Решение № 260042 от 05.04.2022, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 311/2021
- Вид
- Решение № 260042
- Подписан
- 05.04.2022
- В сила
- 12.12.2022
- Състав
- МАРИЯ АНГЕЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.2 ал.5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.54 ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- § 5 ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.35 ал.1 и 3 · Закон за общинската собственост
- чл.35 ал.1 и 3 · Закон за общинската собственост
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.15 ал.2-5 · Закон за устройство на територията
- чл.15 ал.2-5 · Закон за устройство на територията
- чл.15 ал.2-5 · Закон за устройство на територията
- чл.15 ал.2-5 · Закон за устройство на територията
- чл.16 ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.19 ал.1 т.1 · Закон за устройство на територията
- § 6 · Закон за устройство на територията
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260042 / 05.04.2022 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Милена Борисова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 311 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания чл.54 ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС от А.Р.Т. с ЕГН ********** против С.А.Ю. с ЕГН ********** и Ф.К.Ю. с ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че е собственик на УПИ Х кв.I по регулационния план на ************; одобрен със заповеди № 389/1972 г. и № 156/ 1997 г., с площ от 1 025 кв.м., при граници: улица, УПИ I и УПИ ХII. Същия той придобил по дарение от своите родители, обективирано в нотариален акт от 08.05.2013 г. № 101 т.II дело № 246/2013 г. на нотариус № 352. Те от усвоя страна го закупили от Р.
М. Т. *** с договор за продажба от 16.04.1997 г. Собственици на съседния УПИ I кв.I, при граници: УПИ Х, земеделска земя и улица – били ответниците. След придобиване на имота си, ищецът установил, че била допусната грешка при определяне на имотната граница между неговия и на ответниците имот, която била изместена със 175 кв.м. от съседния УПИ I към собствения му УПИ Х. Тази реална част неправилно била заснета като част от съседен имот. Налице бил правен интерес от предявяване на иска, т.к. ответниците оспорвали претендираното от ищеца право върху тази реална част от техния имот и упражнявали владение върху нея, неправилно нанесена по кадастралния план като тяхна собственост. Границата между двата имота следвало да се отрази, според регулационния план на селото, одобрен със заповед № 389/ 1972 г.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да признае спрямо ответниците, че е допусната грешка при заснемането на кадастралната основа и определянето на граничната линия между горепосочените два УПИ, както и че ищецът е собственик на 175 кв.м. от УПИ I кв.I по регулационния план на ********, обл. Хасково; като ответниците бъдат осъдени, да му предадат владението върху посочената част от имота; като му се присъдят направените по делото разноски. Това си искане ответникът поддържа в открито съдебно заседание, лично и чрез пълномощник – адвокат. В хода на устните състезания сочи, че не се доказало, да е извършено изменение на плана със заповед № 156/ 03.07.1997 г., в резултат на което изменение да е настъпила промяна в дворищната регулация и планът да е изменен, в т.ч. със съгласие на собствениците. Същевременно, въпреки тази заповед, не можело да се приеме, че е приложен новият план от 1997 г., тъй като не били осъществени предпоставките по чл.33 от ЗТСУ. Така процесната идеална част, според заключението на вещото лице, заключена в т. 1, т. 2, т. 5, т. 6 и владяна от ответниците, не била преминала в техния патримониум, а е останала собственост на ищеца. Не се установило да са налице уредени регулационни сметки между страните, нямало заявление по чл.111 от ЗТСУ, нито пък заплащане на обезщетение за тази част на имота. Ето защо, искът следвало да се уважи, като бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението на тази реална част от имота, както и да се промени регулационната линия на основание Закона за кадастъра.
