Решение № 207 от 04.09.2024, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Карнобат, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева И. при участието на секретаря Веска Р. Христова като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело № 20232130100627 по описа за 2023 година

Производството е образувано по исковата молба на „Вива Кредит" АД, универсален правоприемник чрез промяна на правната форма на „Вива Кредит" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от С.П.П. – изпълнителен директор, с пълномощник адв. А. Г. Н., срещу В. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С. и настоящ адрес: гр.Б., ЕГН **********. Част от претенциите заявени с първоначално депозираната искова молба бяха оттеглени с молба вх.№ 3602/10.07.2024г., като ищецът поддържа претенциите си за осъждане на ответника да му заплати, следните суми: главница в размер на 500 лв. /петстотин лева/; договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент 15 % върху усвоената главница в размер на 75,38 лв. за периода 17.04.2022 год. - 17.03.2023 год.; такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, начислявана ежедневно и дължима в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата в общ размер на 100,52 лв. /сто лева и петдесет и две стотинки/; неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ и постоянен адрес в общ размер на 125,64 лв.; законна лихва за забава в размер на 22,64 лева начислена върху остатъчната непогасена главница от 500 лева за периода от 17.03.2023г. до 02.08.2023г. както и законна лихва за забава от датата на входиране на исковата молба до окончателното погасяване изчислена върху всяка от дължимите /присъдени суми.

Твърди се в исковата молба, че на 17.03.2022г. В. И. М. е сключил с ищеца договор за кредит „Violeta" под формата на кредитна линия, по силата на който предоставил на ответника кредит с одобрен кредитен лимит от 500 лева. Ответникът усвоил заемната сума и съгласно договора се задължил да заплаща текущото си задължние до 30 дни от усвояването на главницата.

Кредитът бил предоставен с възможност за еднократно или многократно усвояване на главницата до размера на одобрения кредитен лимит от 500лв. На ответника бил предоставен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), в който били описани условия по договора в съответствие със Закона за потребителския кредит (ЗПК). Договорът бил сключен при фиксиран годишен процент на разходите от 15%, за който заемателят се задължил да заплаща на заемодателя такса ангажимент при фиксиран лихвен процент от 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, начислявана ежедневно и дължима в края на всеки тридесетдневен период.

1

В срока за отговор ответникът, чрез назначения му, на основание чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител адв.Р. М. е подал писмен отговор. Счита предявеният иск за допустим но неоснователен. Оспорва го по основание и размер. Излага подробни съображения за наличието на неравноправни клаузи в договора, водещи до неговата недействителност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че на 17.03.2022г. между страните е сключен договор за кредит /лист 17-23/, по силата на който ищецът предоставил на ответника кредитен лимит в максимален размер на 500 лв., с възможността да го усвоява еднократно или многократно на части, срещу насрещното задължение на ответника – кредитополучател да го ползва и върне съгласно условията на договора. Крайният срок в който ответникът е следвало да върне предоставената сума е бил до 17.03.2023 г. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, през целия срок на валидност на договора кредитополучателят се задължил да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване – 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части – 30 дни текат от датата на първото частично усвояване на главница от кредитния лимит. При поредно усвояване в случай, че клиентът няма усвоена и непогасена главница, 30 дни текат от датата на поредното усвояване. Съгласно чл.4 от договора, същият е сключен при фиксиран годишен лихвен процент 15 % и ГПР 49,32%. Върху усвоения размер от кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,042%, като кредитодателят се задължил да не променя лихвения процент по договора, т.е. същият е сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, за което кредитополучателят заплащал такса в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислявала ежедневно и се дължала до края на всеки тридесетдневен период.

От приетата на по делото ССчЕ, която съдът кредитира напълно, като обективна и компетентна се установява, че предоставеният кредит от 500 лева е усвоен от ответника еднократно на 17.03.2022г., което се установява и от представеното и преводно нареждане – лист 16. Липсват доказателства ответникът да е погасявал кредита. Дължимата лихва от 15% върху усвоения размер на сумата възлиза в общ размер на 75,39 лева, такса ангажимент фиксирана лихва е 125,65 лева, мораторната лихва /законната лихва за забава/ връху главницата от 17.03.2023г. до датата на входиране на исковата молба -01.08.2023г. е 22,64 лева.

