Решение № 1153 от 15.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1153 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20261000501244 по описа за 2026 година

С решение № 436 от 01.08.2025 г., по гр.д. № 593/24 г., БлОС, 9 с-в, ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на В. С. К. сумата от 50 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение по ДП № 452/2006 г. по описа на РПУ Петрич, НОХД № 630/2012 г. по описа на РС Кюстендил и ВНОХД № 454/2018 г. по описа на ОС Кюстендил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ до претендирания с исковата молба размер от 400 000 лв., като НЕСНОВАТЕЛЕН.

С решението се ОСЪЖДА Прокуратурата на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, да заплати на адв. Р. И. Н. адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на иска в размер на 4 650 лв.

С определение № 278 от 11.02.2026 г. по чл. 248 ГПК се оставя без уважение молбата на Прокуратурата за изменение на решението, в частта за присъденото в полза на адв. Р. Н. по реда на чл. 38 ЗА възнаграждение.

Срещу решението, в частта, в която искът е уважен е постъпила 1 въззивна жалба от Прокуратурата на РБ. Намира, че всички извършени действия от прокуратурата са били правомерни и законни. Твърди, че присъденият размер е изключително завишен, още повече и съобразно факта, че се касае до едновременно осъждане и оправдаване на лицето в две наказателни производства. Подчертава, че спрямо ищеца е водено и друго наказателно преследване и той е бил осъждано, което безспорно е било известно в малък град като Петрич. Счита, че вредите са били с нисък интензитет, не са доказани, в това число и тези, от невъзможността да се намери работа, тъй като няма никаква конкретика за реални предложения.

Поддържа, че медийното отразяване не е резултат от действията на прокуратурата. Счита, че досъдебното производство е значително по-малко по времеви обхват, спрямо съдебната фаза на процеса и това следва да бъде отчетено от съда. Претендира отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на иска изцяло.

Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е подадена жалба от В. С. К.. Възразява срещу изводите на съда, че предходни осъждания, за които жалбоподателя е реабилитиран, намаляват интензитета на търпените вреди и намира този подход на съда за дискриминационен. Твърди, че именно наличието на предишното осъждане утежнява търпените вреди, тъй като е била налице опасност да се „активира“ условното осъждане. Счита, че негативните емоции се определят от съзнанието за невиновност по повдигнато обвинение и те могат да се отграничат от преживяванията, свързани с наказателно производство, по което лицето е извършило престъпление и е наказано. Твърди, че следва да се вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение. Поддържа, че продължилото 16 години производство е дало силно отражение на живота на ищеца и съдът не е приложил правилно чл. 52 ЗЗД.

Моли да се уважи исковата претенция изцяло.

С частна жалба Прокуратурата е обжалвала определението по чл. 248 ГПК, като намира присъденото възнаграждение за адвокат по чл. 38 ЗА за прекомерно тъй като делото не се отличава със сложност.

В три писмени отговора страните взаимно оспорват жалбите си.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и 2 доказателствата по делото намира следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

Ищецът В. С. К. твърди, че на 15.09.2006 г. заедно с още 18 лица бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Цялото производство продължило 16 г., с над 40 съдебни заседания, като то многократно било прекратявано и връщано от съда в прокуратурата. Процесът се удължил и поради това, че съдиите в РС Петрич подали отводи. Ищецът бил оправдан и от двете съдебни инстанции с влязла в сила присъда. Твърди, че преживял стрес, притеснения, изолация, страх, укоримост от познатите, накърнен авторитет, смущавал се от необходимостта да дава постоянно обяснения, че не е виновен, изпитвал унижение, депресия, обществената известност на казуса в малкия град го тревожела. За всички търпени неимуществени вреди като обезщетение претендира сумата от 400 000 лв., ведно със законната лихва от 08.09.2022 г. (влизане в сила на присъдата), до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски по делото.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска по основание и размер, като счита, че не е доказан и не е установена причинна връзка. Оспорва претенциите като неоснователни. Намира, че липсват доказателства за реално претърпени неимуществени вреди. Счита, че продължителността се е дължала на усложненията на самия процес, че не носи отговорност за медийния отзвук, като подчертава, че ищецът е осъждан вече за тежко умишлено престъпление.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че ищецът К. е привлечен като обвиняем на 15.09.2006 г. заедно с още 18 лица за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Ищецът е бил обвинен в качеството му на длъжностно лице (контрольор на пътни такси и разрешителни на гранично бюро Кулата) в присвояване на 194 580 лв. (деяние в големи размери) с предвидено наказание от 3 до 15 години, конфискация и лишаване от права.

От служебно достъпната информация за справка по трудови договори, се установява, че на 18.09.2006 г. договорът на ищеца (за длъжност „помощен персонал, водещ документи в автомобилния транспорт“ в Управление „Пътни 3 такси и разрешителни“ към АПИ) е бил прекратен, като след това той е работил по трудов договор в периодите 1.08.2009 г. – 1.10.2010 г., 7.10.2010 – 13.03.2012 г., 27.05.2015 г. - 3.05.2016, 24.09.2019 г. – 2.01.2020 г. в строителството.

