Решение № 338 от 21.11.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 454/2022
- Вид
- Решение № 338
- Подписан
- 21.11.2022
- Състав
- Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 177, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 261, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 338 гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Т. като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000454 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба от „Агро Конструкшан“ ООД – гр. Разград , подадена чрез адв. А. Т. от САК, срещу решение № 3/04.02.2022г., постановено по т. д. № 6/2021г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е отхвърлен осъдителен иск, предявен от въззивника срещу „Нарсел“ ООД – с. Липник, Община Разград, с правно основание чл. 266 от ЗЗД за присъждане на сумата 34 404.43лв., ведно със законна лихва, като цена на извършени по търговска сделка - договор за строителство от 07.03.2018г., строително-монтажни работи на строеж:
„подобект - КПП производствено хале“ към „Птицеферма за 39 000 пилета”, находящ се в стопански двор, за който в кв. 77 по плана на с. Лудогорци е отреден парцел I, поради погасяване на задължението чрез прихващане на парично вземане на „Нарсел“ ООД по възражение за прихващане на задължение с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, представляващо стойност на некачествено и неточно изпълнение на възложени по договора СМР, и са отхвърлени като неоснователни предявени от въззивника акцесорни искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД срещу 1
„Нарсел“ ООД, за дължима в обезщетение мораторна лихва, съответно - в размер на 1 558.66 лв. за забава на главница по фактура № 52/25.10.2018 за времето от 30.12.2018г. до 18.01.2021г. и в размер на 5 618.48 лв. за забава на главница по фактура № 63/25.12.2018 г. за времето от 30.12.2018 г. до 18.01.2021 г.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушения на материалния закон.
Въззивникът счита, че съдът неправилно е определил спорните по делото обстоятелства; излагат се доводи, че съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, дефектите по подовата настилка се дължат на неправилно проектиране, а не на неточно изпълнение от страна на изпълнителя, а по отношение на панелите, следвало да се приеме, че установените от съдебно– техническата експертиза недостатъци/повреди не са били налице към момента на монтажа им. Сочи, че въпреки уреденият в чл. 6.10 от Договора ред за предявяване на претенции относно некачествено изпълнение, такива не са предявявани, както и не са направени възражения относно изпълнението на СМР. Искането е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете, с присъждане на разноски за две инстанции.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Нарсел“ ООД, чрез адв. К. М. от АК – гр. Варна, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на обжалваното решение, с подробни доводи и съображения в подкрепа правилността на първоинстанционното решение. Въззиваемото дружество намира изложените във въззивната жалба оплаквания за неоснователни, необосновани и неотговарящи на установената по делото фактическа обстановка. Според страната правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорените с възражението за прихващане СМР са извършени некачествено и в по-малък от договорения обем, тъй като безспорно от назначените съдебно технически експертизи са доказани всички направени възражения от страна на възложителя на СМР, а с неподписване на два от протоколите Акт обр. 19 2 от 25.10.2018 г. и 25.12.2018г., той е манифестирал, че не приема извършените СМР. Излагат се аргументи за своевременно извършено уведомяване на изпълнителя за проявилите се дефекти, както и че стойността на доказано некачествените и договорени, но неизвършени СМР, се установява в общ размер на 58 665.60 лв., който значително надвишава въведените с възражението за прихващане стойности в общ размер на 40 549.98 лв. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски за тази инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Разградският окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Агро Конструкшан“ ООД – гр.
Разград срещу „Нарсел“ ООД – с- Липник, Община Разград, за присъждане на следните суми: 1./ сумата 34 404.43лв. по издадени фактури съответно с № 01000000052/25.10.2018г. за сумата
7
471.63 лв. и
№
01000000063/25.12.2018г. за сумата 26 932.80лв., претендирани като дължима неплатена част от възнаграждение за извършени от ищеца, по възлагане на ответника, строително – монтажни работи по сключен между страните договор за строителство от 07.03.2018г. на строеж: „подобект - КПП производствено хале“ към „Птицеферма за 39 000 пилета”, находящ се в стопански двор в с. Лудогорци, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно погасяване на задължението; 2 / сумата 1 558.66 лв., претендирана като обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата 7 471.63 лв. по ф а к т у р а № 01000000052/25.10.2018г. за периода от 30.12.2018г. до 18.01.2021г., и 3./ сумата 5 618.48 лв., претендирана като обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата 26 932.80лв. по ф а к т у р а № 01000000052/25.12.2018г. за периода от 30.12.2018г. до 18.01.2021г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството на изпълнител, и ответникът в качеството на възложител, е сключен договор за строителство от 07.03.2018г., за извършване на строително– монтажни работи 3 на обект: „Птицеферма за 39 000 пилета”, подобект - КПП производствено хале“, находящ се в стопански двор в с. Лудогорци, на обща стойност 435 736.88 лв. съобразно офертата на изпълнителя / количествено– стойностна сметка/, по силата на който изпълнителят се е задължил да извърши качествено и в срок всички видове СМР, предмет на договора. Сочи се, че изпълнителят е извършил всички СМР, описани в КСС, за което са съставени три протокола/актове обр. 19 от дати 18.06.2018г., 25.10.2018г. и 25.12.2018г., на стойност съответно 43 500.96 лв., 362 725.40 лв. и 24 444 лв. Във връзка с извършените СМР ищецът е издал шест фактури, от които не са платени последните две: фактури № 01000000052/25.10.2018г. за сумата 7 471.63лв., с ДДС, представляваща стойност на част от СМР по протокол/акт обр. 19 № 251018/1/25.10.2018г., и фактура № 01000000063/25.12.2018г. за сумата 26 932.80лв., с ДДС, представляваща пълна стойност на актувани СМР по протокол/акт обр. 19 № 251218/1/25.12.2018г.
