Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14525 от 29.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59473/2022
Вид
Решение № 14525
Подписан
29.08.2023
Състав
ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14525 гр. София, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110159473 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „С.Г.Груп“ ЕАД срещу К. И. Б., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за заплащане на сумата от общо 1684,25 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платени такси и разноски по изпълнението по изп.д. № 118/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, изп.д. № 120/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков и изп.д. № 323/2021г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, вследствие на противоправни деяния на ответницата в качеството й на адвокат и процесуален представител по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – гр. Монтана, гр. д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав и гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав, ведно със законната лихва считано от 09.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

Общата сума от 1684,25 лева е формирана от следните платени от ищеца суми: сумата от 619,36 лева – такси и разноски в изпълнителното производство по изп.д. № 118/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, образувано за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – Монтана; сумата от 638,91 лева – такси и разноски в изпълнителното производство по изп.д. № 120/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, образувано за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав и сумата от 425,98 лева – такси и разноски в изпълнителното производство по изп.д. № 323/2021г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, образувано за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав.

Ищецът твърди, че ответницата била процесуален представител на ищците по три дела, 1 заведени срещу ищеца по настоящото дело - гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – гр.

Монтана, гр. д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав и гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав – всички с предмет отрицателни установителни искове за недължимост на вземания. И в трите производства на ответницата Б. били присъдени адвокатски възнаграждения за оказана безплатна помощ на ищците, като по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – гр. Монтана била присъдена сумата от 200 лева, по гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав била присъдена сумата от 400 лева, а по гр. д.

№ 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав била присъдена сумата от 307,77 лева. И по трите дела „С.Г.Груп“ ЕАД бил поискал с нарочна молба съдът да укаже на ответницата да посочи банкови сметки за доброволно плащане на сумите, които били връчени на ответницата, но последната не била посочила своя сметка, а била поискала издаване на изпълнителни листове за присъдените суми. Ищецът по настоящото дело бил правил многократни опити да открие сметки на името на ответницата, по които да внесе присъдените й суми, но това не било възможно. На 26.08.2020г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 118/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков с рег. № 785 в КЧСИ с взискател „Ейс Мастър“ ЕООД, на когото ответницата била прехвърлила вземането за сумата от 200 лева – присъдени разноски по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – гр. Монтана. На 27.08.2020г. ищецът платил на съдебния изпълнител така посочената сума, както и сумата от 619,36 лева – такси и разноски в изпълнителното производство. На 23.02.2021г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 120/2020г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков с взискател „Форхенд Мастър“ ЕООД, на когото ответницата била прехвърлила вземането си за сумата от 307,77 лева – присъдени разноски по гр. д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми. На 23.02.2021г. и 16.07.2021г. ищецът платил по сметка на ЧСИ така присъдената сума, както и сумата от 638,91 лева – такси и разноски по изпълнението. На 28.05.2021г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 323/2021г. по описа на ЧСИ Лъчезар Минков с взискател „Бест Сърв Мастър“ ЕООД, на когото ответницата била прехвърлила вземането за сумата от 400 лева – присъдени разноски по гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав. На 28.05.2021г. и 09.08.2021г. ищецът платил така посочената сума на ЧСИ, както и сумата от 425,98 лева – такси и разноски по изпълнението. Общият размер на платените от ищеца такси и разноски по трите образувани изпълнителни дела бил 1684,25 лева. Ищецът счита, че ответницата противоправно и в нарушение на изискването за добросъвестност при упражняване на процесуалните права не била посочила своя банкова сметка за доброволно плащане на присъдените от съдилищата разноски с цел да се снабди с изпълнителни листа и да образува изпълнителни дела, по които да бъдат начислено допълнителни разноски. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответницата не оспорва обстоятелствата, че е представлявала своите доверители в качеството на ищци по посочените в исковата молба дела, както че са й присъдени хонорари в посочените в исковата молба размери. Ответницата твърди, че се била снабдила законосъобразно с 2 изпълнителни листове за присъдените в нейна полза суми по влезли в сила съдебни актове и изпълнителните производства бил и образувани след като не била потърсена в продължение на месеци /а в един от случаите повече от година/ за заплащане на дължимите й суми.

