Решение № 48 от 23.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Велико Търново, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000024 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 39/ 13.08.2024 г. по гр.д. № 21/ 2023 г. по описа на ОС – Ловеч съдът е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ да заплати на А. М. Л. обезщетение в размер на 9 741 лв. за претърпени от нея имуществени вреди и обезщетение в размер на 700 000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП на 09.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер до пълната претендирана сума от 1 000 000 лв. С Определение № 208/ 20.11.2024 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК съдът е оставил без уважение искането на застрахователя за изменение на решението в частта за разноските в полза на процесуалния представител на ишцата.

Подадена е въззивна жалба от А. М. Л. срещу решението в отхвърлителната му част. Жалбоподателката е изложила подробно цялата фактическа обстановка по делото, независимо от становището си за правилно възприемане на същата от съда и че правилно въз основа на нея е формиран извод за основателност на претенцията за ангажиране отговорността на застрахователя. Изразява несъгласие с преценката на съда за справедливия размер на обезщетението. Счита, че присъденият й размер е занижен и не отговаря на принципа на чл.52 ЗЗД, като не са отчетени в пълна степен конкретните обстоятелства, относими към обема на претърпените от нея 1 неимуществени вреди, както и икономическата обстановка в страната и съдебната практика по сходни казуси. Поддържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неуважаване на своевременно направеното доказателствено искане за допускане на психологична експертиза, която да установи отражението на злополуката върху състоянието й. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да уважи иска й в пълния претендиран размер 1 000 000 лв. Процесуалният представител претендира присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., определено по реда на Наредба № 1 за минималните възнаграждения.

Подадена е въззивна жалба и от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, което обжалва решението в осъдителната му част и по двата предявени иска, включително относно началния момент на дължимост на лихва за забава върху тях. Счита, че то е неправилно и необосновано. Съдът не възприел правилно механизма на ПТП и причините за реализирането му, неточно анализирал събраните доказателства и превратно тълкувал заключенията на вещите лица. Било изяснено, че ПТП настъпило не в резултат на виновно поведение на водача, а на обективни обстоятелства – внезапно възникнала техническа неизправност на автомобила, която не му е позволила да реагира по начин, че да предотврати самокатастрофата. В условията на евентуалност изразява несъгласие с извода на съда за неоснователност на наведеното от него възражение за принос на пострадалата, която е пътувала без правилно поставен предпазен колан и която впоследствие неглижирала собственото си здраве и възстановителен процес, като при първата й хоспитализация е отказала провеждане на оперативно лечение. Съдът следвало да отчете, че Л. е пътувала обърната към задната част на автомобила към момента на удара, което довело до изхлузване на тялото й от евентуално поставения колан, а същият бил най-ефективен именно при ударен импулс като при процесното ПТП. По отношение на оперативна интервенция при първата хоспитализация се позовава на категоричното заключение на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, че извършването на такава със сигурност би било определящ фактор за по-бързото приключване на възстановителния процес и би предотвратило настъпването на тежките неврологични усложнения. Оценява приноса на пострадалата най-малко на 50 %. Счита, че размерът на присъденото обезщетение не съответства на принципа за справедливост и е прекомерно завишен – липсвал детайлен анализ на относимите към определянето му обстоятелства, обсъдените такива не били запълнени с оценъчно съдържание. Отделно твърди, че след приключване на съдебното дирене пред ОС състоянието на ищцата се е подобрило, което следвало да бъде съобразено от въззивния съд. Съдът не съобразил икономическата обстановка в страната към датата на деликта и не взел предвид доходите на пострадалата към този момент. Оплакванията относно лихвата са, че такава следва да се присъди от изтичане на 3-месечния срок от извънсъдебната 2 претенция, тъй като пострадалата не е представила изискани от нея документи. Моли решението да бъде отменено и исковите претенции на Л. да бъдат отхвърлени изцяло или евентуално намалени.

В срока за отговор насрещната страна е заела становище за неоснователност на въззивната жалба на застрахователя. Развива подробни съображения по всяко едно от направените от жалбоподателя оплаквания. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Процесуалният представител претендира присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., определено по реда на Наредба № 1 за минималните възнаграждения.

ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ е депозирал и частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение в частта за разноските.

Поддържа, че определеният от съда размер на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв. – 37 130.68 лв. не съответства на фактическата и правна сложност на делото, незаконосъобразно е завишен и не може да бъде обоснован с положените от адвоката труд и усилия, обичайни за такъв вид дела, още повече, че конкретният адвокат е специализиран по процесната материя. Позовава се на неприложимост на уредбата в Наредба № 1. Противопоставя се на начисляване на ДДС върху размера на определеното възнаграждение с позоваване на съдебна практика по въпроса. Моли обжалваният акт да бъде отменен и адвокатското възнаграждение на адв. М. да бъде намалено.

