Решение № 688 от 19.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. Пловдив, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330103342 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с първоначална искова молба, подадена от Е. И. С. против „Кредито“ ЕООД, с която са предявени, както следва: главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Индивидуален договор за потребителски кредит № ................................................, сключен между страните и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата от Индивидуален договор за потребителски кредит № ................................................, предвиждаща задължение за потребителя да заплати в полза на кредитора сума в размер от 278, 87 лв. – такса за експресно разглеждане на кредитна заявка.

Ищцата поддържа, че между страните е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит № ................................................ и анекс към него от 01.07.2023г., по силата на които ответното дружество е предоставило на ищцата финансов ресурс в размер от 800 лв., който следвало да бъде върнат ведно с посочените в договора акцесорни вземания на една вноска, платима на 15.07.2023г. (след подписването на анекса от 01.07.2023г.). Сочи се, че предвидената в договора такса за „експресно разглеждане“ на заявката за паричен заем е недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като кредиторът изисква заплащане на дейност, която е свързана в усвояване на кредита. Допълнително, в чл. 2 от анекса от 01.07.2023г. била предвидена и такса в размер от 123, 43 лв. за отсрочване на задълженията по кредитното правоотношение.

Изтъква, че процесният договор за кредит е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимите по договора и анекса такси не са включени в ГПР, въпреки че представляват сигурен разход за потребителя. Сочи се и че непосочването на действителния размер на ГПР води до недействителност на договора за кредит.

Предвид изложеното, поддържа се, че процесният договор за потребителски кредит е 1 изцяло недействителен. Моли се предявеният главен иск да бъде уважен. При условията на евентуалност, моли се съдът да обяви недействителността единствено на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за потребителя да заплати на кредитора такса за експресно разглеждане на кредитната заявка. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Кредито“ ЕООД, със становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Ответникът изтъква и че на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношението на вземането за такса за „експресно разглеждане на документи“ се сочи, че това не представлява услуга свързана с усвояването и управлението на кредита. Изтъква се, че кредиторът е ангажирал допълнителен ресурс, за да разгледа незабавно кредитната заявка на потребителя, поради което и е налице реално предоставена услуга. Изтъква се и че не е необходимо вземането за посочената такса да се включва при формиране на ГПР. Поддържа се, че дори и да се приеме, че ответникът не формира правилно ГПР по договора, то това не води до цялостна недействителност на договора за кредит, а до частична такава. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски..

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Кредито“ ЕООД е предявил главен насрещен иск срещу Е. И. С., с който се претендира последната да бъде осъдена да заплати на „Кредито“ ЕООД на осн. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД следните суми: 800 леваглавница, дължима по сключения между страните Индивидуален договор за потребителски кредит № ................................................ и Анекс към него от 01.07.2023г., 40, 10 лева- договорна лихва за периода 16.05.2023г.- 30.06.2023г., дължима по силата на посочения договор за кредит и сумата от 13, 22 лева- договорна лихва за периода 01.07.2023г.- 15.07.2023г., дължима по силата на анекса от 01.07.2023г. към договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /05.04.2024г./ до окончателното й погашение и при условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да заплати на ищеца по насрещния иск сума в размер от 800 лева- получена от ответника при липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /05.07.2024г./ до окончателното й погашение (насрещната искова претенция е описана съобразно уточняваща молба на „Кредито“ ЕООД вх. № 70873/ 03.07.2024г.- л. 69 от делото).

Ищецът по насрещния иск поддържа, че между страните е налице сключен Индивидуален договор за потребителски кредит № ................................................ и анекс към него от 01.07.2023г. Ответникът по насрещния иск е усвоил сума в размер от 800 лв., която е следвало да върне ведно с договорената възнаградителна лихва до 15.07.2023г. Поддържа, че по договора и анекса към него не са извършвани плащания, както и че към датата на подаване на насрещната искова молба в съда всички вземания са падежирали. Моли се така предявените насрещни искове да бъдат уважени.

Претендират се сторените разноски по насрещния иск.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск. Поддържа всичко изложено в първоначалната искова молба досежно цялостната недействителност на кредитното правоотношение. Възразява, че по договора за кредит са извършвани плащания, с които е погасена претенцията за главница. Моли се исковете да бъдат отхвърлени. Претендира сторените разноски по насрещния иск.