При така изложената фактическа обстановка, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание по чл. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Процесният договор е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна. Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит Violeta от 17.03.2022г, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно – физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите и като потребител ответникът разполага със защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл.10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.

20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 2 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит. Ищецът представя договор Violeta, описание на процеса по кандидатстване, стъпка по стъпка, писма за действия по кредита, тарифа за допълнителен пакет услуги –VIP обслужване по продукт Violeta и такси за действия по ограничаване негативните последици при просрочие, но не представя общите условия към договора, които са задължителна неразделна част от договора и според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК при липсата им договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Общата дължима сума от потребителя, в настоящия случай не може да бъде посочена при подписването на договора, тъй като заемът е отпуснат като кредитна линия, която може да се усвоява еднократно наведнъж или на части. В случая е неясно какво включва и как е формиран годишният процент на разходите 49, 32 %, посочен в чл.4, ал.1 т.5 от договора.

В чл. 10а ал. 2 от ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони, свързани с усвояването и управлението на кредита. Въведената с чл. 4 ал. 1 т. 2. 2. и т.2. 3. от процесния договор „такса ангажимент“ срещу задължение на кредитодателя да не променя лихвения процент е именно действие по усвояване и управление на кредита и се явява в пряко противоречие с чл.10а от ЗПК, поради което е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. Предвидената такса от 0,07% на ден неоснователно обогатява кредитодателя за сметка на кредитополучателя и на практика увеличава подлежащата на връщане сума. Тази такса се дължи срещу уговорката и поетото задължение от кредитора – да не променя лихвения процент. Срещу нея не се предоставя никаква услуга. На практика, срещу плащането на тази такса потребителят получава „ангажимент“ за добросъвестно изпълнение на вече договорени условия, което е в противоречие с чл.143, ал.2, т.20 от ЗЗП, тъй като срещу заплащането на таксата потребителят не получава услуга и тъй като не е уговорена индивидуално, е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Таксата не се дължи само ако са погасени всички дължими суми, в това число и главници преди съответното усвояване (чл.4, т.3 от Договора), т.е. дължимостта на таксата зависи изцяло от поведението на длъжника и не зависи дали другата страна е предоставила услугата. Затова и договарянето на такава такса е несъвместимо със забраната на чл. 10а, ал.

1 от ЗПК, поради което клаузата за нейната дължимост и за нейния размер е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че поради нарушаването на редица повелителни правни норми сключеният между страните договор от 17.03.2022 год. е недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, в който смисъл е постоянната и трайна практика на ВКС/решение № 50056 от 29.05.2023г. по т.д.№ 2024 по описа на ВКС за 2022г./ и ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца само чистата сума по кредита от 500 лева, а останалите претенции на ищеца следва да се отхвърлят като неоснователни.

По разноските:

По делото ищецът е направил разноски в общ размер от 1350 лева, от които 450 лева – държавна такса, 400 лева адвокатско възнаграждение, депозит за особен представител -300 лева и 200 лева възнаграждение на вещо лице. Съобразно уваженият размер на претенцията в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 923,75 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С. и настоящ адрес: гр.Б. да заплати на „Вива Кредит" АД, универсален правоприемник чрез промяна на правната форма на „Вива Кредит" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., сумата от 500 /петстотин/ лева представляваща главница по договор за кредитна линия „Violeta" от 17.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 01.08.2023г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за договорна лихва при фиксиран годишен лихвен - 15 % върху усвоената главница за периода 17.04.2022 год. – 17.03.2023 год. в размер на 75,38 лв. /седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/; такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница в размер на 125,64 лв. /сто двадесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/; законна лихва за забава върху остатъчната непогасена главница от 500,00лева от изтичане на договора -17.03.2023г. до входиране на исковата молба в съда -01.08.2023г. в размер на 22,64 лв. /двадесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/.