Решение № 302 от 17.12.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Елин Пелин, 17.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20231820100228 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищецът Е. Х. Б., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв.В. В. – САК със съдебен адрес: гр.С., ул. „..“ № 120 е предявил срещу ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н . бул. „.“ № 159 отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Излага твърдения, че след справка за дължими задължения към „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД като титуляр на абонатен № . установил, че в системата на ответното дружество фигурира задължение в размер на 952,47 лева по фактури издадени за периода от 28.03.2017 г. до 26.07.2018 г.. На 22.03.2022 г. с молба до ответното дружество възразил срещу дължимите суми по следните фактури, като погасени по силата на изтекла 3-годишна давност: фактура от 28.03.2017 г. за 94,98 лева; фактура от 28.04.2017 г. за 119,91 лева; фактура от 28.05.2017 г. за 116,67 лева; фактура от 28.07.2017 г. за 138,72 лева; фактура от 28.08.2017 г. за 116,67 лева; фактура от 26.04.2018 г. за 136,62 лева; фактура от 26.06.2018 г. за 117,29 лева; фактура от 26.07.2018 г. за сумата от 111,61 лева.

На 13.04.2022 г. ищецът получил писмо от ответното дружество, с 1 което го уведомяват, че отказват да приемат за погасени по давност задълженията на ищеца, както и да бъдат заличени от системата като дължими задължения, независимо от изтеклия 3-годишен срок и ако желае може да реализира правата си по съдебен ред.

Сочи, че няма текущи задължения към „Електрохолд Продажби“ ЕАД извън горепосочените погасени по давност вземания, но ответното дружество непрекъснато отправя писмени заплахи за спиране на електроснабдяването.

Изложеното обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като са налице основанията на чл.111, б. „в“ от ЗЗД и задълженията са погасени по давност.

Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение „Електрохолд Продажби“ ЕАД, че Е. Х. Б. не дължи сумата от 952,47 лева както и лихвите и неустойките, ако такива не са включени в сумите по процесните фактури като погасени по давност на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника „Електрохолд продажби“ ЕАД, който в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че между ищеца и дружеството са налице валидни облигационни правоотношения и това обстоятелство не се нуждае от доказване, предвид изявлението на ищеца.

Процесната сума представлява стойността на реално използвана и отчетена ел.енергия от ищеца за периода от месец 03.2017 г. до месец 08.2018 г. за които задължения своевременно са издавани фактури за обект в гр.С., ул. „..“ № 120. За този период са издадени осем броя фактури, в които е описано началното и крайното показване на дневна и нощна тарифа и количеството на показанията. Дължимите суми не са заплатени от ищеца на ответника.

Задълженията на ищеца са формирани по ред установен от Общи условия, в която връзка са издадени процесните фактури и са годно доказателство за редовен отчет на показанията на СТИ и за фактите и обстоятелствата вписани в тях – удостоверяване на извършената доставка на електрическа енергия за посочения период, както и че след изтичане на срока за плащане потребителят е в забава. Това сочи, че ищецът е неизправна страна по договора за доставка на електрическа енергия, тъй като не е изпълнил договорното си задължение да заплати в срок претендираните суми. Съгласно 2 чл.35 от Общите условия потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използваната електрическа енергия дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден. В случая ищеца е канен да заплати процесните суми по фактурите, но не е извършил плащане в определения срок.

За процесните суми от ищеца е инициирано пред СРС гр.д. № 28267/2018 г. по описа на 165 състав на СРС, по което е постановено влязло в сила решение от 05.03.2021 г. в производството по в.гр.д. № 412/2020 г. по описа на II г. състав на СГС. По време на производството по цитираното дело до влизане в сила на акта на СГС давност за процесните вземания не е текла.

Т.е. новият 3-годишен давностен срок е започнал да тече от датата на постановяването на решението на СГС - 05.03.2021 г. по в.гр.д. № 412/2020 г. и не е изтекъл към настоящия момент тъй като е прекъснат отново с подадената от ищеца нова искова молба по гр.д. № 228/2023 г. по описа на РС Елин Пелин. Следователно краткият 3-годишен срок приложим в настоящия случай не е изтекъл.

Според практиката на ВКС погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД не изисква други условия. Длъжникът може да се позове на давност изтекла в хода на делото но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност ако искът бъде отхвърлен – решение № 50017/27.03.3023 г. по гр.д. № 720/2022 г. на ВКС.

Поради изложеното в случая до приключване на спора относно съществуването или несъществуването на процесното вземане давността за него е спряна и то не може да се погаси по давност.

Институтът на погасителната давност уреден в разпоредбите на чл.110 чл.120 от ЗЗД представлява срок след чието изтичане кредиторът по едно правоотношение губи своето право за принудително удовлетворяване на едно свое изискуемо вземане, в тази връзка всички вземания са изискуеми.

Единствените мотиви на ищеца за изтекла погасителна давност, което не може да даде основание на съда да се произнесе по същество на въпроса за дължимостта на вземането по съображения, че с изтичането на предвидената от закона погасителна давност на кредитора не се погасява самото материално 3 право, а само правото на длъжника да търси защита. Към момента „Електрохолд Продажби“ АД не е предприемало принудителни действия за събиране на процесните фактури, които не са платени към момента.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните по делото, че ищеца Е. Х. Б. и ответното дружество за процесния период 28.03.2017 г. до 26.07.2018 г. са били във валидни облигационни отношения за предоставяне на електрическа енергия по клиентски номер .