Ответниците представят общ отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като преди всичко считат иска за недопустим, т.к. ищецът нямал правен интерес от предявяването му, т.к. със заповед № 95/ 11.04.1997 г. била установена границата между двата процесни имота и от тогава те се ползвали така, като реалната граница съвпадала с тази по кадастралния план на селото. Не било налице неправилно заснемане, грешка, непълнота или реално ползване от ответниците, което не съответства на границата по плана на селото. Ето защо искът следвало да се отхвърли като недопустим и като неоснователен. На границата била поставена ограда и ответниците владеели и ползвали имота си така и като свой повече от 10 години, при което те били собственици на основание давностно владение. Претендираните 175 кв.м. не били индивидуализирани в исковата молба. Изменението на плана от 1972 г. било направено със съгласието на тогавашния собственик на имота, съгласно заповед № 156/ 1997 г., влязла в сила и неоспорена от Р. М. Т.. Ответниците се явяват лично и с пълномощник в открито съдебно заседание, като поддържат отговора си и искат отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените от тях разноски по делото. В хода на устните състезания поддържат недопустимост на предявения иск, т.к. ищецът не бил легитимиран като заинтересовано лице и собственик на УПИ X, кв. 1 по план на с. **********, съгласно нотариален акт № 101 за дарение. Представената заповед № 95/ 11.04.1997 г. била с правно основание чл.15 от ЗСГ, която норма тогава вече не съществувала. А разпитан като свидетел по делото, праводателят на ищеца - Р. М. Т. отрекъл авторството на подписа си, положен на договора, с който закупил имота от Община *********.
Съдебно-почерковата експертиза сочела за автор на подписа на договора за продажба и на разписката от връчената заповед за изменение на дворищно-регулационния план - Р. М. Т.. Ищецът нямал и правен интерес от предявяване на иска, тъй като имотът бил с установена граница със съседния имот, собственост на ответниците от 1997 г., когато била издадена влязлата в сила и неоспорена заповед № 95. Реалната граница, при която се ползвали имотите от тогава и до настоящия момент съвпадала с границата, установена по кадастралния план на селото. Това правело искът и неоснователен. Ответниците владеели и ползвали несмущавани имота при установената граница повече от 10 години при ясни заявени от тях намерения да владеят имота като свой, като отблъсквали претенциите на трети лица чрез поставената ограда. Това ги правело собственици на имота и на основание давностно владение, присъединявайки владение на техния праводател, съгласно нотариален акт от 08.11.1993 г. Неоснователен бил и ревандикационният иск за претендираните 175 кв.м., т.к. те не били индивидуализирани в исковата молба, а и те били собственост не на ищеца, а на ответниците по гореизложените съображения. Настоящият случай касаел УПИ, намиращи се в урбанизираната територия на с. ********. Със заповед № РД-18-444/ 27.06.2019 г. на АГКК, на основание § 33 ал.2 от ПЗР към ЗИЗКИР, били одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия на селото. За урбанизираната територия на селото обаче не било започвало производство по създаване на кадастралната карта и кадастрални регистри, съответно не били и одобрени такива. За да е налице допусната грешка при заснемането, необходимо било да има одобрена кадастрална карта за съответния поземлен имот. Моментът за преценка, дали съществува спорното материално право, бил моментът на одобряване на такава карта на село ********, каквато изобщо нямало. За да се търси защита по спорно материално право, каквато била идеята на иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР, необходимо било към момента на изготвяне на кадастралната карта заснемането на съответния имот да не е съобразено с утвърдени планове, действащи към съответния момент. Така в случая нямало как, на посоченото основание, да се установи, че е допусната грешка при заснемането на кадастралната основа и определянето на граничната линия между двата УПИ. Според титулите им за собственост, собствените на страните по делото УПИ били одобрени със заповед № 156/ 1997 г. за изменение на дворищно-регулационния план между УПИ X и УПИ I и двата в кв. 1 по чл.32 от отменения ЗТСУ. За да се издаде заповедта и да се извърши изменението, било изготвено обявление, с което на заинтересованите страни било съобщено за предстоящото изменение дворищната регулация.
