Протоколно определение № 426 от 14.04.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 426 гр. Варна, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова при участието на секретаря Стела Ив. Йолова и прокурора Д. Ив. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Частно наказателно дело № 20253100200417 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Лишеният от свобода Ж. Н. С. – явява се лично, като се води от Затвора – Варна и с адв. Г. К. от АК – Варна, редовно упълномощен.

За Затвора – Варна се явява инсп. Андонов, редовно упълномощен със Заповед на Началника на Затвора.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ИНСП. АНДОНОВ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се гледа делото.

Л. СВ. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода и приложените към делото писмени документи.

Съдът докладва постъпила актуална справка за изтърпяното наказание, както и иницииращите документи от единната информационна система ЕИСС, за образуване на делото по признаване на полската присъда, тъй като делото съдържа доста повече информация по отношение на чуждата присъда.

ПРОКУРОРЪТ: Нямаме доказателствени искания.

1

ИНСП. АНДОНОВ: Нямаме доказателствени искания.

АДВ. К.: Моля да приемете удостоверение от работодателя на лишения от свобода като доказателство за поведението му по време на работа.

Л. СВ. С.: Награждаван съм от работодателя ми за добре свършена работа, тези награди ги пращат в затвора.

ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм. Да се приемат.

ИНСП. АНДОНОВ: Да се приемат. Тези награди представляват писмена похвала от работодателя, която постъпва в затворническото досие. Не мога да кажа защо тези похвали ги няма в неговото досие.

СЪДЪТ намира, че представените писмени документи са относими и допустими, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото – удостоверение от 02.04.2025г. на началника на база *****, относно лишения от свобода С.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на същото

ПО СЪЩЕСТВО:

ИНСП.

АНДОНОВ: Считам, че молбата е допустима, но неоснователна. Поддържам становището на началника на Затвора – Варна, същата да не бъде уважена. Налице е само една от кумулативно предпоставките, предвидени в чл.70, ал.1 от НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял фактически не по малко от ½ от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, но не е налице необходимия обем от доказателства за поправянето съгласно чл.439а от НПК.

Незначителна част от плана на присъдата е изпълнена на този етап, с оглед на което не можем да обосновем извода, че наказанието е постигнало своите цели съгласно чл.36 от НК, и процеса на поправяне следва да продължи в местата за лишаване от свобода.

Предвид изложеното, моля за Вашия съдебен акт, с който да не уважите молбата на лишения от свобода Ж. Н. С. и същият да не бъде условно предсрочно освободен.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата е неоснователна, към настоящият 2 момент кумулативно изискуемата от закона предпоставка за условно предсрочно освобождаване, като причините за това се съдържат в материалите от затворническото досие, а именно:

На първо място не е налице промяна в оценката на риска от рецидив от момента на постъпването му до настоящия.

На второ място изминалият кратък период от време през който С. е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ и към момента не може въз основа на поведението му към този кратък период да се направи обоснован извод, че същият се е справил.

Моля за определение в тази насока.

АДВ. К.: Уважаема Г-жо Председател, аз имам по - различно становище от това на представителя на обвинението и на Затвора – Варна Предварително искам да се извиня ако използван нелицеприятни изрази. Ще се въздържам естествено.

На първо място намирам отрицателното становище на началника на затвора – Варна за плод на нечие субективно и негативно отношение към лишения от свобода, като тази част от затворническата администрация по моему е подвела уважаемото от мен ръководство представлявано в днешното съдебно заседание от инсп. Андонов и за да не съм многословен ще Ви обърна внимание на обстоятелствата по отношение на представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства, а именно че лишения от свобода за твърде краткият си период от време, през който е работил на външен обект е награждаван общо пет пъти.

Както Ви уведоми процесуалният представител на Затвора – Варна, всяка една такава награда би следвало, като пристигне в Затвора - Варна да бъде част от затворническото досие. Установява, че такива похвали от работодателя няма в затворническото досие, което за мен лично е притеснителен факт. Единственото основание визирано в цялата документация водена от администрацията на Затвора – Варна за липса на категоричност в подкрепа на условно предсрочно освобождаване е обстоятелството, че С. е пребивавал твърде кратко в условията на местата за лишаване от свобода.

Понастоящем всъщност, той е там вече над пет месеца и считам, че 3 администрацията на затвора е следвала до настоящият момент да успее да се сдобие с една обоснована преценка на обстоятелствата, досежна подзащитният ми, дали същият се е поправил и превъзпитал. В разрез с това според мен направеното нещо от Затвора – Варна са обективните факти по делото.

Инспектор в СДВР Г., при първоначална оценка на рисковете от рецидив описва настоящото правонарушение, като такова с висока степен на обществена опасност. Това безспорно е така, но касателно висока степен на обществена опасност ще Ви помоля, да вземете в предвид, гениалното е което Окръжен съд – Варна при привеждане в изпълнение на полсаката присъда е категоризирал и квалифицирал българският НК, няма да ги повтарям отново, но най-тежкото от тях предвижда наказание в законоустановен минимум от пет години, а именно това по чл.198 ал.1 от НК. При все, че осъденият е бил неосъждан към момента на влизане в сила на тази присъда и с оглед константна съдебна практика, в нашата държава той би получил условно наказание, което в момента реално търпи ефективно.

