Решение № 6332 от 19.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6332 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100501731 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20258 от 07.12.2023 г., постановено по гр. д. № 27847/2022 г. по описа на СРС, 43- ти с- в, са отхвърлени предявените от П. Ц. Д. против И. А. Т., С. А. Т. и А. И. Т. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и предл. 2-ро ЗЗД – за прогласяване нищожност на договор за учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 129, том II, рег. № 4798, дело № 313/2021 г. по описа на В.М., нотариус с район на действие Софийски районен съд, поради противоречие със закона или неговото заобикаляне. Със същото решение е признато за установено по предявените от П. Ц. Д. против И. А. Т., С. А. Т. и А. И. Т. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – че И. А. Т., С. А. Т. и А. И. Т. не са собственици на идеалните части, предмет на договор за учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 129, том II, рег. № 4798, дело № 313/2021 г. по описа на В.М., нотариус с район на действие Софийски районен съд. Със същото решение са оставени без разглеждане предявените в условията на евентуалност от П. Ц. Д. против И. А. Т., С. А. Т. и А. И. Т. положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 24,49 % ид. ч. от дворното място, 1 находящо се в гр. София, ул. „****“ **.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК са подадени въззивни жалби /идентични по своето съдържание и оплаквания/ от ответниците И. А. Т., С. А. Т. и А. А. Т. срещу решението, в частта, в която е признато за установено по предявените от П. Ц. Д. против И. А. Т., С. А. Т. и А. И. Т. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. А.

Т., С. А. Т. и А. И. Т. не са собственици на идеалните части, предмет на договор за учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 129, том II, рег. № 4798, дело № 313/2021 г. по описа на В.М., нотариус с район на действие Софийски районен съд. С въззивните жалби решението се атакува с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че решаващите изводи на съда са базирани изцяло на извънсъдебната експертиза, изготвена по искане на ищеца, като изцяло е пренебрегнато заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно- техническа експертиза. Навеждат се твърдения, че в случая етажните собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда не са собственици на дворното място, върху което същата е изградена, поради което след смъртта на собственика на земята /К. С./ собствеността върху нея е преминала върху неговите трима наследници /Р.Д., М. Т.а и С.В./ при равни квоти от по 1/3 за всеки. Изтъква се, че след смъртта на М. Т.а нейните вещни права върху дворното място са преминали в патримониума на наследниците й /ответниците И. и С. Т.и и починалият й съпруг А. Т./, които в качеството си на собственици са се разпоредили с тях в полза на другия ответник /А. Т./. Моли се съдът да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна П. Ц. Д. е подала в срок писмени отговори на въззивните жалби, в които се изразява становище за тяхната неоснователност, иска се отхвърляне на въззивните жалби и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски.

Решението, в частта с която са отхвърлени предявените от П. Ц. Д. против И. А. Т., С.

А. Т. и А. И. Т. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и предл. 2-ро ЗЗД – за прогласяване нищожност на договор за учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 129, том II, рег. № 4798, дело № 313/2021 г. по описа на В.М., нотариус с район на действие Софийски районен съд, поради противоречие със закона или неговото заобикаляне, като необжалвано е влязло в сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите 2 въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо в обжалваната част. че

Чл. 124, ал. 1 ГПК въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск наличието на правен интерес, който следва да бъде посочен и обоснован в исковата молба.

В настоящия случай в исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент, с адрес: гр. София, ул. „****“ **, ет. 2, с площ от 85,17 кв. м, ведно с мазе в югоизточния ъгъл на сутерена и таван в североизточния ъгъл на таванския етаж, ведно с 15,56 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, с площ от 500 кв. м. Посочва се, че сградата, в която се намира собственият му имот, е изградена по силата на учреденото от собственика на земята К. С. право в полза на съпругата му Т. С.а да построи апартамент на първия етаж; в полза на Ц. Д. /съпруг на дъщеря му Р.Д./ да построи апартамент на втория етаж; в полза на А. Т. /съпруг на дъщеря му М. Т.а/ да построи апартамент на третия етаж, и в полза на дъщеря му С. С.а да построи апартамент на четвъртия етаж. Навежда се, че след смъртта на собственика на земята К. С. и съпругата му Т. С.а е извършена съдебна делба с участието на следните лица: С. С.а, А.В., Б.В., М. Т.а, А. Т., И. Т., Р.Д. и Ц. Д.. Сочи се, че в резултат на делбата от делбеното имущество са обособени три дяла, като с два от тях е разпределен съсобственият имот в процесната сграда – апартамента на първия етаж. Твърди се, че с одобрената от съда спогодба мазетата и таваните, изградени в процесната сграда, също са били разпределени.

