Решение № 57 от 04.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Бургас, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Румяна Иванова Славова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100601016 по описа за 2021 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Валентин Калчев от САК, действащ като упълномощен защитник на подсъдимия М. С. М. с ЕГН **********, против Присъда № 260101 от 14.07.2021 г. по НОХД № 4110/2020 г. на Районен съд – Бургас.

С атакуваната присъда подсъдимият М.М. е признат за виновен затова, че на 03.04.2019 г., около 09:02 часа, в гр. Бургас, ул. „Крайезерна“, на кръстовище с Фуражен комбинат в посока пътен възел „Запад“, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „**“ с peг. № **, нарушил правилата за движение, установени в: чл. 6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“;

1 чл. 50, ал.1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство”; чл. 46, ал.2 от ППЗДвП: „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство“, и не е пропуснал ППС – лек автомобил „**“ с peг. № **, който се движел по пътя с предимство по ул. „Крайезерна“, в резултат на което възникнало ударно съприкосновение между двете МПС, вследствие на което по непредпазливост причинил на водача на лек автомобил „**“ с peг. № ** – И. Р. Р., средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на долните резци със счупване на алвеоларния гребен от 2 долен в дясно до 2 долен в ляво, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето – деяние, представляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.

Със същата присъда, подсъдимият М.М. е осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР Бургас, сумата от 1570,80 лева (хиляда петстотин и седемдесет лева и осемдесет стотинки), представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство, както и 5 лв. като държавна такса за издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на РС – Бургас.

С атакуваната присъда, подсъдимият М.М. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 2115 (две хиляди сто и петнадесет) лева за направените в хода на съдебното следствие разноски. На подсъдимия е възложено да заплати също и направените от частния обвинител И. Р. Р. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева.

Първоинстанционна присъда е обжалвана като незаконосъобразна, неправилна, необоснована, постановена при нарушения на материалния закон 2 и при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание – като явно несправедливо, от защитника на подсъдимия с бланкетна жалба. От въззивния съд се иска да отмени присъдата и да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение и да го оправдае, а алтернативно – да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание, представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че фактическата обстановка по делото е детайлно изяснена посредством събраните и проверени по реда на НПК доказателства, в това число и с допуснатата, и изпълнена в хода на съдебното следствие тройна автотехническа експертиза.

Намира наложената санкция за правилна и за съответстваща на извършеното деяние. От друга страна прокурорът предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде изменен, като подсъдимият М. бъде оправдан за вмененото му допуснато нарушение по чл. 6 от ЗДвП, предвид общият характер на тази норма и фактът, че е налице допуснато нарушение на специалното правило по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание, частният обвинител и нейният повереник, редовно призовани не се явяват и не вземат отношение по постъпилата въззивна жалба.

В съдебно заседание, подсъдимият М.М., редовно призован се явява и поддържа въззивната жалба. Твърди, че не е извършил престъплението, смята, че обвинението към него е неправилно, отрича да е нарушил задължението си да спре на знак „СТОП“.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната си жалба. Изразява недоволството си от начина, по който първостепенният съд е анализирал събраните доказателствени материали по делото, което се е отразило на правилността на съдебния акт. Твърди, че събраните по делото доказателства оборвали обвинителното твърдение на прокуратурата, че подсъдимият не е спрял на знак „СТОП“. Според защитника, районният съд въобще не се е съобразил със становището, изложено в писменото заключение по АТЕ, която кредитира, че за настъпването на пътно-транспортното произшествие вина има и пострадалата като водач на другото МПС, след като в края на краищата неговият подзащитен е бил признат за виновен и е бил санкциониран с 3 административно наказание. Според защитника, признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, без съдът да е съобразил съпричиняването на общественоопасните последици от страна на пострадалата, щяло да доведе до тежки извънпроцесуални последици за М. с оглед бъдещи претенции за обезщетение. Възразява се срещу обстоятелството, че превозното средство, управлявано от пострадалата е било върнато на същата в хода на производството, което лишило от възможност провеждането на следствен експеримент по искане на защитата. Моли за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от легитимна страна в наказателното производство, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. По същество, въззивната жалба се явява частично основателна, но не на посочените от защитата основания.

От приобщените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.М. е роден на ** г. в гр. **, живее в същия град, ** гражданин е, има завършено ** образование, **, работи като ** към „**“ *, ** е – **. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС с придобити категории „С", „В", М", „АМ", „ТКТ" и притежава свидетелство за управление № 281755216 от 26.10.2012 г. Същият е бил санкциониран по административен ред за извършени от него нарушения на ЗДвП.

