Решение № 61 от 08.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Пловдив, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600118 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

С присъда №90/05.12.2024 г., постановена по НОХД№29/2024г. на ОСПловдив, подсъдимият И. П. И. е признат за виновен в това, че на 05.05.2022 г. в гр. П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил “О.А.”, с рег. № ******, е нарушил чл. 50. ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н.М.Б., ЕГН **********, като смъртта на пострадалия е настъпила на 12.05.2022г., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „в“ , вр. чл. 342, ал.1 вр. чл. 54, от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода. Подс. И. е признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение за нарушения и по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по чл.46, ал.2 от ППЗДвП.

При условията на чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от пет години.

На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, вр. чл.49, ал.2 от НК подс. И. П. И. е 1 лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, които е възложил в тежест на подсъдимия, както и относно приложените по делото веществени доказателства.

Недоволство от съдебния изразяват всички страни в производството.

Прокурорът протестира присъдата с оплаквания за незаконосъобразност в оправдателната й част относно нарушение по чл.46, ал.2 от ППЗДвП, несправедливост на наложеното наказание, нарушение на закона с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Иска отмяна на присъдата в оправдателната част, признаване на подсъдимия за виновен и за реализирано от него нарушение по чл.46, ал.2 от ППЗДвП , както и изменение на съдебния акт в санкционната му част, като бъде наложено наказание между 4 и 5 години лишаване от свобода, което да бъде ефективно изтърпяно. Конкретни аргументи в подкрепа на заявените оплаквания и изведените от тях искания се сочат в допълнение към въззивния протест.

Адв. Г. Д.- повереник на частните обвинители М. Б. и Л. Б., също е депозирала въззивна жалба, в която изразява становище за несправедливост на наказанието поради занижаването му и нарушение на материалния закон с приложението на чл. 66 от НК. Иска изменение на присъдата, увеличаване размера на наказанието и постановяване на ефективното му изтърпяване.

Присъдата се обжалва в осъдителната й част от адв. Г.С.- защитник на подс. И.. Отстоява се виждане за съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на съдебния акт. При условията на алтернативност се иска отмяна на присъдата и 1.постановяване на нова, изцяло оправдателна присъда или 2. връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОСПловдив.

Пред настоящия съд протестът, жалбите и допълненията към тях се поддържат от депозиралите ги страни- със същите оплаквания и искания.

Представителят на въззивната прокуратура поддържа изцяло протеста и допълнението към него- със същите оплаквания и същото искане. Счита, че окръжният съд е провел пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства, в пълнота е анализирал и събраните доказателства. В съответствие с тях е установен механизмът на възникване на ПТП. Правилно 2 е преценено, че не е налице съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия, като мотивите на съда в тази насока са пълноценни.

За незаконосъобразен намира извода на първостепенния съд, че не е налице причинно- следствена връзка между несъмнено установеното нарушение на чл.46 ал.2 от ППЗДвП и настъпилия съставомерен резултат.

Поддържа заявеното в протеста искане подсъдимият да бъде осъден по първоначално повдигнатото му обвинение за нарушение и на чл.46 ал.2 от ППЗДвП. Счита, че наказанието лишаване от свобода е несправедливо и следва да се увеличи, като наред с това да се определи „общ“ режим за изтърпяването му. Изразява становище за основателност на жалбата на частните обвинители и неоснователност на жалбата на защитника.

Повереникът на частните обвинители- адв.Д., поддържа въззивна жалба.

Протестът счита за основателен, а жалбата на защитника- за неоснователна.

Пледира, че окръжният съд неправилно е индивидуализирал наказанието, подценявайки високата обществена опасност на деянието, пълната липса на разкаяние, непризнаването на вина и неизказани съболезнования от страна на подсъдимия. Намира, че в конкретния случай няма нито едно смекчаващо вината обстоятелство, а само отегчаващи. Не е налице съпричиняване от страна на пострадалия Н. Б., който към онзи момент е бил само на 21 години.

Иска присъдата да бъде изменена, наказанието да бъде увеличено и постановено ефективното му изтърпяване.

С изразеното от повереника се съгласява напълно явяващият се пред въззивния съд частен обвинител Л. Б..

Адв.С.- защитник на подс. И., поддържа депозираната жалба и допълнителнинието към нея. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда в оправдателната й част и отменяне в осъдителната. Намира, че обвинението спрямо подсъдимия е недоказано, а присъдата е постановена при неизяснени със способите на НПК обстоятелства. Основните му възражения са относно заключенията на изготвените по делото експертизи, най- вече в авто-експертната им част.

Счита, че значимо обстоятелство- свидетелски показания мотоциклетът след удара да е бил с блокиран оборотометър, установяващ 12 500 оборота, е останало без надлежно изследване, вкл. и дали този факт е информативен относно скоростта на същото МПС. Отправя оплакване и за неубедителен 3 отговор на експертите относно начина, по който е установена скоростта на движение на всяко от двете участвали в ПТП превозни средства, както и за противоречие в експертното становище относно движението на тялото на пострадалия след удар в стъклото на лекия автомобил.

Поддържа искането за отмяна на присъдата в осъдителната й част, с постановяване на изцяло оправдателна присъда, алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, поради непълноценен, а за някои обстоятелства и отсъстващ анализ на доказателства, установяващи поведението на двамата участници в ПТП .

