Присъда № 11 от 04.04.2024, Районен съд - Нови пазар

Мотиви към Присъда №11/04.04.2024г.по НОХД № *** г. на Районен съд –Н.П Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура –Ш. срещу Н.

М. М.,обвиняема по ДП №41/2022г.по описа на Окръжен следствен отдел –гр.Ш. при Окръжна прокуратура гр.Ш. за това, че за времето от ***. включително в гр. ***, при условията на продължавано престъпление, чрез интернет и телефонна комуникация, използвайки телефонен номер +*** от мобилна телефонна мрежа „ ***“ с цел да набави за себи си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у А. С. Б гражданин на П. относно действителната си самоличност като с е представила пред него с имената Р. М, родена на *** и при осъществяване многобройни контакти с него го убедила, че желае да отпътува за С.А за да се омъжи за него, но не разполагала с парични средства за пътни разноски и заплащане на осигурителни вноски, което препятствало напускането й на Р.Б с което му причинила имотна вреда в размер на **** евро, представляващи левовата равностойност на *** лева / изчислена по фиксинг на БНБ/ - престъпление по чл. 209, ал.1 във с чл.26, ал.1 от НК.

Производството по делото премина по реда на Глава Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие“ по реда на чл. 371, т. 2 от НПК като подсъдимата призна изцяло фактите в обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

За Районна прокуратура –гр.Ш. се явява прокурор В. С.,който оддържа изцяло обвинението. Излага аргументи за възможност за приложение на глава 27 от НПК, както и че по делото са събрани достатъчно доказателства за авторството на деянието, описано в обвинителния акт.Пледира за наказание лишаване от свобода за срок от 18 месеца, а при приложение разпоредбата на чл.58а от НК да бъде определено окончателно такова в размер на 12 месеца,чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Излага аргументи и относно веществените доказателства.

За пострадалият А. С.Б. в разпоредително съдебно заседание се явява пълномощника му адв.Д. Н.-АК гр.Ш.,който депозира граждански иск от името на доверителя си.Поради процесуални съображения /липса на корелация в размера на вредите,за които подсъдимата е предадена на съд и претендираните с гражданския иск,както и с оглед незатрудняване на производството по наказателния процес/,съдът не прие за съвместно разглеждане в същия гражданския иск.

Защитникът на подсъдимата адв.И. Т. акцентира върху признанието на подсъдимата.

Счита за налични многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и на основание чл.55 от НК предлага съдът да наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година,което да бъде намалено с 1/3 предвид обстоятелството,че производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVII от НПК,като изпълнението на същото на основание чл.66 от НК се отложи с изпитателен срок от три години Подсъдимата Н. М. М. признава виновността си и изразява съжаление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Н. М. М. живее в гр. К., обл. Ш., на ул. „***** " № *.Омъжена е за М.Р.М.,с когото в периода месец юни 2019г.- месец ноември 2019г.живеели на горепосочения адрес.Не е работила.

В същия период А. С. Б гражданин на П. живеел и работел в гр.Д. ,С.А.

В началото на месец юни 2019г.той осъществил контакт с подсъдимата М. чрез социалната платформа „***“,в която тя имала регистрация с профил ***.

Двамата провеждали комуникацията си на английски език посредством текстови съобщения и телефонни разговори,ползвайки мобилните приложения „***“ /V./и „***“ /W./.

М. ползвала СИМ карти на български мобилен оператор „*** „ с мобилни телефонни 1 номера :+*** и +****, регистрирани на имено на нейната *** св.А.М.И..

От дадените от нея обяснения в ДП и признатата фактическа обстановка,описана в обвинителния акт се установява,че още от първоначална комуникация с пострадалия А.Б.,подсъдимата М. имала намерение да се запознае и осъществи контакт с лице,което да въведе в заблуждение относно действителната си самоличност,семейното положение,социален статус и имотно състояние и докато подържа създаденото заблуждение у лицето,с което контактува,да го мотивира да се разпореди с парични средства,които тя да получи чрез системите за бързи парични преводи „****“ / W./ и „**** „/M. /.

Пострадалият,който по това време не бил женен и си търсел бъдеща съпруга,харесал визуално подсъдимата от приложените на страницата във „***“ електронни снимки и продължил комуникацията си с нея.

Когато осъществила първоначалния контакт с пострадалия А.Б.,М. се представила с името на своя племенник –Р.М.Р. /който страдал от параноидна шизофрения/ ,сочейки,че е родена на 09.10.1001г.и живее в гр.М.,РБ.

За да бъде убедителна в твърденията си,тя му изпратила електронни снимки от два неистински документа за самоличност.Разказала му,че родителите й са починали отдавна и че тя живее при свои роднини –чичо и неговата съпруга,която я малтретирала и не се грижела за нея.Успяла да го убеди,че няма пари за храна и гладува.Казала му,че иска да се омъжи за него и да заживеят заедно в С.А.

Пострадалият А.Б. повярвал на думите й,повлиян от които й изпратил на 24.06.2019г.чрез свой приятел пари,чрез системите за бързи парични преводи „****“ / W./ и „**** „/M.

/първият от общо шестте парични превода в размер на 200 евро.Адресирал ги до „*** „,така,както подсъдимата му се представила и посочила,че иска до този адресат да й бъдат изпратени парите.

Комуникацията между М. и Б. продължила,като тя го уверила,„е е получила изпратените от него пари и продължила да го заблуждава,че има намерение да отпътува за С.А,твърдейки,че е направила резервация за самолетен билет ,електронна снимка от която му изпратила.

В по-късен момент подсъдимата уверила пострадалия,че от служители на имиграционните служби узнала,че трябвало да заплати осигурителни вноски в размер на 3100 евро,защото в противен случай не можела да напусне страната.

