Определение № 20613 от 18.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12014/2021
- Вид
- Определение № 20613
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 15.01.2025
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Рафаела Стоилова Матева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20613 гр. София, 18.12.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20211100512014 по описа за 2021 година
Пр-вото е по чл. 248 ГПК във връзка с искане вх. № 2647110/25.09.2020 г.
/молбата на л. 59 от в.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС/ за допълване в частта относно разноските на определение № 14313/09.09.2020 г. по в.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС, относно разноските за ответник В. Р.. Молбата е подадена от В. Р. чрез адв. М. Л..
Сочи се в молбата, че предвид потвърждаването на решение
№101040/23.04.2019г., постановено по гр.д. №39937/2018г. по описа на СРС, 153 състав в частта, с която производството е прекратено и е оставен без разглеждане иск по чл.
422 ГПК на ищеца банка срещу ответника В. Р. за сумата от 1000 лв., то на В. Р. чрез адв. М. Л. се дължат разноски на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК. Съдът е пропуснал да се произнесе по тях с определение № 14313/09.09.2020 г. по в.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС, поради което с молба вх. № 2647110/25.09.2020 г. се иска от В. Р. чрез адв. М. Л. допълване на определение № 14313/09.09.2020 г. в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Подаден е отговор на молбата от 20.10.2020 г. от насрещната страна – ищеца Банка ДСК ЕАД, според който молбата е неоснователна.
Софийски градски съд, след като прецени представените по делото доказателства и съобрази становищата на страните, намира следното.
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок.
С решение №101040/23.04.2019 г., постановено по гр.д. № 39 937/2018 г. по описа на СРС, 153 състав, е признато за установено на основание чл. 422 във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД /л. 133- л. 138/, че ответникът В. В. Р. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД суми по договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2007 г., като е отхвърлен искът за възнаградителна лихва за определен период. Също така с решението е оставен без разглеждане установителният иск срещу този ответник В. В.
Р. за вземането за главница в размер на 1 000 лева като процесуално недопустим и е прекратено производството в тази му част.
1
Също така с решението е признато е за установено на горепосоченото основание, че другият ответник Г. П. Т. в качеството му на поръчител е солидарно задължен и дължи на „Банка ДСК“ ЕАД определени суми. С решинето е прекратено производството по делото в частта по предявените срещу Г. П. Т. установителни искове за вземанията за главницата за определени суми, като процесуално недопустими.
Подадена е въззивна жалба вх. № 5089837/23.05.2019 г. от ищеца „Банка ДСК“ ЕАД срещу решение №101040/23.04.2019 г., постановено по гр.д. № 39 937/2018 г. в частта, с която исковете по чл. 422 ГПК са отхвърлени, както и в частта, с която оставен без разглеждане установителният иск срещу ответник В. В. Р. за вземането за главница в размер на 1 000 лева и с която е прекратено производството по делото в частта по предявените срещу Г. П. Т. установителни искове.
Образувано е в.ч.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС, IV-Д въззивен състав и с определение №14313/09.09.2020 г. е отменено първоинстанционното решение от 23.04.2019 г. в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените срещу Г. П. Т. установителни искове. В тази част делото е върнато на СРС за произнасяне по съществото на спора.
На второ място, с определение №14313/09.09.2020 г. по в.ч.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС е потвърдено първоинстанционното решение от 23.04.2019 г. в частта, с която е оставен без разглеждане като процесуално недопустим установителният иск за вземането на ищеца за главница в размер на 1 000 лева, предявен срещу ответника В. В. Р.. В тази част решението, потвърдено с определение № 14313/09.09.2020 г. по в.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС, е влязло в сила като необжалвано на 28.09.2020 г.
С второ решение № 20088847/07.04.2021 г., постановено по гр.д. № 39 937/2018 г. по описа на СРС, 153 състав, са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Г. П. Т. установителни искове за определени суми по договора за кредит, като съдът се е произнесъл по съществото на спора съгласно указанията в определение №14313/09.09.2020 г. по в.ч.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 25079451/10.05.2021 г. от ищеца „Банка ДСК“ ЕАД срещу решението от 07.04.2021 г., постановено по гр.д. № 39 937/2018 г. По тази жалба, както и по въззивна жалба вх. № 5089837/23.05.2019 г. от ищеца „Банка ДСК“ ЕАД срещу решение №101040/23.04.2019 г. в отхвърлителната му част, както и по частна жалба вх. № 5070111/10.06.2020 г. от В. Р. чрез адв. Н. И. срещу определение № 103203/28.05.2020 г. по първоинстанционното дело, се е води настоящото в.гр.д. № 12 014/2021 г. по описа на СГС.