Относно недължимостта на процесните вземания, ищецът се позовава единствено на изтекла в негова полза погасителна давност.

Правният интерес с който ищеца обосновава иска си, е получено от него на 13.04.2022 г. писмо, с което ответното дружество го уведомява, че отказва да приеме за погасени по давност задълженията на ищеца и да ги заличи от системата като дължими от ищеца парични задължения, независимо от изтеклия 3-годишен давностен период. Въпреки предоставената му възможност ищецът не представя това доказателство.

Страните не спорят също, че „ЧЕЗ Електро България“ АД понастоящем „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД е търговско дружество, което притежава лиценз за обществено снабдяване с електрическа енергия и лиценз за търговия с електрическа енергия по Закона за енергетика, както и че взаимоотношенията между потребителите на електрическа енергия и ответника се регулират от Общи условия, което видно от представените по делото доказателства. Съгласно чл.4, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Член 4, ал.3 от Общите условия предвижда, че правата и задълженията на потребител на електрическа енергия може да упражнява друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие дадено пред продавача или нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде 4 потребител на електрическа енергия за определен срок.

Ответникът „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД оспорва иска, като твърди, че по повод процесните вземания е налице влязло в сила решение по гр.д. № 28267/2018 г. по описа на СРС във връзка с което е образувано пред СГС в.гр.д. № 412 по описа за 2020 г..

По делото са представени процесните решения, от които се установява, че с влязло в сила решение на 05.03.2021 г. по гр.д. № 28267/2018 г. Софийски районен съд е признал за установено, че Е. Х. Б. не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД за периода от 09.04.2008 г. до 02.05.2015 г. по клиентски номер . сумата от 1304,20 лева за доставена ел.енергия и обезщетение за забава върху нея в размер на 108,42 лева, а Софийски градски съд е обезсилил Решение № 193677 от 15.08.2019 г. по гр.д. № 28267/2018 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която е признато за установено по предявения от Е. Х. Б. срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника сума над 236,74 лева до 1304,20 лева за доставена електрическа енергия, както и за сумата в размер на 108,42 лева обезщетение за забава върху главницата за електрическа енергия за периода от 09.08.2008 г. до 02.05.2015 г. за обект с клиентски номер . и е прекратил производството като недопустимо по исковете в тази част.

От така представените решения се установява, че възражението на ответника, че по отношение на процесните вземания е налице влязло в сила решение са неоснователни, тъй като е видно, че решението по гр.д. № 28267/2018 г. по описа на Софийски районен съд касае вземания за период различен от процесния, а именно за периода 09.08.2008 г. до 02.05.2015 г., а не за исковия период, за който ищецът е посочил че е от 28.03.2017 г. до 26.07.2018 г.

Ответникът представя по делото следните фактури относими към процесния период, а именно фактура № 0219114218/28.03.2017 г. за консумирана електрическа енергия от 19.02.2017 г. до 21.03.2017 г. на стойност 163,51 лева със срок на плащане до 21.04.2017 г.; фактура № 0220696814/28.04.2017 г. за консумирана електрическа енергия за периода от 22.03.2017 г. до 27.03.2017 г. на стойност 118,85 лева дължима до 22.05.2017 г.; фактура № 0222460339/28.05.2017 г. за консумирана електрическа енергия 5 за периода от 22.04.2017 г. до 21.05.2017 г. на стойност 115,64 лева дължима до 20.06.2017 г.; фактура № 0225812129/27.07.2017 г. за консумирана електрическа енергия за периода от 21.06.2017 г. до 30.06.2017 г. на стойност 137,50 лева дължима до 31.08.2017 г.; фактура № 0227449862/28.08.2017 г. за консумирана електрическа енергия за периода от 20.07.2017 г. до 18.08.2017 г. на стойност 115,54 лева със срок на плащане до 21.09.2017 г.; фактура № 0240712542/26.04.2018 г. за консумирана електрическа енергия за периода от 22.03.2018 г. до 20.04.2018 г. на стойност 135,42 лева платима до 21.05.2018 г.; фактура № 0244011049/26.06.2018 г. за консумирана електрическа енергия за периода от 22.05.2018 г. до 19.06.2018 г. на стойност 116,26 лева със срок на плащане до 20.07.2018 г.; фактура № 0245541845/26.08.2018 г. на стойност 110,63 лева със срок на плащане до 20.08.2018 г..

Представено е и извлечение от договорна сметка на името на ищеца Е.

Х. Б. № ., в което са отразени следните задължения относими към процесния период: фактура № 0219114218/28.03.2017 г. с дължима сума от 93,90 лева; фактура № 0220696814/28.04.2017 г. на стойност 118,85 лева; фактура № 0222460339/28.05.2017 г. на стойност 115,64 лева; фактура № 0225812129/27.07.2017 г. на стойност 137,50 лева; фактура № 0227449862/28.08.2017 г. на стойност 115,54 лева; фактура № 0240712542 /26.04.2018 г. на стойност 135,42 лева; фактура № 0244011049/26.06.2018 г. стойност 116,26 лева; фактура № 0245541845/26.07.2018 г. на стойност 110,63 лева.