Пострадалият А.Б. отново й повярвал и на 14.11.2019г.чрез системата за бързи преводи на „**** „/M. /изпратил чрез свой приятел исканата сума.

Всички парични суми били получавани от подсъдимата М. още в същия ден,в който били изпратени от пострадалия А.Б. чрез неговите приятели в офиси на „***“ЕООД гр.Н.П чрез „**** „/M./ и на ЕТ“****“гр.Н.П чрез „****“ / W./.

Незабавно,след като получила парите,подсъдимата поискала още пари от Б.,заявявайки му,че те са недостатъчни.

В един момент,Б. разбрал,че е жертва на измама и отказал да изпрати на М. исканите от нея пари,при което тя прекъснала комуникацията си с него.

Така,в резултат на въвеждането му от страна на подсъдимата М. в заблуждение,пострадалият А.Б. й изпратил парични преводи в общ размер на 7 029.32 евро,чиято левова равностойност,изчислена по официалния курс на БНБ към съответния момент възлиза на 13 748.15лв.,и с която сума подсъдимата му причинала имуществена вреда.

А.Б. уведомил правораздавателните органи в РБ чрез депозиране на нарочна жалба,по повод на която е образувано досъдебно производство и на основание внесен обвинителен 2 акт е стартирало настоящото съдебно производство.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Тези доказателства- копия от заявления за изпращане на пари чрез системата за бързи парични преводи на „****“ / W./ и „**** „/M. /т.2 л.38-43 , т.3 ,папка 1,л.37, т.3 папка 1,л.45-48, том 3 папка 1 л.9-10, т.2 л.38-43, т-3 ,папка 1,л.4,т.3,папка 1,л.2632 по сл.дело №41/2022г.по описа на ОСлО –гр.Ш./.

От заключението на изготвената съдебно-графологична експертиза ,обективирано в Протокол №260/27.11.2023г./т.2,л.54-55/,което съдът цени с нужното доверие като добросъвестно и компетентно изготвено се установява,че подписите за получател във формуляри за получаване на паричен превод чрез „M. „:реф.№15624239/07.11.2019г.за сумата от 726.48 евро, рег.№62567010/14.11.2019г.за сумата от 3 100 евро и рег.

№682516688/13.11.2019г.за сумата от 1502.84 евро принадлежи на *** Реджебов Мустафов.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от признанията на подсъдимата.

При така установеното от фактическа и правна страна,съдът направи следните правни изводи:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен начин,че от обективна и субективна страна,подсъдимата Н. М. М. е осъществила на състава на престъплението на чл. чл. 209, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,а именно : че за времето от ***. включително в гр. ***, при условията на продължавано престъпление, чрез интернет и телефонна комуникация, използвайки телефонен номер +*** от мобилна телефонна мрежа „ ***“ с цел да набави за себи си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у А. С. Б гражданин на П. относно действителната си самоличност като с е представила пред него с имената Р. М, родена на *** и при осъществяване многобройни контакти с него го убедила, че желае да отпътува за С.А за да се омъжи за него, но не разполагала с парични средства за пътни разноски и заплащане на осигурителни вноски, което препятствало напускането й на Р.Б с което му причинила имотна вреда в размер на **** евро, представляващи левовата равностойност на *** лева / изчислена по фиксинг на БНБ

Престъплението е реализирано чрез извършване на няколко отделни деяния,всяко от които осъществява поотделно състав на едно и също престъпление,извършени са през непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината,при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата при наличието на пряк умисъл –тя е осъзнавала общественоопасния му характер и противоправните му последици,като е целяла в посока настъпване на вредоносния за пострадалото лице резултат.Действията й към въвеждане в заблуждение и мотивиране на пострадалия да се разпореди с имуществото си в нейна полза се отличават с методичност и за да постигне крайния резултат тя е представила пред него факти ,свързани в логическа последователност така,че той да ги приеме същите за неоспорима истина.

Предвид изложеното съдът призна подсъдимата за виновна в повдигнатото й обвинение.

За извършеното от подсъдимата престъпление,законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години.

Отчитайки от една страна смекчаващите вината й обстоятелства –чистото й съдебно минало към момента на извършване на инкриминираното деяние,обстоятелството,че е майка на малолетно лице,за което следва да се грижи и издържа, проявената от нея самокритичност към стореното,а като отегчаващи вината й обстоятелства –методичността ,с която е реализирала престъпния си замисъл до постигане на целения от нея резултат,както и 3 механизма на осъществяването му –чрез злоупотреба с доверието на лице посредством интимната му сфера и чувства,съдът счете,че следва да й определи наказание между минималния и среден размер,предвиден в закона,а именно :“Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Доколкото производството по делото беше разгледано по реда на глава 27 от НПК,в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК,на основание чл.58а,ал.1 от НК съдът намали размера на определеното наказание с 1/3 и я осъди на „Лишаване от свобода „ за срок от една година и четири месеца,чието изтърпяване на основание чл.66,ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.

Предвид това,че престъплението,предмет на НОХД №***г. по описа на НПРС е извършено при условията на т.на.“реална съвкупност“с това,за което подсъдимата е била осъдена с влязъл в законна сила съдебен акт по НОХД №***по описа на НПРС,на основание чл.25,ал.1 във вр.с чл.23,ал.1 от НК съдът групира двете наказания,като определи едно общо,най-тежкото измежду тях,а именно „Лишаване от свобода „ за срок от една година и четири месеца,чието изтърпяване на основание чл.66,ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.

С оглед изхода на делото,на основание чл.189,ал.3 от НПК ,в тежест на подсъдимата беше вменено заплащане на направените по делото разноски.

Съдът счете,че при така определеното по вид и размер наказание биха били постигнати целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.