Подс. И. изразява съгласие със становището на защитника, като сочи и допълнителни аргументи за неправилност на експертните заключения. В последната си дума отправя искане за назначаване на нова експертиза.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбите, тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Протестът и жалбите са допустими. Депозирани са от страна в процеса, легитимирана да атакува постановеновената присъда, в предвидения за това срок.

Основателността на наведените в тях възражения по съществото на делото не може да бъде преценена, поради наличието на неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила в производството пред първостепенния съд.

Съображенията за това са следните:

Във възприетата от окръжния съд фактическа обстановка на извършеното отсъства виждането му за съществени факти по делото.

Фактическото обвинение, предявено спрямо подсъдимия с обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство, най- общо е за това, че на 05.05.2022г., в гр. П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил “О.А.”, с рег. № ******, на кръстовище, образувано между бул. „Ш.“ и бул „К.“, подс. И. не е изпълнил задължението си да спре съобразно пътен знак Б2, при което е отнел предимство на движещия се с мотоциклет пострадал, настъпил е удар между двете МПС, пострадалият е 4 получил несъвместими с живота увреждания. Според обвинителната теза скоростите на движение са били съответно 50 км/ч за мотоциклета, управляван от пострадалия и 28-20 км/ч за автомобила, управляван от подсъдимия И..

В рамките на така заявената обвинителна теза страните са защитавали правата си, отправяли са доказателствените си искания.

Видно е от мотивите на проверявания съдебен акт, че окръжният съд е приел за установено от фактическа страна на същото кръстовище подс. И. да не е спрял съобразно изискването на наличния там знак Б2, да е навлязъл в кръстовището, отнемайки предимството на движещия се с около 57 км/ч мотоциклет. При пресичането на направленията на движение на двете МПС „поради което мотоциклетът „С.“ се ударил с предната си част в предната дясна страна на л.а. „О.А.“ в областта на горния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила и десния край на рамката на предното стъкло, при което настъпили две фрактури на основата на черепа му…“ Пострадалият мотоциклетист е получил несъвместими с живота увреждания.

Скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил в проверявания съдебен акт не е назована изобщо.

Скоростта на движение на мотоциклета в същия акт е различна от сочената от обвинението. Тя е и различно твърдяна в двете изследвали този факт експертизи. Не е ясно поради какви съображения съдът е приел една от двете различно изчислени от експертите скорости.

Скоростите на движение на две МПС, между които е настъпил удар и са причинени съставомерни вреди, са сред основните подлежащи на доказване обстоятелства по този вид дела. В настоящия случай значителна част от доказателствените искания на подсъдимия и защитника му - уважени и неуважени, са били свързани със скоростта на движение на двете МПС. Видно е от изразеното от страните и пред първостепенния, и пред настоящия съд, че основните възражения на подсъдимия и защитника му се основават именно на скоростите на движение, избрани от всеки от двамата водачи. Тези възражения не са намерили отговор в мотивите на проверяваната присъда. Правилността на процеса на формиране на вътрешното съдийско убеждение в тази насока не може да бъде проверена от настоящия съд.

Налице е още отсъствие на мотиви, позволяващи да се разбере и кое от 5 двете експертни становища, застъпени в АТЕ и КСМАТЕ, окръжният съд е възприел. Заключенията са били приети след разпит на вещите лица. Макар експертът, изготвил в хода на ДП АТЕ, да е участвал и като единствено вещо лице с познания в същата област в назначената от съда КСМАТЕ, то становища му съдържат съществени различия по основни подлежащи на установяване обстоятелства по делото.

В първоначалната си експертиза вещото лице е приело преди и по време на удара скоростите на движение на двете участвали в ПТП произшествие МПС да са били съответно 28-20 км/ч за автомобила и 50 км/ч за мотоциклета. Същото становище е защитило при проведения му на 17.05.2024 г. разпит пред съда. В.л. М. е обсъждал характеристики на ПТП, ако скоростите на движение на участниците са били други, но е направил и уточнението, че „всъщност проблема със скоростта на автомобила няма как да бъде разрешен по никакъв начин, т.е. да се използва друг метод, защото не се знае къде е спрял автомобила след удара, а след това той е бил преместен“. Към момента на изготвянето на заключението в хода на ДП е имало информация, макар и противоречиво заявена, за първото спиране на автомобила след удара- на мястото на удара или на 10-15 метра след това, по посоката на движение на автомобила. Тези даннни, неправилно приети от вещото лице като отсъстващи, не са били обсъдени в никаква степен нито в първоначалната, нито в комплексната експертиза. А те несъмнено са значими за определяне на скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди и в момента на удара.

По искане на прокурора, с определение от 24.07.2024 г., окръжният съд е назначил комплексна КСМАТЕ, в състава на която е включил вещите лица, изготвяли до този момент СМЕ-зи и АТЕ. Наред с другите поставени въпроси им е било възложено да изследват отново скоростта на движение на мотоциклета, а така също и да установят дали настъпват промени в първоначалното заключение относно техническата възможност за избягване на удара, причините и механизма на настъпилото ПТП. Въпросът за скоростта на движение на лекия автомобил не им е бил отново поставен за обсъждане, но на стр. 28 от експертизата е прието същата да е 28-30 км/ч. Т.е., не е настъпила промяна във виждането им за този факт.