Определение № 22919 от 26.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22919 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20261100510011 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити кеш“ ООД срещу определение № 26940/26.07.2026 г., постановено по гр. д. № 43174/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 174 - ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските.

В жалбата се излагат доводи, че не може да се установи дали представеният по делото договор за правна помощ е свързан с първоинстанционното дело, както и дали страните по него се намират в близки отношения. Твърди се правото на иск да е упражнено с цел увреждане на ответника, тъй като са подадени две искови молби с цел да се възложат в тежест разноските, тъй като независимо, че се касае за отделни правоотношения страните, оспорените клаузи, както и обстоятелствата на които се основават исковете са идентични.

Поддържа се, че неправилно е присъдено адвокатско възнаграждение за два иска, тъй като исковете произтичат от едно правоотношение и защитават един интерес, поради което следва да бъде присъдено едно възнаграждение, определено съобразно общия материален интерес, при определяне на размера, на което следва да се съобрази решението на СЕС по дело С-438/22, че размерите, посочени в Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер, а служат за ориентир, поради което следва да се съобразят критериите фактическа и правна сложност на делото. При тези твърдения иска съдът да отмени обжалваното определение като отмени постановеното по делото решение, в частта с която са присъдени на адв. Д. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер 245,42 евро, в евентуалност да намали размера.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна при твърдения, че договорът е представен от ищеца по делото, а преценката дали адвокатът и клиентът са близки не се извършва от съда. Оспорва да е налице злоупотреба с твърдения, че не е длъжен да защитава всички свои материални права в едно производство, още повече, когато произтича от различни юридически факти. Размерът на възнаграждението твърди, че е определен справедливо.

Частната жалба е подадена от легитимирана да оспорва обжалвания акт страна и в 1 определения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от С.И.Ш. срещу „Сити кеш“ ООД, с която са предявени искове за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 1069291 от 08.05.2024 г. и осъждане на ответника да заплати сумата 877,83 лв. платена без основание. Ищецът е представляван от адв. Г. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

С постановеното по делото решение № 5660/24.03.2026 г. договорът за потребителски кредит е прогласен за нищожен, ответникът е осъден да заплати сумата 448,83 евро ( 877.83 евро ) като платена на отпаднало основание и 245,42 евро адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

От ответника „Сити Кеш“ ООД е подадена молба по чл, 248 ГПК с искане за изменение на решението, в частта за разноските като се отхвърли искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, в евентуалност се намали размера му.

С обжалваното определение молбата е оставена без уважение като е посочено, че разноските са определени законосъобразно.

Определението е законосъобразно.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. са адвокатът да е оказал безплатна правна помощ и насрещната страна да е задължена за разноски, с оглед изхода от спора.

Представеното по делото пълномощно, установяващо съвпадането на волеизявленията на страните по упълномощителната сделка и липсата на уговорен в тежест на представлявания адвокатски хонорар е достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство, тъй като писмената форма на договора за правна помощ е за доказване, а не за действителност. Сключването на договор за правна помощ при предпоставките на чл.38, ал.1 ЗАдв. е израз на свободата на договаряне и доколкото законът не допуска безвъзмезден мандат за правна работа ( арг. от чл.36, ал.1 от ЗАдв. ), тази уговорка има значение единствено в отношенията между страните по договора, но не и за отговорността за разноски на насрещната страна по спора. Отговорността на насрещната страна произтича от неоснователно предизвикания правен спор и създадената необходимост от предоставената правна помощ, без значение дали възнаграждението за същата е заплатено предварително от доверителя или последният е представляван безплатно, а на адвоката се дължи възнагражение в размер, определен от съда на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Предвид изложеното възраженията на жалбоподателя, относно наличието на предпоставките, при които страните са договаряли правна помощ и самия договор за правна помощ, са ирелеванти за отговорността за разноски.

Произнасяйки се по въпроса за размера на разноските, които следва да бъдат присъдени за адвокатско възнаграждение, независимо от реда на сключване на договора за правна защита и съдействие, съдът следва да съобрази задължителните за националните юрисдикции указания по тълкуването на общностното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС.

Така, съгласно задължително за българските съдилища тълкуване национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба.

Предвид така даденото тълкуване и невъзможността за позоваване на легитимни цели, преследвани от посочената национална правна уредба, за да се отрече приложението 2 н а забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, и съдът при произнасянето си не следва да прилага наредбата, освен като ориентир.

П р и определяне на дължимото за репариране адвокатско възнаграждение, съдът следва да съобрази, че същото представлява разноски, направени в резултат от предизвикания от ответника процесуален деликт, поради което размерът му следва да е в причинна връзка с необходимите и положени процесуални усилия по делото, обобщени в критерия действителна правна и фактическа сложност, който следва да се приложи съответно, с оглед спецификата на конкретното дело.

От предмета на конкретното дело не може да се направи извод, че за ищеца е налице общ материален интерес от предявените искове, тъй като интересът от установителния и осъдителен иск не съвпада. За ищеца е налице самостоятелен интерес от иска за недействителност на договора за кредит, предвид бъдещата и многократна приложимост на този договор в регулацията на правоотношението му с противната страна, съответно нищожността не е от значение единствено за основателност на кондикцията. Следователно на адвоката следва да се определи възрнаграждение по всеки един от двата иска.

В отговора на исковата молба ответникът е релевирал множество възражения, относно липсата на правен интерес по установителния иск, злоупотреба с право, искане по чл.213 ГПК, по редовността на исковата молба и по всяко от обстоятелствата, от които е изведена недействителността, както и молба преди съдебно заседание, относно претенцията за разноски, което е наложило ангажиране на становище по оспорванията от процесуалния представител на ищеца. По делото е проведено едно съдебно заседание, събрани са само писмени доказателства, в което заседание адвокатът не се е явил, но е подал становище по оспорванията на ответника и по искането за разноски. От значение е и това, че защитаваното право е оценяемо в пари, поради което релевантен е и размерът на материалния интерес.

При тези конкретни за делото критерии настоящият състав намира, че съобразено с принципите за пропорционалност и разумност е възнаграждение в размер 245.42 евро общо по двата иска или по 122.71 евро по всеки.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Сити кеш“ ООД срещу определение № 26940/26.07.2026 г., постановено по гр. д. № 43174/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 174 - ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4