Ответникът признава валидното възникване на процесното правоотношение по договор за строителство, по който се явява възложител, а ищецът– изпълнител, но заявява становище за неоснователност на иска.
Възразява, че ищецът се е отклонил съществено от проекта, изпълнил е работи, които не са били възложени и е вложил количества материали, които се разминават с тези по предварителната количествена сметка на проектанта.
Недължимостта на неплатения остатък от претендираното от изпълнителя възнаграждението се основава на следните конкретни възражения:
1./ Възражение за съществени отклонения от предварително изготвената от изпълнителя КСС чрез изпълнение на по – малко в количествено отношение СМР в сравнение с включените в офертата /КСС/ на изпълнителя, и на фактически изпълнени допълнителни, непосочени в КСС количества СМР, които според ответника не следва да се заплатят като невъзложени, с обща стойност на неизвършени, но неактувани, и на невъзложени, но фактически извършени СМР за сумата 10 569.98 лв., без ДДС.
Действителният смисъл на възражението е за неточно проектиране от страна на изпълнителя „Агро Конструкшан“ ООД – гр. Разград при изработване на количествено – стойността сметка и за допускане на разлики между количествата СМР в КСС и актуваните като изпълнени. Това неточно проектиране, квалифицирано от възложителя като неточно изпълнение, няма 4 конкретен паричен измерител при липса на твърдения, че извършването или неизвършването на количествата СМР по КСС е причинило влошаване на уговорения краен резултат. След като оспорените като неизвършени от ответника количества по офертата с КСС, не са актувани като извършени и тяхната стойност не е част от възнаграждението по договора, а за допълнителните количества не се твърди, че не са извършени или че са били излишни за постигане на крайния резултат, липсва заявено фактическо основание за приспадане на тяхната стойност от неплатена част от възнаграждението за извършени и актувани СМР. Възражението за неспазването на заложените количествата на видовете работи по КСС от страна на ответника не следва да се приема като релевантно за спора материалноправно възражение за неточно изпълнение в количествено отношение срещу дължимостта на заявеното за присъждане възнаграждение или част от него, тъй като съгласно т. 3.2 и т. 3 от Раздел III, окончателни и неподлежащи на промяна са само единичните цени на видовете работи, включени в КСС, а точните количества на извършените работи се определят двустранно, в процеса на строителството.
2./ Релевирано е второ възражение, което е материалноправно, за некачествено изпълнение за сумата 35 976лв., представляваща стойност на конкретно посочени като некачествени СМР, с ДДС, а именно: направа на шлайф бетон в общ размер от 2 130 кв.м. на стойност 12 780 лв., без ДДС, до степен на пълно неизпълнение, изискващо полагането му изцяло наново; увредени и неправилно монтирани стенни панели в обем поне 300 кв.м. на обща стойност на некачествено изпълнената част - 12 450 лв., без ДДС; увредени и неправилно монтирани покривни панели в обем от поне 100 кв.м. на стойност 4 750 лв., без ДДС. С общата стойност на некачествено извършените СМР, за които се твърди, че не подлежат на поправка, а следва да се извършат наново, се цели намаляване на възнаграждението и отхвърляне на иска поради липса на задължение за плащане на възнаграждение в размера, по – голям от исковата сума. Въпреки неправилното формулиране на искането /процесуалният представител на ответника е посочил, че иска със стойността на некачествените СМР да се извърши прихващане вместо адекватните изрази приспадане от възнаграждението, намаляване на цената, отбив от цената и т. н., доколкото няма фактически твърдения за възникване на насрещно пасивно вземане на 5 ответника към ищеца на някакво основание, с което да е възможно да бъде прихванато предявеното за присъждане активното вземане /напр. отстраняване на недостатъците от трето лице, които са заплатени от възложителя, заплащане от възложителя на некачествени СМР, различни от тези, за които се иска плащане и т. н./, искането не може да се квалифицира като такова за разглеждане на процесуално възражение за прихващане.
3./ Единственото направено от ответното дружество възражение, което действително следва да се квалифицира като процесуално възражение за прихващане, въведено в условията на евентуалност / ако се установи съществуването на предявеното за присъждане главно вземане/, е с негово насрещно вземане по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата 5 365.37лв., представляваща уговорена от страните неустойка за забавено изпълнение в т. 8.2 от договора за строителство, в размера на дължимите за периода на забава вноски по кредита, отпуснат на ответника за заплащане на възложените на ищеца строително- монтажни работи, за период от три месеца и единадесет дни, считано от изтичане на срока за изпълнение по т.4.1 от договора– 110 работни дни след издаването на Протокола от 04.04.2018г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия. За доказване размера на неустойката са представени с отговора на исковата молба справки от „УниКредит Булбанк“ АД за платени лихви по кредит за месеците октомври, ноември и декември 2018г.
Разпечатката съдържа 31 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67299335-11af-4f77-ba87-0bc0af18e062