2

С постановеното по делото Определение № 9960/ 13.08.2024г. (л.78), производството по предявените насрещни искове е частично прекратено, като отразеното по- горе е съобразено с така постановения от съда и влязъл в сила акт.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Кредито” ЕООД като заемодател и Е. И. С. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Индивидуален договор за потребителски кредит № ................................................, по силата на който на ищцата по първоначално предявения иск е предоставена сума в размер от 800 лв. ( л. 25- 35 от делото ). Отразеният в договора лихвен процент е 40, 10%, годишният процент на разходите е 48, 69%, а задължението следва да се погаси до 15.07.2023г. (след подписването на анекса от 01.07.2023г.). В тази връзка, между страните е подписан и Анекс от 01.07.2023г. към договора за потребителски кредит, с който падежът на задължението за връщане на сумите се удължава до 15.07.2023г. (чл. 1 от анекса).

Съобразно чл. 2 от посочения анекс, за „услугата“ по промяна на първоначалния падеж на задълженията по договора за кредит, потребителят заплаща на кредитора такса в размер от 123, 43 лв. Допълнително, съобразно т. 5 от титулната част на договора за кредит (л. 25 от делото), ищецът- потребител следва да заплати на ответника- кредитор и „такса експресно разглеждане“, която е в размер от 278, 87 лв.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на ищеца по първоначално предявените искове Е. И. С. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

От приетата по делото справка за осъществени плащания по процесните договор за кредит и анекс към него (л. 104) се изяснява, че ищцата е заплатила сума в размер от 123, 43 лв., която ответникът е насочил за погашение на вземането за „такса за удължаване на срока на договора за кредит“.

Между страните не съществува спор, поради което и с доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР не се включват вземанията по договора и анекса за „такса за експресно разглеждане на документи за кредитно финансиране“ в размер от 278, 87 лв. и „такса за удължаване на срока на договора за кредит“ в размер от 123, 43 лв.

По правните аспекти на спора:

По първоначално предявения иск главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Кредито“ ЕООД като заемодател и Е. И. С. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 800 лв.

Заемодателят- ответник е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на 3 специалния закон- ЗПК.

Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че макар и задължението по процесния договор за кредит да се погасява за период от шестдесет дни (при съобразяване промяната на падежа на задълженията след сключване на Анекса от 01.07.2023г.), то приложение следва да намери ЗПК. Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК, разпоредбите на посочения нормативен акт не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Прочитът на нормата налага разбирането, че за да не се прилагат разпоредбите на ЗПК е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки- задължението по договора за кредит да се погасява за срок до три месеца и разходите, които се дължат от потребителя да са незначителни. Предвид обстоятелството, че по процесния договор за паричен заем, за потребителя е предвидено да заплати като разход освен договорената възнаградителна лихва, но също така и такса за експресно разглеждане от 278, 87 лв. и такса за удължаване на срока в размер от 123, 43 лв. по анекса от 01.07.2023г., то видно е че разходите не са незначителни, тъй като съставляват повече от 1/2 от чистата стойност на усвоения финансов ресурс и изключението разписано чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК не следва да се приложи.

По отношение на възложените в тежест на заемателя по договора за кредит „такса за експресно разглеждане“ на кредитна заявка в размер от 278, 87 лв. и „такса за удължаване на срока“ в размер от 123, 43 лв. по анекса от 01.07.2023г., съдът счита, че същите са договорени в нарушение на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Прочитът на клаузите от договора и анекса към него, налагащи задължение за потребителя да заплати „такса за разглеждане“ и „такса за удължаване на срока“ налага разбирането, че кредиторът задължава ищеца да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейността по разглеждане на кредитни заявки е такава, свързана с усвояването на кредита и е присъща за ответното дружество (доколкото преди да се предостави кредитно финансиране, по необходимост е нужно да бъде разгледана кредитната заявка на потребителя), а продължаването срока на действие на договора е дейност по неговото управление (доколкото срокът на издължаване е съществен елемент от съдържанието му). Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично запретява възможността кредиторът да изисква от потребителя заплащане на услуги, които са свързани с присъщата му дейност по предоставяне на кредитно финансиране (усвояване и управление на кредита). Съобразно императивната норма на чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна. На практика, клаузата от договора предвиждаща „такса за разглеждане“ на кредитна заявка в размер от 278, 87 лв. и клаузата от анекса изискваща заплащане на „такса за удължаване срока на договора“ в размер от 123, 43 лв. единствено водят до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя (увеличават относителната финансова тежест на договора ), като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъща му дейност.