Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260474 от 27.08.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1323/2020
Вид
Решение № 260474
Подписан
27.08.2020
Състав
ЮЛИЯ РУСЕВА БАЖЛЕКОВА, ДАНИЕЛА СВЕТОЗАРОВА ХРИСТОВА, СВЕТЛАНА КИРИЛОВА ЦАНКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………./………….…….2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ

БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА

ХРИСТОВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА при секретар Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гражданско дело № 1323 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 1177 от 05.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 13394 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, с което на основание член 124, алинея 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че С.З.З., ЕГН **********,***, НЕ

ДЪЛЖИ НА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ……., сумата от 985.06лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 03.02.2017г. до 02.02.2018г. за обект с кл. № ********** и аб. № ********** и адрес на потребление гр. Варна, ж.к.

Владислав Варненчик, бл. 223, вх.1, ап. 33,като въззивното дружество е осъдено да заплати на С.З.З., сумата от 350 лв, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

Насрещната страна не е депозирала отговор на жалбата в срока по чл.263, ал.1 ГПК. С писмено стнановище, представено в съдебно заседание, въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от С.З.З., с претенция да бъде прието за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, сумата от 985.06лв., представляваща допълнително начислена стойност на електроенергия за периода от 03.02.2017г. до 02.02.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ж.к. Владислав

Варненчик, бл. 223, вх.1, ап.33.

В исковата молба се излага, че ищецътг е потребител на доставяна от ответника ел. енергия, в посочения обект. Узнал, че е била извършена проверка на електромера отчитащ потребяваната в обекта ел.енергия, при която е съставен констативен протокол. В резултат на проверката е начислено допълнително количество електроенергия за минал период в размер на процесната сума, за която е издадена и фактура.

Оспорва това количество да е било реално потребено от него, както и да е налице основание за плащане на неговата цена. Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол. Твърди, че не са налице основания за извършване на корекцията на сметката, поради отмяна на разпоредбите на ПИКЕЕ. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената, след корекция електроенергия за периода от 03.02.2017г. до 02.02.2018г. и дали отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.

Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ.

От представения по делото констативен протокол от 02.02.2018г. се установява, че служители на „Енерго-про мрежи“

АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. Констатирано е натрупване на ел.енергия в тарифа 1.8.3. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване от 06.02.2019г. при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.

Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа Т3- 5751,5 kWh, която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че елекромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроческа енергия.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище за начисление на електрическа енергия в размер на 5751 кВтч за периода от 03.02.2017г. до 02.02.2018г., разпределено в три подпериода. В становището е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.

За стойността на това количество е издадена фактура.

За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което към момента на проверката, електромерът е в метрологична годност и в клас на точност. Вещото лице посочва, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри чрез въздействие по отделните регистри и по-конкретно в тарифната схема, тъй като при монтажа електромерът е настроен да отчита консумираното количество електроенергия само по две тарифи. Установява се, че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променяна; не би могло да се установи, че процесното количество допълнително начислена електроенергия е реално потребена в рамките на посочения период; не е известно кога е била началната дата на манипулацията; електромерът не е представен за експертиза в завода-производител, който единствен има възможност да установи кога и в кои часови диапазони е извършено програмирането на уреда; електромерът не е включен системата за дистанционен отчет.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124,ал. от ГПК. За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена процесната сума, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в периода от 03.02.2017г. до 02.02.2018г .

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката за описания в исковата молба обект на потребление.

Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал.

2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013г.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.

С решение

№1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. №2385/2016г., 5 - членен състав (обн.

ДВ, бр.15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52–56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 02.02.2018г. – след тяхната отмяна. С решение №13691/08.1.2018г. на ВАС, 5 –чл. състав е оставено в сила Решение № 2315/21.02.2018г., постановено по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, с което по реда на чл.185-196 АПК са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ.

С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.