Определение № 18340 от 31.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18340 гр. София, 31.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508412 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 258 и сл.

ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№232053/21.07.2026 г., подадена от адв. М.Л.Л. в лично качество и като представител на Г. Е. Д. срещу определение №24835/08.07.2026 г. постановено по гр.д. №9868/2023 г. по описа на СРС, 74-ти състав, с което са оставени без уважение молба с вх. вх.

№ 88417/18.03.2026 г. и № 88327/18.03.2026 г. на ответника Г. Е. Д., по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 4598/10.03.2026 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят адв. М.Л.Л. поддържа, че в негова полза следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно с отхвърлената част от иска, тъй като е бил процесуален представител на Г. Е. Д. по ч.гр.д. № 24486/2022 г. по описа на СРС, 74-ти състав.

Жалбоподателят Г. Е. Д. навежда доводи и, че постановеното по делото Решение № 4598/10.03.2026 г., с което е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД разноски в размер на сумата от 132.62 евро е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон.

Ответникът по жалбата – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД счита същата за неоснователна.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди 1 събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустими. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Исковото производство пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Г. Е. Д., с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 6 789,90 лева, представляваща главница за периода 01.08.2020 г. – 01.04.2022 г. по Договор за потребителски кредит № ******** от 30.03.2020 г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ - клон България, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1 от 05.02.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г., ведно със законната лихва от 10.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 3 652,54 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2020 г. до 07.09.2021 г., сумата от 1 835,50 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.09.2020 г. до 10.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 16.06.2022 г. по ч. гр. д. № 24486/2022 г. на СРС, 74 състав.

С Решение № 4598/10.03.2026 г. постановено по по гр.д. №9868/2023 г. по описа на СРС, 74-ти състав е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Е. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, ет. 2, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин-10“, бул. „********, офис – сграда 9 „********, сумата от 2 197,55 евро с левова равностойност от 4 298,03 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ******** от 30.03.2020г. за периода 01.08.2020 г. – 01.04.2022 г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ - клон България, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 05.02.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019г., като е отхвърлен предявения иск за разликата над 4 298,03 лева до пълния предявен размер от 6 789,90 2 лева, за сумата от 1 867,51 евро с левова равностойност 3 652,54 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2020г. до 07.09.2020г., както и за сумата от 938,48 евро с левова равностойност 1 835,50 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.09.2020г. до 10.05.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 16.06.2022г. по ч.гр.д. № 24486/2022г. на СРС, 74 с-в.

С горепосоченото решение ответникът Г. Е. Д. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 132,62 евро с левова равностойност от 259,39 лева, представляваща разноски по гражданското дело, а „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдена да заплати на адв. С.С., с адрес: гр. София, ул. „********, ет. 2, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 216,02 евро с левова равностойност от 422,50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

В мотивите на постановеното решение съдът е посочил, че обемът на извършените процесуални действия от страна на доверителя на ответника инкорпорира депозирането на възражение по чл. 414 ГПК, отговор на искова молба и участие в три открити съдебни заседания.

С обжалваното определение №24835/08.07.2026 г. постановено по гр.д.

№9868/2023 г. по описа на СРС, 74-ти състав, съдът е приел, че не намира основание да ревизира изложените в решението мотиви по разпределение на отговорността за разноски между страните, като за яснота е отбелязано, че присъденото на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение се отнася както за исковото, така и за заповедното производства, като е съобразено с тяхната фактическа и правна сложност и извършените в хода им процесуални действия от адвоката, с оглед постановките на Решение по С-438/2022г. на СЕС и Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на I т.о. на ВКС.

По частна жалба с вх.№232053/21.07.2026 г., подадена от адв. М.Л.Л. в лично качество, срещу определение №24835/08.07.2026 г. постановено по гр.д. №9868/2023 г. по описа на СРС, 74-ти състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 88417/18.03.2026 г. :

Отговорността на страните за разноски в гражданския процес се 3 разпределя в зависимост от изхода на делото. Според правилото на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а според правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото право на разноски има ответникът.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В конкретния случай при подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение длъжникът Г. Е. Д. е бил представляван от адвокат М.Л.Л., който е подал възражението от името и за сметка на длъжника , а не от адв. С.С., на когото с постановеното по делото решение ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 216,02 евро.

