Решение № 2593 от 26.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2593 гр. София, 26.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Д. Г. Шанова Гражданско дело №

20221100108074 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124 ГПК

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 48462/29.07.2022 г., предявена от М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*********, против Столична община, ЕИК 000696327, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Московска” № 33.

Ищецът твърди, че е собственик на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - Заповед 18-10644-27.09.2021 г. на началник на СГКК – София, с адрес на поземления имот: гр.

София, СО - район Студентски, ул. „Проф. Георги Брадистилов“, с площ от 322 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен идентификатор: ***; ***, номер по предходен план: 2611, квартал: 231, при съседи: ***, ***,

***, ***; Поземлен имот с идентификатор *** по

КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - Заповед 18-10644-27.09.2021 г. на началник на СГКК – София, с адрес на поземления имот: гр. София, СО - район Студентски, ул.

„Проф. Георги Брадистилов“, с площ от 863 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен идентификатор: ***; ***; ***, номер по предходен план: 2603, квартал: 231, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***; Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - Заповед 18-10644-27.09.2021 г. на началник на СГКК – София, с адрес на поземления имот: гр.

София, СО - район Студентски, ул. „Проф. Георги Брадистилов“, с площ от 348 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид 1 застрояване, предишен идентификатор: ***; ***, номер по предходен план: 2602, квартал: 231, при съседи: ***, ***,

***, ***; Поземлен имот с идентификатор *** по

КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - Заповед 18-10644-27.09.2021 г. на началник на СГКК – София, с адрес на поземления имот: гр. София, СО - район Студентски, ул.

„Проф. Георги Брадистилов“, с площ от 908 кв. м., трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: За кулурна, религиозна сграда, комплекс, предишен идентификатор: ***; ***; ***, номер по предходен план: 2601, квартал: 231, при съседи: ***, ***,

***, ***, ***, ***.

Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху описаните недвижими имоти на основание наследствено правоприемство - като единствен наследник по закон на З.П.Д., с ЕГН: ********** и земеделска реституция, настъпила по силата на влязло в сила Решение № 442 от 12.04.2007 г. на ОСЗ „Овча купел“, постановено по Заявление с вх. № 442/30.07.1999 г., подадено от З.Д..

Въпреки решението на ОСЗ „Овча купел“, за процесните имоти съществували съставени актове за общинска собственост, с които имотите били актувани, като общински.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че е собственик на описаните недвижими имоти.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва иска с възражението, че е недопустим, евентуално – неоснователен.

Ответникът твърди, че в отговор на отправени от него запитвания, ОСЗ „Овча купел“ (впоследствие ОСЗ „Западна“) е отговорила, че не се е произнасяла с решения по образувани административни преписки по ЗСПЗЗ, че в землище „Дървеница“ няма образувана преписка в сроковете по чл. 11, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ с регистриран собственик З.П.Д., както и че ОСЗ Западна не се е произнасяла с Решение № 442 от 05.02.2007 г. в представената форма и съдържание. Това решение не било издадено от ОСЗ „Овча купел“.

Ответникът твърди, че след извършена проверка в архива на СО - район „Студентски“, не е установено наличието на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ № 94-3-138/27.05.2001 г., издадени от техническата служба при районната администрация, нито заявление за възстановяване на бивши имоти 2601, 2602, 2603 и 2611 в УПИ І - за КОО и УПИ ІІ - „за параклис“, кв. 231, м. „Студентски град“. Заявява, че приложените по делото скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ № 94-3138/27.05.2001 г. не са издавани от СО - район „Студентски“.

Ответникът оспорва истинността на представените от ищеца документи, а именно:

Решение № 442 от 05.02.2007г. на ОСЗ „Овча купел“; Скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ № 94-3-138/27.05.2001 г. Ответникът моли, производството да бъде прекратено, евентуално – искът да бъде отхвърен. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Преди да пристъпи към произнасяне по същество на спора, съдът е длъжен и служебно да съобрази допустимостта на производството, в която връзка са и изричните възраженията на ответниците. Извършвайки проверка в тази насока, съдът намира предявения иске за допустим, а направеното от ответника възражение за неоснователно. В исковата молба са изложени твърдения защо ищеца счита, че притежава право на собственост върху процесните недвижими имоти, а въпрос по същество е дали това е така.

По делото не е формиран спор между страните, а и видно от Удостоверение за наследници с изх. № РСТ22-УГ01-2843 от 05.05.2022г., издадено от Столична община район Студентски, ищеца М. Д. Д. е наследник по закон на З.П.Д., ЕГН **********. Не се спори, а 2 и се установява от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № РСТ21УГ01-6894 от 28.09.2021г., издадено от Столична община район Студентски, че З.П.Д. е едно и също лице със З.П.Д..