Отделно от това, ищецът посочва, че със спогодбата са определени и съответните на всеки самостоятелен обект идеални части от жилищната сграда и от цялото дворното място, върху което същата е построена. Сочи се, че сборът на идеалните части от общите части на сградата и дворното място, припадащи се на всеки самостоятелен обект, според одобрената спогодба е равен вместо на 100 % на 69,27 %, като разликата от 30,73 % е породена от обстоятелството, че мазетата и таваните са индивидуализирани с площ вместо като процент от общите части на сградата и дворното място. В исковата молба по- нататък се посочва, че след смъртта на М. Т.а /собственик на апартамент в процесната сграда/ по силата на завещание съсобственици на апартамента при равни квоти от по 1/2 са станали съпругът й А. Т. и внукът й А. Т., като синовете й – ответниците И. Т. и С. Т., не са придобили право на собственост върху апартамента и припадащите му се идеални части от общите части от дворното място. Ищецът сочи, че въпреки това, с нотариален акт за учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот А. Т. и ответниците И. Т. и С. Т. са се разпоредили, учредявайки право на ползване на А. Т. и дарявайки на другия ответник А.

Т. 1/3 идеална част от 30,73 % от идеалните части от дворното място, върху което е изградена процесната сграда, макар и да не притежават подобна собственост. С оглед на 3 изложеното от съда се иска прогласяване на нищожност на сключената сделка, а при условията на евентуалност – да се установи, че прехвърлените идеални части от дворното място не са собственост на дарителите и че ищецът е собственик на 24,49 % от идеалните части върху дворното място.

С разпореждане № 48302 от 01.06.2022 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба, като е дал указания на ищеца да уточни правния си интерес от едновременно предявяване на отрицателен и положителен установителен иск за собственост върху процесните идеални части.

С молба с вх. № 144376/11.07.2022 г. ищецът е посочил, че има интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост, с който да се установи, че прехвърлените идеални части не са собственост на прехвърлителя, както и че правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца различно от спорното право върху същия обект, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект, като в този смисъл този въпрос трябва да се реши окончателно със сила на пресъдено нещо. Досежно наличието на интерес от предявяване на положителен установителен иск в същата молба ищецът е посочил, че е собственик на идеални части от вещта, а насрещната страна оспорва или смущава правото му на собственост с правни действия. По- нататък е изложил аргументи, че извършването на прехвърлителна сделка от несобственик е действие, което в най- сериозна степен застрашава правото на собственост, като с предявяване на положителен установителен иск ищецът цели да бъде установено със сила на пресъдено нещо действителното му право на собственост върху съответните идеални части от имота.

Със същата молба ищецът е уточнил искането си към съда, като е посочил, че иска сключената сделка да бъде прогласена за нищожна, а при условията на евентуалност – предявява отрицателен установителен иск срещу ответниците за признаване на установено, че същите не са разполагали с право на собственост върху идеалните части, предмет на дарението, обективно съединен с положителен установителен иск, с който да се установи притежаваното от ищеца право на собственост върху съответните идеални части.

С разпореждане № 63863 от 14.07.2022 г. съдът е дал указания на ищеца да формулира ясно искането си към съда по отношение на предявения в условията на евентуалност установителен иск за собственост.

В изпълнение на така дадените указания ищецът е депозирал молба с вх. № 161329/02.08.2022 г., от която става ясно, че като главно следва да се разгледа искането на ищеца за прогласяване на нищожност на сключената сделка, а като евентуално искането му да се установи, че ответникът приобретател не е придобил право на собственост върху идеалните части, предмет на сключената сделка, тъй като праводателите му не са разполагали с него, като при неуважаване на тази претенция, ищецът е поискал установяване на правото му на собственост върху идеалните части от дворното място.

Ответниците са подали отговори на исковата молба с идентично съдържание, в които са изложили аргументи за недопустимост на предявения установителен иск за собственост, 4 тъй като същият не е предявен срещу всички съсобственици на дворното място, за което се твърди, че представлява обща част към сградата. Отделно от това, са навели подробни доводи за това, че в конкретния случай собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда притежават 69,27 % идеални части от дворното място, като останалите 30,73 % са останали в изключителна собственост на собствениците на земята.

В определение № 7162/22.02.2023 г. районният съд е приел, че предявените искове не са недопустими, тъй като в конкретния случай ищецът иска да се разреши със сила на пресъдено нещо съществуващият с ответника спор дали същият е участник в съсобствеността, а с предявеният в условията на евентуалност отрицателен установителен иск ищецът цели установяване в отношенията между страните по делото, че ответникът не е собственик на 1/3 идеална част от 30,73 % от процесния поземлен имот.