Решение № 2050 от 11.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 415/2023
- Вид
- Решение № 2050
- Подписан
- 11.05.2023
- Състав
- Дафина Николаева Арабаджиева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2050 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330100415 по описа за 2023 година
Производството по делото е по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Г. Н. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*****“ № ** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 736, 73 лева (седемстотин тридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки) - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от **** г. до **** г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „*****“ № **; обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от **** г. до **** г. от 76, 74 лева (седемдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.09.2022 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №13763/2022 г. по описа на ПРС.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството - ищец : Ищецът твърди, че за периода от **** г. до **** г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „*****“ №** ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 736,73 лв. и 76, 74 лева - обезщетение за забава за периода от за периода от **** г. до *****г., като за потребените количества вода били 1 издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване на фактурата, дължима сума и период, за който се дължи сумата.
Ищецът посочва, че съгласно чл. 198 ЗВ предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане по реда на ЗРВКУ. Ответникът фигурира в базата данни на оператора като потребител с № *****, а отношенията между експлоатационното дружество и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Посочва се, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги, като собственик на водоснабдения имот. В имота се сочи, че услугите се отчитат и заплащат по реда на чл. 25, ал. 8, чл. 23, ал. 5 от Общите условия, одобрени от КЕВР от 11.08.2014 г. при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно разпоредбата на ОУ се начисляват по 5 куб.м. на топлофицирано жилище на всеки обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението за потребителя за монтаж на измервателното устройство. Сочи се, че е начислявано количество вода като за двама обитатели – 10 куб.м. Относно вписания водомер с номер в карнетите се твърди, че същият представлява системен номер към партидата.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление до окончателното плащане и разноските в настоящото и заповедното производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В първото открито съдебно заседание се явява ответника лично, като признава, че дължи сумите. Посочва, че ще се разберат с ищеца за разсрочено плащане.
В съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска, като искането му е уважено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Между страните не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми, като липсват, както твърдения, така и доказателства за платени суми, касаещи процесния период.
Предявените искове са допустими, валидно е направено признание на исковете, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т. е . признато е право, с което страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът 2 следва да го зачете, като уважи изцяло предявените искове.
При този изход на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищеца искане в полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, както в заповедното, така и настоящото исково производство. Ищецът претендира и е представил доказателства за направени разноски в общ размер от 150 лв., включващи сумата от 25 лв.- държавна такса в заповедното производство и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и разноски в настоящото исково производство в размер от 75 лв.- държавна такса. В полза на ищеца следва да се присъди изцяло претендираната сума за разноски, като същият изрично е заявил, че оттегля искането си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Н. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*****“ № ** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от 736, 73 лева (седемстотин тридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки) - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от **** г. до **** г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „****“ № **; обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от **** г. до ***** г. от 76, 74 лева (седемдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.09.2022 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №13763/2022 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Г. Н. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Никола Беловеждов“ № 47 да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от 150 лв. - разноски, от които сумата от 75 лв. (50 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса) – разноски в производството по ч.гр.д. № 13763 по описа за 2012 г. на ПРС, ІХ-ти състав и сумата от 75 лв. – държавна такса – разноски в производството по гр.д. № 415 по описа за 2023 г. на ПРС, V-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
4