. Изложил е съображения, че при договор, сключен в хипотезата на чл.42 ЗЗД /чл.301 ТЗ/ от лице без представителна власт, мнимият представител е формирал и изявил поначало валидна воля от името на представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие. Посочил е, че в хипотезата на чл. 301 ТЗ ефектът на потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговеца, настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването, като противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността. Въззивният съд е приел за установено от счетоводната експертиза и приложените по делото писмени доказателства, че ответникът е узнал за договора от 14.02.2022г. най-рано към момента на издаване на фактура № 324/11.07.2022г. за покупко-продажбата на 450 метрични тона пшеница, като поканата за изпълнение на договора е връчена на длъжника /ответник/ едва на 28.07.22г. и с отговора си същият се е противопоставил на изпълнението му за цялото уговорено по договора количество от 600 метрични тона пшеница при единична цена от 450 лева/тон.

Намерил е, че с предприемане изпълнение по договора ответникът очевидно 5 се е съгласил с договора до размера на фактурираното и предадено на купувача количество пшеница съгласно чл.301 ТЗ, но е изтъкнал, че извършените от ответника правни и фактически действия – осчетоводяване на покупко-продажбата за част от предмета, издаване на фактура и доставката на съответното количество стока – следва да бъдат ценени, ведно с направеното оспорване изпълнението на договора за пълното уговорено количество - за остатъка от 150 метрични тона пшеница, което е сторено в отговор на изпратената покана за изпълнение. Достигнал е до извод, че поведението на ответника, тълкувано в съгласие с изявленията му, сочат, че същият се е противопоставил на постигнатите уговорки за количеството над 450 тона до уговорените 600 метрични тона и в този смисъл - че посредством действията си ответникът е опровергал презумпцията на чл.301 ТЗ за потвърждаване на договорното правоотношение изцяло. Добавил е, че фактическите отношения на страните отразяват именно това възражение на ответника, поддържано и в процеса относно претенцията за реално изпълнение на недоставеното количество пшеница. Намерил е, че след като сделката, сключена от мним представител, може да бъде потвърдена изцяло, то същата може да бъде потвърдена и изпълнена за част от предмета per argumentum a fortiori.