Решение № 450 от 10.02.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. В., 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110102755 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от П. Н. П., ЕГН ********** и К. Б. П., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.В., ул. „С.“ ********* срещу М. Р. Б., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „С.“ ***** и М. Р. Б., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Г.

М.“ ***** иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на град В., одобрени със Заповед № РД – 18 – 92 от 14.10.2008 г. на изп. Директор на АГКК с административен адрес: град В., район Приморски, местност „А.“ – В., с площ 595кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10/, с номер по предходен план: 5212289, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: *********

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищците в исковата молба: Твърдят, че са придобили имота, въз основа на реализирана покупко-продажба, като продавачите са се легитимирали като изключителни собственици, на основание осъществена в тяхна полза реституция по ЗСПЗЗ, както следва: Е. А. е придобила 455 кв.м. ид.ч. от ПИ **** на основание решение № 686/23.03.2000 г. на ПК – В., заповед № 656/08.06.2007г., издадена от Кмета на район Приморски по реда на § 4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, заповед № 862/10.11.2010г., издадена от кмета на район на Приморски за оценка на подобренията в имота и Протокол за въвод във владение № 1/14.03.2013г., издаден от Община В., ведно със скицата към него. Е. А., Д. С. Н., М. Я. А. и Н. С. Н., като наследници на С. Ф. са легитимирани като собственици на 139 кв.м. ид.ч. от ПИ ****, на основание решение № 1467/16.03.2007г., издадено от ОСЗГ – В., Заповед № 641/08.06.2007 г., издадена от Кмета на район Приморски по реда на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Заповед № 861/10.11.2010г., издадена от кмета на район на Приморски за оценка на подобренията в имота и Протокол за въвод във владение № 2/14.03.2013 г., издаден от Община В., ведно със скицата към него. Заявят, че ответниците са придобили от Ф. и М. М. лозе в землището на град В., местност Б. /А./ с площ 1000 кв.м., съставляващо парцел 2283 при граници: гора, парцел № 33,34. Посочват, че от 2013г. до 2020г. владеят и поддържат имота, като същият попада в терен по §4 от ЗСПЗЗ и е незастроен. В него е монтирана метална постройка, която не е жилищна и се използва за склад. Посочват, че заедно с другите подобрения, същата е оценена и заплатена. Заявяват, че двукратно през април 2020г. и февруари 2023г. са премахвали незаконно поставен катинар. Твърдят, че ответниците не са собственици на имота, тъй като праводателите им не са били такива, а освен това от титула за собственост, който притежават не може да се установи идентичност на придобития от тях имот с този на 1 ищците. Посочват, че реституционната процедура е приключила през 2013г., което препятства възможността на ответниците да придобият имота по давност. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, с писмения си отговор ответниците оспорват основателността на предявената искова претенция. Твърдят, че са придобили имота на основание договор за покупко-продажба, като твърдят, че за имота са налице пречки за реституция. Заявяват, че ищците не са притежавали имот, който да е идентичен с процесния преди коопериране на земеделието, поради което и възразяват срещу правото да бъде реституиран в полза на Е. А. имот 11267, парцел 11268 по КП от 1956 както и да се реституира имот в полза на С. Ф. имот с пл. № 2 по плана на СО А.. Твърдят, че реституираните имоти с решение № 1467/2007г. на ОСЗГ – В. и 686/2000г. на ПК – В. не са идентични на заявените по преписките за реституция. В условията на евентуалност твърдят, че са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза погасителна давност, като го владеят считано от 1993г. до настоящия момент. Посочват, че в него има изградена вилна сграда на един етаж, като същата се използва за живеене. Твърдят, че имотът не е бил включен в ТКЗС и затова не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Молят съдът да упражни косвен съдебен контрол по отношение на представените две реституционни решения решение № 1467/2007 г. на ОСЗГ – В. и 686/2000 г. на ПК – В., представени от ищците като излагат съображения, че не са налице ограниченията на ТР 9/2012г. и заявяват, че не са били налице предпоставките за реституция, поради това ищците не са станали собственици на имота, тъй като праводателите им не са били такива, а и към 27.05.2013г. имотът е придобит от ответниците по давност. Заявяват, че към 1956г. в разписния лист процесния имот е записан на М. А.. В последващия КП имотът е индивидуализиран с № 2283 и е записан на праводателя на ответниците - М. М. на основание давностно владение, започнало през 1973г. въз основа на писмен договор, сключен не в изискуемата форма.

Впоследствие имотът е придобит от ответниците на основание покупко – продажба и същият се владее от тогава досега. Оспорват ищците да са придобили имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, доколкото същата започва да тече най-рано от влизане в сила на ПНИ през 2006г., както и от влизане в сила на заповедите по §4 к ЗСПЗЗ през 2007г., но в периода от 03.02.2006 г., евентуално 29.06.2007 г. до 27.05.2013 г. имотът е придобит по давност от ответниците на основание добросъвестно владение, поради което сделката за покупко – продажба, на която се позовават ищците не е могла да породи вещно транслативен ефект. Оспорват ищците да са владели имота, тъй като не живеят там целогодишно и не го посещават, а освен това заявяват, че те го владеят на годно основание.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат, като страните чрез процесуалните си представители доразвиват доводите си.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от НА № 45/ 27.05.2013г. , том I, рег. № 903, дело № 39 на Нотариус рег. № 434, Е. С. А. – лично за себе си и като настойник на постановената под пълно запрещение М. Я.