Няма спор, че досъдебното производство е било неколкократно прекратяван от съда и връщано за отстраняване на пропуски от прокуратурата, че е преминало през две инстанции в съдебна фаза (след отводи на всички съдии в РС Петрич е разгледано като първа инстанция от РС Кюстендил и като втора – от ОС Кюстендил), че са проведени 44 съдебни заседания (всички с присъствието на подсъдимия, две от тях отложени поради неявяване на защитника му адв. Н.). На 08.09.2022 г. оправдателната присъда е влязла в сила.

Не се спори, че преди процесното обвинение ищецът е бил осъден за престъпление по чл. 323 НК (самоуправство) с присъда от 2004 г. на лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като изтърпяваното е отложено за срок от три години. С присъда от 2017 г. К. е бил осъден за друго престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 НК (разпространяване и държане на акцизни стоки без бандерол в големи размери) също на лишаване от свобода за срок от една година с нов изпитателен срок от 3 години. Не е спорно, че за първото осъждане ищецът е реабилитиран по право, а за второто – с акт на съда от 2024 г.

Установява се, че спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение парична гаранция от 3000 лв. (отменена през 2008 г.), като е постановявана трикратно и забрана за напускане на страната (отменена през 2007 г., съответно 2008 г., 2009 г.).

Св. В. К., съпруга на ищеца, разказва, че след обвинението било много страшно. Съпругът й останал без работа и не можел да си намери нова (и до ден днешен нямал постоянна), с две деца било много трудно финансово, той искал да работи в чужбина, но в първите пет години му били ограничени излизанията в чужбина. В къщи били изнервени, имало кавги. В. изпадал в депресии, карал се на децата, спорили, станал агресивен, страхувал се и се притеснявал, че може да бъде осъден, за всяко дело се притеснявали, имал проблеми с нервите, със съня, падали му зъби, но не е посещавал лекар.

Пътуването до Кюстендил също било проблем поради разходите.

Св. Х. Г., познат на ищеца от деца, знае за конкретното обвинение (както 4 и за другите такива). В началото ищецът бил спокоен, като казвал, че няма вина, но в последствие се променил – от усмихнат и с чувство за хумор започнал да се срива, да му пада самочувствието, отказвал да отива на кафе с приятелите си, започнал да се притеснява, че може да го осъдят, макар и да е невинен. Разказва, че В. никъде не си намерил работа дълго време, правил опити и в чужбина, но не успял, като самият свидетел му помагал в търсенето, давал му пари да си зареди колата за пътуването до Кюстендил.

Наказателното производство се е отразило много и на семейните му отношения, ищецът станал нервен, карал се със съпругата си заради делото, рухнал психически, бил неустойчив. Според свидетеля, въпреки силния си характер В. бил пречупен. Обвинението срещу него било предмет на коментари и на обсъждания в местната общност в Петрич, защото е заемал длъжност, която не е случайна – служител в „Пътни такси – Петрич“, като случаят бил огласен и по националните медии от прокурор и министър на вътрешните работи.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, когато лицето бъде оправдано. В случая се установява, че ищецът е обвинен за извършени престъпление, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода (от една до петнадесет години), като се установява, че производството е преминало пред двете фази на процеса за 16 години, а оправдателната присъда е потвърдена от въззивния съд. С оглед посочените данни следва да се приеме, че е налице “незаконно обвинение в извършване на престъпление”, поради което на основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В хода на делото се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство. От събраните доказателства се установява, че К. е работел като помощен персонал в администрацията на АПИ. След обвинението той е напуснал 5 заеманата длъжност, но няма доказателства това да е пряка последица от повдигнатото обвинение. В този смисъл не се установява твърдението, че именно поради наказателното преследване ищецът е останал без работа, респ. че в годините на процеса не е можел да си намери постоянна такава. Данните от служебната справка установяват, че ищецът е работил по трудови договори периодично за различен срок и през определени интервали. Няма данни защо са преустановявани трудовите правоотношения. Не може да се приеме за доказано и твърдението, че само поради периодичните забрани за напускане на страната К. не е реализирал плановете си за работа в чужбина, още повече, че след 2009 г. такива забрани не са налагани. По делото няма никаква конкретика за реални оферти или точни планове за упражняване на ясно установена дейност зад граница, като показанията на свидетеля в тази насока са схематични и общи.

Не се установява името на ищеца да е получило негативен коментар в значимия медиен отзвук на казуса. Безспорно, в кръга от познатите на К., събитията са били известни, но субектите, които са били запознати с наказателното преследване са били от категорията на хората, в близкото обкръжение и от местното общество на града, които са го познавали лично.

По делото се установява от показанията (които съдът кредитира и не намира основание да изключи), че ищецът, след повдигане на обвинението, първоначално бил спокоен, но после се изнервил, страхувал се, че може да го осъдят, чувствал се депресиран, обтегнал семейните си отношения, променил ведрия си характер, пречупил се, изолирал се. При наличните данни, и като се съобрази практиката на ВКС, според която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че обвиняемият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите чест и достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), следва да се приеме, че при всички положения ищецът е търпял негативни преживявания, имал е опасения, че може да бъде осъден, изпитвал е дискомфорт от обвинението и пр.