С исковата молба са представени Решение № 442 от 12.04.2007 г. на Общинската служба по земеделие, Община Овча Купел, ЕКАТТЕ 13072, Област София-град за възстановяване на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ правото на собственост на З.П.Д. във възстановими граници на част от бивша нива с площ от 2441 дка в строителните граници на гр. София, кв. Дървеница, м. Канзоверица, р-н Студентски СО. Съгласно скица и удостоверение по чл. 13 ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ № 94-3-138/27.05.2001г. възстановените части от бившите имоти 2601, 2601, 2603 и 2611 к.л. 9, с площ от 2 441 кв.м. (две хиляди четиристотин четиридесет и един кв.м.), попадат в УПИ I, кв. 231, м. Студентски град, отредена „За КОО” и УПИ II, кв. 231, м. Студентски град, отредена „За параклис” със заявление вх. № 442/30.07.1999г. Видно от Удостоверението Отдел „Кадастър и регулации“ при СО - район Студентски е удостоверил, че гореописаните имоти могат да бъдат възстановени, тъй като не са отчуждавани за държавни и общински нужди.

Ответникът е оспорил своевременно като неистински горепосочените Решение № 442 от 12.04.2007 г. на Общинската служба по земеделие /л. 8/, както и удостоверение по чл. 13 ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ № 94-3-138/27.05.2001г. и издадената към него скица /л.18 и л.19/, с твърдени еуза неавтентичност на положените подписи от посочените за техни издатели лица.

Във връзка с така направеното оспорване е открита процедура по реда на чл. 193 ГПК. Приети за заключения на единична и тройна Съдебно-графологична експертизи /последната неоспорена от страните по делото/.

Останалите доказателства съдът не обсъжда, тй като същите не установяват факти от предмета на доказване, очертани от предявения иск.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от съществуването на абсолютно субективно право на собственост, породено за ищеца, което има за материален обект процесните недвижими имоти. В тежест на ищеца е да докаже, че притежава правото на собственост върху описаните недвижими имоти на соченото придобивно основание наследствено правоприемство и земеделска реституция. В тежест на ответника е да докаже релевираните правоизключващи възражения за придобито право на собственост върху имотите.

Решението на поземлената комисия /ОСЗ/ за възстановяване правото на собственост в стари реални граници има конститутивно действие, тъй като с него възниква правното качество на обособеност на обекта на собствеността чрез индивидуализацията му, което действие важи и за двата вида решения на общинските поземлени комисии за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне.

Производството по ЗСПЗЗ е административно и постановеното решение поражда конститутивно действие само, ако са били налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и е издаден валиден административен акт за възстановяването на правото на собственост.

Действието на решението на органа по поземлената собственост е за в бъдеще и се разпростира, както по отношение на обекта (земеделската земя), така и по отношение на субекта (титулярите на правото на собственост).

Не всяко позитивно решение на органа по поземлената собственост, обаче, има 3 значението на придобивно основание и поражда правото на собственост върху конкретния недвижим имот, а както вече се посочи такова действие пораждат две категории решения, а именно - решението, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници върху индивидуално определен имот (чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ) и решението по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собственост върху индивидуално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне.

Съгласно чл. 18ж ППЗСПЗЗ /изм. с ДВ.бр. 31 от 2003 г./ ОбСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината, поради което и влязлото в сила решение по чл. 18ж ППЗСПЗЗ, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ . Моментът на проявление на конститутивното действие на административния акт – решение на ПК/ ОбСЗ по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по възстановяване на собствеността на земеделските имот.

В случая, ответникът релевира възражения, че постановеното реституционно решение е незаконосъобразен административен акт. Това възражение следва да бъде разгледано и преценявано от съда по реда на косвения съдебен контрол.

Инцидентният съдебен контрол за законосъобразност на административния акт е способ за защита правата на трети лица от които се иска да се съобразят с гражданскоправните последици , в т.ч. и вещно-правния ефект, на този акт. Тази процесуална възможност произтича от факта, че административното производство се развира изцяло без участието на лицата – физически или юридически , които противопоставят свои права по отношение на същия имот. Преценката при конкуренцията на правата на собственост може и следва да се извърши в рамките на исковия процес по спора за материално право, разбира се когато същият не касае хипотезите на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Този извод е в съответствие както с разясненията на т.4 на ТР 6/2005 год. на ОСГК на ВКС , в която макар и да се разглежда хипотеза на възстановена собственост по ЗВСНОИ по благоустройствените закони, важи и се прилага и за хипотезите на земеделска реституция, така и в съответствие на безпротиворечивата задължителната съдебна практика на ВКС , на която се позовават касаторите : Решение № 201 от 30.06.2010 година по гр.д. № 79/2009 год. на ВКС-I отд., Решение № 251 от 19.03.2010 год. по гр.д. № 199/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение № 88 от 09.03.2012 год. по гр.д. № 1311/2011 год. на ВКС-II отд. , както и Решение № 407 от 13.07.2010 год. по гр.д. № 289/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение № 15 от 25.01.2011 год. по гр.д. № 1302/2009 год. на ВКС-II г.о., и която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.