Решение № 3849 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3849 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100511479 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 13536/10.07.2025 по гр. д. № 57985 от 2024 г. Софийският районен съд е осъдил ЗEАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, да заплати на С. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 100 лева, частичен иск от 10 000 лева, представляваща остатък от обезщетение за имуществени вреди на л.а.

„Порше МАКАН“, рег. № **** от настъпило застрахователно събитие на 12.07.2024 г., ведно със законната лихва от 01.10.2024 г. до окончателното плащане, и сумата от 845 лева /след допуснато увеличение на иска/, частичен иск от 10 000 лева, представляваща остатък от обезщетение за имуществени вреди на л.а. „Порше МАКАН“, рег. № **** от настъпило застрахователно събитие на 12.07.2024 г., ведно със законната лихва от 10.06.2025 г. до окончателното плащане. Ответникът е осъден да заплати разноски в производството.

Ответникът „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД е подал въззивна жалба срещу решението, в която развива съображения за неправилност на същото. Поддържа, че съгласно общите условия към застрахователния договор между страните била приложима Методика, по която следвало да се определи дължимото застрахователно обезщетение, а не по реда на чл. 400, ал. 2 КЗ. Без значение било какви разходи е направил застрахованият.

Счита, че заплатената сума от 148,20 лв. била съобразена с уговореното между страните, като излага подробни аргументи в тази насока. Настоява за отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Ищецът С. В. В. не е подал отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

СРС е бил сезиран с искова молба на С. В. В. против ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 100 лв. - частичен иск от 10 000 лева, представляваща остатък от обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на увредени 1 детайли /задна броня, задна дясна врата и спойлер задна броня/ на собствения му автомобил „Порше МАКАН“, рег. № ****, който е застрахован по имуществена застраховка „Каско“ от ответника, настъпили от застрахователно събитие на 12.07.2024 г., ведно със законната лихва от 01.10.2024 г. до окончателното плащане.

В открито съдебно заседание от 10.06.2024 г. на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато изменение в размера на иска чрез увеличаването му до сумата от 945 лв. частичен иск от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на допуснатото увеличение /10.06.2025 г./ до окончателното плащане.

Ищецът С. В. В. твърди, че на 12.07.2024 г. е настъпило застрахователно събитие, при което били увредени детайли на собствения му л.а. „Порше МАКАН“, рег. № **** – облицовка задна броня, задна врата дясна и спойлер задна броня. Посочва, че автомобилът бил застрахован по договор за застраховка „Пълно Каско“ при ответника, обективиран в полица № 4704231200004724/20.07.2023 г. Ищецът предявил претенцията си за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по доброволен ред пред ответника, за което била образувана щета № 51-01300-07102/15.07.2024 г., по която ответникът не изплатил пълния размер на дължимото обезщетение. Излага доводи, че обезщетението следвало да се определи по средни пазарни цени, без прилагане на коефициент за овехтяване на увредените части.

Ответникът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че изплатеното вече обезщетение в размер на 148,20 лева е изцяло съобразено с методиката, заложена в Общите му условия на застраховка „Каско Стандарт“. Посочва, че не е длъжен да възстановява реално извършените от застрахования разходи за ремонт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ - за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС за настъпило застрахователно събитие, при което са увредени детайли на процесния автомобил, който е собственост на ищеца и е застрахован при ответника.

Не е спорно между страните наличието на облигационно правоотношение между тях на основание сключен на 20.07.20223 г. договор за застраховка „Каско Стандарт“ за собствения на ищеца л.а. „Порше Макан“ с рег. № СО6092СТ, с период на действие 24.07.2023 г. – 23.07.2024 г., както и че в срока на действие на този договор на 12.07.2024 г. е настъпило застрахователно събитие – покрит риск, при което на процесния автомобил са нанесени щети на задна броня, задна дясна врата и заден спойлер, за обезщетяването на които ответникът е образувал преписка по щета № 51-01300-07102/24/15.07.2024 г., по която е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 148,20 лв.

Спорно е какъв размерът на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.

От приетото от СРС основно заключение на автотехническа експертиза се установява, че стойността за отстраняване на щетите по процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие /12.07.2024 г./ е 2

1093,20 лв. В проведено пред СРС открито съдебно заседание вещото лице изяснява, че тази стойност и изчислена на база осреднени стойности на оригинални части и алтернативни части. Въззивният съд се съгласява с изводите на първата инстанция, че това е размерът на дължимото застрахователно обезщетение. Следва да се посочи, че собственикът на автомобила няма задължение да замени увредените части с такива, които не са оригинални, поради което дължимото обезщетение не следва да се определя по средни пазарни цени само от алтернативни доставчици. Сумата от 1093,20 лв. обезщетява по най-пълен и справедлив начин застрахованото лице, тъй като е определена средно аритметично, при съобразяване на възможността съответните детайли да са както оригинални, така и алтернативни.

Във връзка с основните оплаквания във въззивната жалба следва да се посочи, че дължимото обезщетение не следва да се определя съобразно предвиденото в Общите условия на ответника. Съгласно чл. 1, раздел IV „Обезщетяване на МПС над 7 години до 18 години“ от Общите условия на застрахователя, застрахователното обезщетение за частични повреди се определя въз основа на опис на увредените детайли по калкулация на застрахователя, като цената на новите части се определя съгласно пазарните или каталожните цени на оригинални части за съответната марка МПС с прилагане на коефициент на овехтяване 0,3, но не повече от най-ниската пазарна цена, а цената на бояджийските материали се определя по ценови листи на застрахователя, като количеството бояджийските материали и нормовремената за труд по ремонта на МПС се определят по Методиката на застрахователя. В конкретния случай не е спорно, че към датата на застрахователното събитие процесният автомобил е бил в експлоатация над 10 години, тъй като е установено, че първоначалната му регистрация е на 02.06.2014 г. Така описаните клаузи обаче не могат да дерогират приложението на императивните норми на закона, каквато е разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка страните да уговорят начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество, съобразно правилото на чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ. Тази стойност се определя на база средни пазарни цени, без да се отчита процент на овехтяване и без да се съобразяват само алтернативни части, тъй като увреденото лице следва да получи имущество от същия вид и качество.

По делото е установено, че ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 148,20 лв., поради което тази сума следва да се приспадне от общо дължимото обезщетение от 1093,20 лв. и да се приеме, че му дължи остатъка от 945 лв., ведно със законната върху първоначално предявената сума от 100 лв. от 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и върху увеличената сума от 845 лв. от 10.06.2025 г. до окончателното плащане.

СРС е достигнал до същите изводи, поради което решението му е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция въззиваемият има право на разноски, но не е сторил такива, а е бил представляван от адвокат Д. Т. безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.09.2024 г., с който й е възложено да осъществява процесуално представителство до окончателното приключване на делото. Поради тази причина и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът следва да определи адвокатско възнаграждение, което друга страна да заплати на адвоката. С оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция, фактът, че не са събирани доказателства и делото е приключило в едно съдебно заседание, както и предвид процесуалната активност на адв. Т., която не е подала отговор на въззивната жалба, но се е явила пред въззивния съд, настоящият състав приема, че адекватният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 120 евро с ДДС, предвид представените пред СРС доказателства за регистрация по реда на ЗДДС.

3

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 13536/10.07.2025 по гр. д. № 57985 от 2024 г. на Софийския районен съд.

ОСЪЖДА ЗEАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, да заплати на адвокат Д. Р. Т. от САК с личен № 1000725710, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, сумата от 120 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на въззиваемия С. В. В. във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4