Или предмет на в.гр.д. № 12 014/2021 г. по описа на СГС по въззивната проверка по реда на чл. 258 и сл. ГПК не е решение №101040/23.04.2019 г., постановено по гр.д. № 39 937/2018 г. в частта, с която е оставен без разглеждане установителният иск срещу ответник В. В. Р. за вземането за главница в размер на 1 000 лева. В тази част решението, потвърдено с определение № 14313/09.09.2020 г. по в.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС, е влязло в сила като необжалвано на 28.09.2020 г.
В срока по чл. 248 ГПК е подадена молба вх. № 2647110/25.09.2020 г. /молбата на л. 59 от в.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС/ за допълване в частта относно разноските на определение № 14313/09.09.2020 г. по в.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС, относно разноските за ответник В. Р.. Молбата е подадена от В. Р. чрез адв. М.
2
Л.. Поддържа се за разноски за адвокатско възнаграждение по оказана безплатна адвокатска помощ на В. Р. от адв. М. Л., по в.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС.
Според определение 263270/27.10.2020 г. по в.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС, то съдът ще се произнесе по молбата с крайния акт по в.гр.д. № 12 014/21 г. по описа на СГС.
По в.гр.д. № 12014/21 г. по описа на СГС е постановено решение № 6142/08.11.2024 г., влязло в сила. Както се посочи по - горе, то не е с предмет въззивна проверка на решение №101040/23.04.2019 г., постановено по гр.д. № 39 937/2018 г., в частта, с която е оставен без разглеждане установителният иск срещу ответник В. В. Р. за вземането за главница в размер на 1 000 лева.
С решение № 6142/08.11.2024 г. по в.гр.д. № 12014/21 г. по описа на СГС съдът не се е произнесъл по молбата вх. № 2647110/25.09.2020 г.
С напомнителна молба от 28.11.2024 г. по по в.гр.д. № 12014/21 г. по описа на СГС В. Р. чрез адв. М. Л. моли за произнасяне по молба вх. № 2647110/25.09.2020 г.
Съдът намира, че молба вх. № 2647110/25.09.2020 г. от В. Р. чрез адв. М. Л. следва да бъде оставена без разглеждане поради непредставяне / включително след даване възможност за това и изрични указания от СГС/ на пълномощно от В. Р. в полза на адв. М. Л., както и на договор за оказване на безплатна правна помощ на страната В. Р. от адв. М. Л..
Молбата вх. № 2647110/25.09.2020 г. е подадена от в.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС от В. Р. чрез адв. М. Л., за когото по в.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС , по в.гр.д. № 12014/21 г. по описа на СГС, по гр.д. № 39937/2018 г. по описа на СРС и п о ч.гр.д. заповедно № 2581/2018 г. по описа на СРС не е представено пълномощно.
В. Р. е бил представляван от адв. К. /л. 32 заповедно пр-во/, адв. Н. И. / първоинстанционно пр-во по чл. 422 ГПК, л. 66, и по в.гр.д. № 12014/21 г. по описа на СГС/ и от адв. В. С. /преупълномощаване на л. 175 първоинстанционно пр-во/. Към молба вх. № 2647110/25.09.2020 г. и напомнителна молба вх. № 132019/28.11.2024 г. не е представено пълномощно. Към отговор вх. № 5127331/26.07.2019 г. по в.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС, подаден от В. Р. чрез адв. М. Л., пълномощно също не е представено.
Следва да се посочи, че в хода на в.гр.д. № 12014/2021 г. по описа на СГС ответникът В. Р. е представялван от адв. Н. И., вкл. и по частна жалба вх. № 5070111/10.06.2020 г., според изрично посоченото в нея / л. 42 от в.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС/.
С разпореждане от 09.12.2024 г. е дадена възможност да бъде потвърдено действието по подаване на молба вх. № 2647110/25.09.2020 г. чрез адв. М. Л..
Съгласно молба вх. № 138073/11.12.2024 г. то искането за допълване на определение № 14313/09.09.2020 г. по в.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС, относно разноските за ответник В. Р., е подадено лично от адвоката и адвокатът е активно легитимиран да подаде молбата. По тези доводи пълномощно отново не е представено.
Въпреки че при евентуалната основателност на молбата разноските за адвокатско възнаграждение в полза на адвоката по см. на чл. 38, ал. 2 ЗА биха се дължали пряко на адвоката, то допустимостта на молбата е обуславена от представени доказателства, че именно адв. М. Л. е упълномощен да предостави по делото безплатна правна помощ на страната – ответника В. Р.. Поради непредставяне на 3 пълномощно от В. Р. в полза на адв. М. Л., както и на договор за предоставяне на безплатна правна помощ между страната В. Р. и адвоката М. Л., то молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане –молба по чл. 248 ГПК с вх. № 2647110/25.09.2020 г. за допълване в частта относно разноските на определение № 14313/09.09.2020 г. по в.гр.д. № 6375/2020 г. по описа на СГС, относно разноските за ответник В. Р. чрез адв. Михаел Л..
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването пред САС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4