В срока за отговор адв. М. е подала отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че съдът се е съобразил с относимите към определянето на размера на адвокатското възнаграждение критерии, като решението на СЕС не го задължава да не прилага Наредба № 1, а му дава възможност на преценка. В съдебно заседание заявява, че не претендира възнаграждение за въззивното производство, като присъденото от първоинстанционния съд такова следва да се счита за двете инстанции.

Въззивните жалби са процесуално допустими – подадени от легитимирани страни, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените с жалбите оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

3

Ищцата А. М. Л. е пострадала при ПТП на 09.10.2022 г. като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил, управляван от П. Л. Й.. Механизмът на ПТП е изяснен от приетата по делото авто-техническа експертиза: Произшествието е започнало на пътното платно и завършило извън него, като извън платното са осъществени два последователни удара. Водачът е загубил контрол върху управлението на автомобила в зона на ляв завой със скорост 74,31 км/ч, при което МПС е напуснало пътното платно, навлязло е в затревения банкет, където е задрало в земната повърхност /първи удар/, и се е завъртяло леко около вертикалната си ос. След това МПС е продължило движението си и при денивелация 1.39 м е извършило скок с дължина над 8 м извън банкета /втори удар с долната част на автомобила/ и се е установило в покой. При конкретния механизъм на ПТП автомобилът е получил силна деформация основно отпред вследствие пропадане на предната част поради денивелацията на полето спрямо пътното платно – спукана предна лява гума, изпаднало предното панорамно стъкло, деформация на двете предни врати и на пода в зоната на краката на ищцата.

Автомобилът е бил оборудван с триточкови предпазни колани за всички 5 места, както и с два еърбега отпред, който са се отворили при удара. Не е спорно обстоятелството, признато от ищцата при разпита й като свидетел по воденото досъдебно производство, че непосредствено преди да настъпи ПТП тя е била обърната назад към едно от седящите на задните седалки деца, при което тялото й е било позиционирано с дясната страна към арматурното табло – с почти извит гръб към него. С оглед данните по делото вещото лице приема, че Л. е била с поставен предпазен колан. То изключва хипотезата за непоставен предпазен колан заради отсъствие на по-тежки травматични увреждания от претърпените от нея и на увреждания по други места от тялото й, каквито закономерно и неизбежно биха настъпили без предпазен колан при конкретния механизъм на ПТП. Експертът обяснява, че при заетата от пострадалата позиция на тялото е възможно изплъзване от предпазния колан или разтягане на същия за осигуряване по-широко пространство за движение на снагата, като коланът остава да придържа тялото към седалката само през корема. Посочва, че при навеждане на автомобила напред при „политането“ му след напускане на пътното платно и последвалия удар в земната маса, тялото на ищцата е получило инерционна сила, насочена напред, и се е осъществил контакт на дясна й ръка и гърба й с арматурното табло или с отворилия се еърбег. Същевременно, предвид извития й наляво торс с изнесен в същата посока ляв крак, лявата й подбедрица е влязла в съприкосновение с тунела на автомобила при лоста за смяна на предавките или кракът й е пострадал от удара на автомобила с предната му част отдолу в земната повърхност и получената деформация на пода.

С влязло в сила решение по АНД № 138/2023 г. на РС – Червен бряг водачът Й. е признат за виновен за нарушаване при управление на лек автомобил на правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП, вследствие на което причинил по 4 непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лице. Отговорността на водача към датата на ПТП е предмет на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“. На 16.12.2022 г. към това дружество е отправена извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, която не е била удовлетворена.

При изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция споделя формирания от ОС – Ловеч правен извод за основателност на предявения от А. М. Л. иск по чл.432, ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТ. Оплакванията на застрахователя във въззивната му жалба, че първоинстанционният съд не е възприел правилно механизма на ПТП и причините за реализирането му, като е тълкувал превратно заключението на вещото лице, са неоснователни. Твърдението, че ПТП е настъпило не в резултат на виновно поведение на водача, а на обективни обстоятелства – внезапно възникнала техническа неизправност на автомобила, която не му е позволила да реагира по начин, че да предотврати самокатастрофата, противоречи не само на доказателствата по делото и заключението на приетата авто-техническа експертиза, но преди всичко на установеното с влязъл в сила акт на наказателния съд. На основание чл.300 ГПК влязлата в сила по отношение на застрахования водач присъда /решение по чл.78а НК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на деликвента.