Обявлението било връчено срещу разписка на бащата на ищеца Р. М. Т. на 18.06.1997 г., който не е възразил в законоустановения срок. Така той се съгласил с границата между двата УПИ, която била според влезлия в сила дворищно-регулационен план от 1997 г. В тази връзка ответниците оспорват ищцовите твърдения, че след придобиване на имота ищецът установил допусната грешка при определяне на имотната граница между двата имота, която била изместена със 175 кв.м. и неправилно заснета като част от съседен имот.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие заповед № 95/11.04.1997 г., издадена от Община ********, с която по молба на Р. М. Т. ***, на основание чл.15 от ЗСГ, чл.35 ал.1 и 3 от ЗОС и протокол от 08.07.1997 г., му се отстъпва правото на собственост върху общински парцел Х кв.1 по плана на същото село, съдържащ 1 025 кв.м. Въз основа на тази заповед и по повод същия имот, помежду им е сключен договор за продажба на общинска земя от 16.04.1997 г. с рег. № 4642/ 24.07.2006 г. от Служба по вписванията при Районен съд - Хасково, с нотариална заверка рег. № 3483/ 24.07.2006 г. при нотариус рег. № 125. От Община ********се изикаха и представиха по делото допълнители документи, касаещи процесния имот. С обявление № 824/23.05.1997 г. от Община ******** е съобщено на заинтересованите страни, че на основание чл.32 от ЗТСУ служебно се изменя дворищната регулация между парцел Х и парцел I, поради застроената двуетажна жилищна сграда в парцел I в кв.1 в с. ********. Указан е срок от 14 дни след получаването на обявлението за всички заинтересовани страни да направят предложение или възражения по преписката, каквито не са постъпили, според данните за това в констативен протокол от 02.07.1997 г. на районен техник. На 18.06.1997 г. Р. М. Т. лично е получил това обявление, според представена разписка за това, в която за получател е положен негов подпис. По оспорване на ищеца и на основание чл.193 от ГПК, съдът откри производство по оспорване истинността на тази разписка в частта на авторството на подписа на получателя. В рамките на това производство и по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно– графологична експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е категорично, че оспореният подпис е изпълнен именно от Р. М. Т.. За получаването на цитираното обявление, по делото се представи още една разписка от 18.06.1997 г. на името на А. Р. А., получено от М. Ф.. Сред изпратените от Общината документи е и заповед № 156/ 03.07.1997 г. на Кмета на Община ********; с която на основание чл.32 от ЗТСУ и горецитираното обявление, е одобрено изменение на дворищната регулация между парцел Х и парцел I в кв.1 по плана на с. ********, съгласно червената линия и щрихи на приложената скица – проект № 201/22.04.1997 г., представена и по делото. Скицата съдържа отбелязване, че е одобрена, както и че е издадена на основание чл.32 ал.1 и 2 от ЗТСУ. На 25.07.1997 г. Р. М. Т. и А. Р. А. лично са получили тази заповед, според представени разписки за това, в които за получатели са положени техни подписи. Р. М. Т. и Ш.А.Т. са дарили на сина си – ответникът следния недвижим имот: УПИ Х в кв.1 по регулационния план на ********, обл.
Хасково; одобрен със заповеди № 389/1972 г. и № 156/ 1997 г., с площ на имота по скица 850 кв.м., а по документи за собственост – 1 052 кв.м., при граници: улица, имоти XI и I и земеделска земя. За сделката е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101 том II рег. № 3181 дело № 246/2013 г. от 08.05.2013 г. на нотариус с рег. № 352.
Относно правото си на собственост върху един от посочените гранични имоти, ответниците представиха по делото нотариален акт № 196 том IV рег. № 5862 дело № 641/ 2013 г. от 14.10.2013 г. на нотариус с рег. № 081. По силата му, двамата са закупили поравно следния недвижим имот: 580/728 ид.части от УПИ I, целият с площ от 728 кв.м., находящ се в кв.1 по плана на ********, обл. Хасково; одобрен със заповеди № 389/ 1972 г. и № 156/ 1997 г., при граници: улица, УПИ Х и УПИ II, ведно с построената в имота къща на два етажа със застроена площ от 85 кв.м. За този имот се представи и скица № 124/ 01.04.2021 г., издадена от Община ********, Отдел „ТРС”; в която на основание цитирания нотариален акт ответниците са вписани като негови съсобственици. В скицата са направени и две допълнителни бележки.
Разпечатката съдържа 25 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67293501-b788-4b7e-a027-a00d46afb717