А.; Д. С. Н.; И. Д. Д., действащ като пълномощник на Н. С. Н. са продали на ищеца П. Н. П., недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на град В., одобрени със Заповед № РД – 18 – 92 от 14.10.2008 г. на изп. Директор на АГКК с административен адрес: град В., район Приморски, местност „А.“ – В., с площ 595 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10/, с номер по предходен план: 5212289, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: *********

От приобщената по делото скица № 8795/29.03.2013г., издадена от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър – гр. В. за Поземлен имот с идентификатор ****, се установява, че за негови собственици са вписани лицата: Е. С. А., М. Я. А.; Д. С. Н. и Н. С.

Н..

Представено е, Удостоверение с изх. № 5305004783/01.03.2023 г. по чл. 264, ал. 1 ДОПК, от съдържанието на което се установява, че ½ идеална част от процесния недвижим имот е деклариран на името на ищцата – П. Н. П..

От представената по делото по делото скица № 15-232405/01.03.2023 г., издадена от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър – гр. В. за Поземлен имот с идентификатор ****, е видно, че към датата на същата като собственици на поземления имот, освен лицата:

2

Е. С. А., М. Я. А.; Д. С. Н. и Н. С. Н., са вписани и ответниците М. Р. Б. и М. Р. Б., въз основа на НА № 2, том 47, дело № 11374/08.10.1993 г., издаден от ВРС.

Съгласно приобщеното към доказателствения материал по делото, Решение на ПК В.

№ 686/23.03.2000г., е признато правото на собственост на Е. С. А. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния недвижим имот: Лозе от 1,317 дка., находящо се в терен по §4 на В., местност „Узун Келеме“, представляващ имот № 11267, парцел № 11268 от кадастрален план, изработен 1956 г., при граници и съседи: от КП „А.“, който имот включва пл. № 2289 и 33.

От представената по делото Заповед № 656/08.06.2007г., издадена на основание чл. 46 ЗМСМА във връзка с параграф 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Кмета на Община В., се установява, че е било възстановено правото на собственост, при условията на пар. 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Е. С. А. върху ПИ с идентификатор № 2289 по ПНИ на местност „А.“, землище „В.“, при граници: имоти ид. № 3, ид. № 33, с площ 455 кв.м. ид. ч. от 594 кв.м.

Видно от приобщените по делото: Заповед № 862/10.11.2010 г., издадена от Кмета на Община В. и Експертна оценка от инж. Й. Н. А., е одобрена оценка за извършените в процесния имот подобрения, в размер на 1239 лева, в частта от ПИ с ид. № 2289 по КП, попадащи в имот с ид. № *** по ПНИ на селищно образувание „А.“, землище „В.“, гр. В. в полза на ползвателя Денка Стоянова Стойчева, която сума следва да й бъде заплатена от Е. С. А..

Към писмените доказателства по делото е приобщено и платежно нареждане от дата 08.02.2013г., видно от което лицето Е. С. А. е заплатила подобрения в размер на 1239лева.

Представен е по делото Протокол № 1-Ак/14.03.2013г. за въвод във владение на новообразувани имоти местност „А.“, землище „В.“, въз основа на който се установява, че Е.

С. А. е въведена във владение, в качеството й на собственик на имот по влезлия в сила план на с.о. местност „А.“, землище „В.“, одобрен със заповед № РД-06-7706-32/03.02.2006 г. на Областен управител на област В., представляващ: имот № 2289, с площ 455 кв.м. ид. части от 594 кв.м., съгласно скица изх. № 121/21.02.2013г.

Съгласно приобщеното към доказателствения материал по делото, Решение на ПК В.

№ 1467/16.03.2007г., е признато правото на собственост на наследници на С. Н. Ф. - Е. С. А., М. Я. А.; Д. С. Н. и Н. С. Н. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния недвижим имот: Нива от 0,135 дка., находяща се в терен по §4 на В., местност „Узун Келеме“.

От представената по делото Заповед № 641/08.06.2007г., издадена на основание чл. 46 ЗМСМА във връзка с параграф 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Кмета на Община В., се установява, че е било възстановено правото на собственост, при условията на пар. 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на С. Н. Ф. - Е. С. А., М. Я. А.; Д. С. Н. и Н. С. Н., а именно: върху ПИ с идентификатор № 2289 по ПНИ на местност „А.“, землище „В.“, при граници: имоти ид. № 3, ид. № 33, с площ 139 кв.м. ид.ч. от 594 кв.м.

Видно от приобщените по делото: Заповед № 861/10.11.2010г., издадена от Кмета на Община В. и Експертна оценка от инж. Й. Н. А., е одобрена оценка за извършените в процесния имот подобрения, в размер на 1432 лева, в частта от ПИ с ид. № 2289 по КП, попадащи в имот с ид. № *** по ПНИ на селищно образувание „А.“, землище „В.“, гр. В. в полза на ползвателя Денка Стоянова Стойчева, която сума следва да й бъде заплатена от наследници на С. Н. Ф. - Е. С. А., М. Я. А.; Д. С. Н. и Н. С. Н..

Към писмените доказателства по делото е приобщено и платежно нареждане от дата 08.02.2013г., видно от което лицето Е. С. А. е заплатила подобрения в размер на 1432 лева.

Представен е по делото Протокол № 2-Ак/14.03.2013г. за въвод във владение на новообразувани имоти местност „А.“, землище „В.“, въз основа на който се установява, че наследници на С. Н. Ф. (праводатели на ищците), а именно: Е. С. А., М. Я. А.; Д. С. Н. и Н.

С. Н. са въведени във владение, в качеството им на собственици на имот по влезлия в сила план на с.о. местност „А.“, землище „В.“, одобрен със заповед № РД-06-7706-32/03.02.2006 г. на Областен управител на област В., представляващ: имот № 2289, с площ 139 кв.м. ид. части от 594 кв.м., съгласно скица изх. № 122/21.02.2013г.