Към възражението е приложено надлежно пълномощно, даващо право на адвоката, подал възражението, да представлява длъжника, както и договор за правна помощ и съдействие, съгласно който процесуалното представителство е осъществявано безплатно от страна на адвоката на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, тъй като длъжникът е материално затруднено лице.

С оглед на гореизложеното адв. М.Л.Л. - адвокат на длъжника в заповедното производство (ответник в исковото производство) има право на адвокатско възнаграждение, което съдът следва да осъди другата страна да го заплати. В конкретния случай, при извършване на преценка за размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се отчете, че действията на процесуалния представител се изразяват единствено в депозиране на възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение. Процесуалното действие на адв. Л. се изразява в попълване на утвърдения образец на възражение, който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му.

Ето защо, обжалваното определение трябва да се отмени, като вместо него следва да се постанови акт, с който да бъде изменено решение Решение 4

№ 4598/10.03.2026 г. постановено по по гр.д. №9868/2023 г. по описа на СРС, 74-ти състав, и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 25.56 евро в полза на адв. М.Л.Л. за осъществяване на безплатна правна помощ на длъжника в производството по ч.гр.д. № 24486/2022 г. по описа на СРС, 74-ти състав.

По частна жалба с вх.№232053/21.07.2026 г., подадена от адв. М.Л.Л., като представител на Г. Е. Д. срещу определение №24835/08.07.2026 г. постановено по гр.д. №9868/2023 г. по описа на СРС, 74-ти състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 88327/18.03.2026 г.:

При определяне на отговорността за разноски, с оглед на крайния изход на делото, следва да се има предвид, че в конкретния случай ответникът е потребител, а спорът е за съществуването на задълженията му към банката, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит при приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Присъждането в тежест на ищеца на процесуалните разноски, съобразно уважената част на иска по чл. 422 ГПК, при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК , в случая не би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като не би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол.

По разноските:

Производството по чл. 248, ал. 3 ГПК има несамостоятелен характер, а се явява продължение на производството по делото. В този смисъл, недопустимо се явява кумулирането на нови задължения за разноски в рамките на настоящото производство, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Ето защо, не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя (в този смисъл определение № 52/19.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 740/2019 г., I ГО, определение № 205/19.12.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4518/2018 г., I ГО, определение № 393/17.09.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2845/2018 г., IV ГО, определение № 489/17.10.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3926/2017 г., IV ГО, определение № 552/25.11.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4894/2016 г., IV ГО).

Водим от горното съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №24835/08.07.2026 г. постановено по гр.д.

№9868/2023 г. по описа на СРС, 74-ти състав, в частта с която е оставена без у в а ж е н и е молба с вх. № 88417/18.03.2026 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение Решение № 4598/10.03.2026 г. постановено по гр.д.

№9868/2023 г. по описа на СРС, 74-ти състав, като:

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК

203670940, да заплати на адв. М.Л.Л., ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 25.56 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществяване на безплатна правна помощ на длъжника Г. Е. Д., ЕГН **********, в производството по ч.гр.д. № 24486/2022 г. по описа на СРС, 74ти състав.

ОТМЕНЯ Решение № 4598/10.03.2026 г. постановено п о гр.д.

№9868/2023 г. по описа на СРС, 74-ти състав в частта, с която „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин-10“, бул. „********, офис – сграда „********, е осъдена да заплати на адв. С.С., с адрес: гр. София, ул.

„********, ет. 2, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата над 190.46 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от адв. М.Л.Л., като представител на Г. Е. Д. срещу определение №24835/08.07.2026 г. постановено по гр.д. №9868/2023 г. по описа на СРС, 74-ти състав, с което е оставена без уважение молбата с № 88327/18.03.2026 г. на Г. Е. Д., по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 4598/10.03.2026 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________