На 03.04.2019 г. подсъдимият М.М. управлявал товарен автомобил марка „**" с peг. № **, собственост на „**" *, представлявано от свидетеля К.

4

М., като се движел в гр. Бургас, в района на Фуражен комбинат.

По същото време по ул. „Крайезерна" в гр.Бургас, в посока пътен възел „Изток", се движел лек автомобил „*" с peг. № **, управляван от свидетелката И.Р.. Автомобилът й се движел по главен път с предимство, при сухо и ясно време, добра видимост, по прав и равен пътен участък. Пред нея се движел лек автомобил „**“ с рег. № **, управляван от свидетеля Б. К., а пред него – товарен автомобил „**“ с водач св. Д. Я., също собственост на „**" *.

Около 09:02 часа, подсъдимият М.М., управлявайки посоченото по-горе превозно средство, предприел излизане от крайпътен участък на Фуражен комбинат като имал намерение на Т-образното кръстовище, образувано от този участък с ул. „Крайезерна", да се включи в движението по главния път в посока пътен възел „Запад". На това кръстовище, по посока движението на товарния автомобил, се намирал знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство". Този знак задължавал подсъдимия да спре преди знака, да пропусне движещите се пътни превозни средства по ул. „Крайезерна" и едва след това да предприеме желаната от него маневра.

Приближавайки се към кръстовището със скорост от 22 км/ч., М. забелязал движещите се по пътя с предимство автомобили, включително и лекият автомобил на пострадалата с peг. № **, но преценил, че същите са на достатъчно далечно разстояние, и доколкото идващият му отляво друг товарен автомобил на дружеството, където работел, бил подал сигнал, че ще извършва маневра „завой надясно“, за да се отправи към Фуражния комбинат, М., вместо да изпълни задължението си да спре на знак „Б2" и да пропусне идващите от лявата му страна по път с предимство превозни средства, продължил движението си, като предприел маневра „завиване надясно".

Междувременно, пострадалата, като водач на лекия автомобил „**" с peг. № **, предприела маневра изпреварване на движещите се попътно пред нея лек автомобил „**“ с рег. № ** и товарен автомобил.

Поради големите габаритни размери на товарния автомобил, при извършване на маневрата управляваният от М. товарен автомобил частично навлязъл в лявата пътна лента на ул. „Крайезерна", по която в този момент в процес на изпреварване, със скорост от 83 км/ч. се движел лекия автомобил на пострадалата Р.. Последната възприела товарния автомобил, който не 5 спрял на знак Б2 и предприела аварийно спиране. Въпреки това, настъпило ударно съприкосновение между двата автомобила, като ударът между двата автомобила бил страничен и настъпил в лявата лента в процеса на завиване на камиона надясно и в процеса на изпреварване и аварийно спиране на лек автомобил „**". Непосредствено след удара, двете превозни средства преустановили окончателно движението си около средата на пътното платно.

Видно от заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, в резултат от настъпилото ПТП пострадалата И.Р. е получила мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана на долната устна през цялата й дебелина; избиване на долните резци със счупване на алвеоларния гребен от 2 долен вдясно до 2 долен в ляво; лентовидно кръвонасядане на гръдния кош вдясно; кръвонасядане по двете подбедрици и оток в лявата париетална област.

Според вещото лице, получените увреждания са резултат от съприкосновението на тялото с твърди тъпи предмети вътре в автомобила при ПТП и са в пряка причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Мозъчното сътресение е оценено като лекостепенно (15 точки по скалата на Глазгоу) и се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. Избиването на долните резци е квалифицирано като трайно затруднение на дъвченето и говоренето, разкъсно-контузната рана е квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите травми са довели до болки и страдание.

Видно от заключението на назначената по делото оценъчна експертиза, средната пазарна цена за лек автомобил „**" с peг. № ** е 1000 лв. Съгласно заключението, вследствие на настъпилото ПТП по товарен автомобил **" с peг. № ** са причинени щети в размер на 304,80 лв.

Видно от заключението на вещите лица по назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие нова тройна автотехническа експертиза, скоростта на движение на автомобила на пострадалата преди възникване на ПТП е била 83 км/ч., а непосредствено преди удара е била 38,08 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила на пострадалата при скорост на движение 83 км/ч, според вещите лица, е била 61,44 метра и се изминава за 4,08 секунди. Съгласно същото заключение, скоростта на движение на управлявания от подсъдимия товарен автомобил, в момента на 6 удара му с автомобила на пострадалата, е била около 22 км/ч. М. е имал възможност да възприеме автомобилът на пострадалата като участник в движението, когато същата е била на 47 метра от знака Б2, намиращ се попътно на движението на товарния автомобил на подсъдимия.