Счита, че длъжникът следвало да положи усилия за извършване на плащането на кредитора, за каквито липсвали доказателства по делото. Твърди, че подадените от ищеца молби касаели изменение на решенията в частта за разноските, както и искане съдът да задължи ответницата да посочи своя банкова сметка. По посочените дела съдът бил оставил без уважение исканията за изменение на решенията в частта за разноските, а по отношение на исканията за посочване на банкова сметка твърди, че такова законово задължение имали само ищците по осъдителни искове, не и по установителни искове, още по-малко техните адвокати. Освен това законът предвиждал посочване на банкова сметка или друг начин на плащане, което обхващало и плащането в брой или чрез пощенски запис. Развива съображения, че паричните задължения били носими, поради което длъжникът следвало да положи усилия за тяхното изпълнение, каквито в случая не били положени. Оспорва обстоятелството, че откриването на сметка на името на длъжника било невъзможно, нямало доказателства ищецът да е правил опити за откриване на такава сметка. Сочи, че нямало забрана за адвоката да цедира вземането си на трети лица, което била сторила. Счита, че не била налице причинно-следствена връзка между действията й и претендираните вреди с оглед изтеклия период от време между влизане в сила на съдебните актове, с които са присъдени сумите, и датите на образуване на изпълнителните дела, през който период сумите не били заплатени. Твърди, че между влизане в сила на определението по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – Монтана и датата на образуване на изпълнителното дело бил изминал период от година и половина; между влизане в сила на определението по гр.д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав и датата на образуване на изпълнителното дело бил изминал период от три месеца и половина, а между влизане в сила на определението по гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав и датата на образуване на изпълнителното дело бил изминал период от два месеца. Моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: 1) че ответницата е била адвокат на ищците по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – Монтана, гр.д.

№ 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав и гр.д. № 28971/2018г. по описа на СРС, 127-ми състав, в които производства „С.Г.Груп“ ЕАД е бил ответник; 2) че по посочените граждански дела са издадени изпълнителни листове в полза на ответницата срещу ищеца за присъдени адвокатски възнаграждения; 3) че ответницата е прехвърлила чрез договори за цесия вземанията си по изпълнителните листове на посочените в исковата молба трети лица, за което ищецът е бил уведомен; 4) че въз основа на изпълнителните листове цесионерите са 3 образували описаните в исковата молба изпълнителни дела по описа на ЧСИ Лъчезар Минков, по които ищецът е заплатил такси и разноски на посочените в исковата молба дати и в посочените размери. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от приобщените производства по посочените граждански дела както и договори за цесия.

От приобщеното производство по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – Монтана се установява, че същото е образувано по искова молба на Данаил Христов Димитров чрез адв.

К. Б. срещу „С.Г.Груп“ ООД /с правоприемник „С.Г.Груп“ ЕАД/, с която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сума поради изтекла погасителна давност. С определение от 03.08.2019г. съдът е прекратил производството по делото и „С.Г.Груп“ ООД е осъдено да заплати на Данаил Христов Димитров сумата от 361 лева – разноски по делото.

На 31.08.2018г. „С.Г.Груп“ ООД е подало молба за изменение на определението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, която е оставена без уважение от съда с определение от 04.10.2018г. „С.Г.Груп“ ООД е подало частна жалба срещу това определение и с определение от 20.12.2018г. постановено по в.ч.гр.д. № 344/2018г. по описа на ОС – Монтана определението е потвърдено, „С.Г.Груп“ ООД е осъдено да заплати на адв.

Валентин Весков Тодоров сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв, а Данаил Христов Димитров е осъден да заплати на „С.Г.Груп“ ООД сумата от 200 лева – разноски в производството.

На 10.01.2019г. „С.Г.Груп“ ООД е поискало издаване на изпълнителен лист за присъдените му разноски срещу Данаил Христов Димитров и с разпореждане от 10.01.2019г. същият е издаден.

На 14.01.2019г. „С.Г.Груп“ ООД е подало молба до РС – Монтана с искане да не бъде издаван изпълнителен лист в полза на адв. Валентин Весков Тодоров, защото се бил опитал да преведе доброволно присъдената в негова полза сума от 200 лева, но същата била върната на изпращача. Сочи, че била налице злоупотреба с право.

На 01.02.2019г. „С.Г.Груп“ ООД е подало друга молба до съда с искане да не се издава изпълнителен лист в полза на Данаил Христов Димитров поради извършено прихващане на присъдените в полза на двете страни разноски.

На 18.03.2019г. по делото са постъпили молби за издаване на изпълнителни листове от адв. Валентин Весков Тодоров и Данаил Христов Димитров, които са уважени с разпореждания от 21.03.2019г. и 25.03.2019г.

С частна жалба от 24.04.2019г. „С.Г.Груп“ ООД обжалвало разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист в полза на Данаил Христов Димитров. Поради оттегляне на частната жалба, с определение от 11.06.2019г. постановено по ч.в.гр.д. № 151/2019г. по описа на ОС-Монтана, производството по делото е прекратено, а с определение от 26.07.2019г. определението е допълнено в частта за разноските, като „С.Г.Груп“ ООД е осъдено да заплати на адв. К. И. Б. сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗАдв.

4

На 18.12.2019г. адв. К. Б. поискала издаване на изпълнителен лист за присъдените й разноски и такъв бил издаден с разпореждане от 19.12.2019г.

От приобщеното производство по гр.д. № 23008/2016г. по описа на СРС, 178-ми състав се установява, че същото е образувано по искова молба на В. Колев Колев чрез адв.