Тук е мястото да не се съглася и с твърдението на инспектор Г., че към момента лишеният от свобода не е показал по категоричен и безспорен начин своята добросъвестност и готовност за бъдещо законосъобразно поведение.

Деянията за които е осъден моят подзащитен са извършени на 17.01.2009 г., преди повече от шестнадесет години, като присъдата е влязла в законна сила преди повече от четиринадесет години.

Това обстоятелство, наред с обективните факти, че след този период подзащитният ми не е имал каквито и да било правонарушения или престъпления, опровергава този извод на инспектор Г., който не е бил подкрепен с каквито и да било доказателства. Същата заявява, че лишеният от свобода не е доказал по категоричен и безспорен начин своята социално отговорна позиция.

Не счетох за необходимо да представям пред Вас, вече известни на съда и неоспорни за страните обстоятелства за семейното положение на С..

Същият живее на съпружески начала, в съвместно съжителство има две деца, за които полага грижи и към настоящият момент. Това обстоятелство само да вметна бе и основният аргумент на Апелативен съд – Варна да измени първоначално взетата от Окръжен съд – Варна мярка за неотклонение от 4

„Задържане под стража“ в „Домашен арест“, до решаване на делото по същество, дали следва да бъде приведена в изпълнение присъдата на Полският съд.

Именно от тези обективни факти, касаят личността на С. и най-вече периода от над 16 години от извършване на деянието и над 14 години от осъждането му, през които е нямал каквито и да било правонарушения, напълно опровергават неподкрепено от каквито и да било конкретни доказателства субективен извод на инспектора-психолог Г-жа К., че е възможен риск от недобра ресоциализация. Много отдавана лишения от свобода се е ресоциализирал и считам, че на фона на предварителен арест в Р Полша преди 15 години, още тогава е постигнало целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

Инспектора психолог Г-жа К. заявява, че е възможен риск от недобра ресоциализация при положение, че лишеният от свобода С. не се е откъснал от това да гравитира лица от криминалната сфера на деяние. Такива лица той гравитира единствено в Затвора-Варна. Няма никакви доказателства или обективни такива, не само формални по делото, той да гравитира и да се занимава с престъпления извън престъпната деятелност, в която той търпи в момента Присъда.

С оглед твърдението на затвора Варна, че следва плана за изпълнение на Присъдата, която е над една година, по този начин Затвора – Варна би приравнил Ж. С., който търпи една единствена присъда в своят живот на лицата представляващи опасен рецидив по смисъла на чл. 29 от НК.

Моля при преценка на обстоятелствата по чл.439а от НПК, да имате предвид становището на гл. инспектор Милко Драганов , който е началник сектор на ЗО „Разделна“, който описва Ж. С. по следният начин – адаптацията на лишения от свобода протича без отклонения, контактува свободно, страни от конфликти, изпълнява разпорежданията и се придържа режимните ограничения. Възложени са му дейности по хигиенизиране и облагородяване на в района на ЗО, а в последствие е изведен на външен работен обект без охрана към фирма *****, където работи до настоящия момент. С добри отзиви от пряко ангажираните от него служители.

Награждаван веднъж. Не е наказван. И към допълнение към това, моля да имате предвид и честното му отношение към труда видно от приложените в 5 днешното съдебно заседание писмени доказателства, както казах което по някакви странни причини и съображения не се намира в затворническото му досие.

Предвид всичко гореизложено, като следвате обективното и цялостно поведение на Ж. С. по време на престоя му в затвора, включително ресурсите, които притежава и са описани в документацията по делото, Ви моля да постановите определение с което да уважите молбата му за условно предсрочно освобождаване.

Л.СВ. С.: Мисля, че това престъпление, което съм направил през 2009 г., една година изтърпях в Полша, до момента не съм извършил никакви престъпления. От тогава изкарах курсове, за които имам сертификат и от 2012 – 2013 година до сега аз работя като заварчик. В момента работя на външен обект също като заварчик.

Имам болно дете, синът ми е болен от аутизъм. До сега докато работих… но сега вече една година почти прекъснахме лечението на сина ми и сега се връщам. Синът ми и дъщеря ми са във Варна. Бих искал да отида при сина ми и да започнем лечението му.

Моля молбата ми да бъде уважена.

СЪДЪТ, за да се произнесе по постъпилата молба, съобрази становищата на страните в съдебно заседание и материалите по делото и установи следното:

Производството е образувано по молба на Ж. С. за условно предсрочно освобождаване, претърпяване на остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.

В настоящото производство съдът следва да прецени дали е изтърпяно повече от половината от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ и дали с поведението си в местата за лишаване от свобода, молителят е дал доказателства за своето поправяне, до такава степен щото да не е необходимо по-нататъшното изтърпяване на наказанието.