Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1051 от 11.05.2026, Административен съд - Кюстендил

Съд
Административен съд - Кюстендил
Дело
Административно дело 603/2025
Вид
Решение № 1051
Подписан
11.05.2026
Състав
Десислава Табакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 193, ал. 4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 210 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215 · Закон за устройство на територията
  • чл. 8, ал. 2, т. 1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1051

Кюстендил, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VI състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА административно дело № 20257110700603 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на В. К. В. от [населено място], чрез адв. Е. Я., против заповед № 1381/24.07.2025 г., издадена от кмета на община Благоевград.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при липса на компетентност, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК за съдържанието на акта, както и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се направените разноски.

Ответникът - кметът на община Благоевград, чрез процесуалния си представител юрк. М. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни - Р. К. А. и И. В. А. изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованите страни - Р. А. Н. и В. А. Р. не изразяват становище по жалбата.

Административен съд - Кюстендил, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По повод заявление с вх. № ПИК-0407-111/04.10.2024 г., адресирано до кмета на община Благоевград от Р. К. А. за издаване на заповед за право на преминаване през общински имот и издаване на разрешение за изграждане на водомерна шахта в имот с идентификатор *** по КК на [населено място], общинска публична собственост, начин на трайно ползване – за второстепенна улица и съгласно извършена справка изх. № ПИК-0407-111/15.10.2024 г. от отдел ПИДС в община Благоевград относно изграждане на нов общ сграден водомерен възел, който да е достъпен за контрол и отчитане за обект: Съществуваща жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], УПИ III-4244, кв. 157 по плана на [жк], [населено място], кметът на община Благоевград е издал процесната заповед № 1381/24.07.2025 г. С нея на основание чл. 193, ал. 4 от ЗУТ и решение № 5 по Протокол № 592/02.04.2025 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, е учредено в полза на Р. А. Н., В. А. Р., Р. К. А., В. К. В. и И. В. А. възмездно право на прокарване на водопроводно отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] за обект: Съществуваща сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], община Благоевград (УПИ III-4244, кв. 157 по ЗРП на [жк], [населено място]).

По делото по искане на жалбоподателката е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице – инж. К. Д., неоспорена от страните. Съдът кредитира заключението като професионално изготвено и отговарящо на задачите, за които е била допусната експертизата. Вещото лице сочи, че процесната сграда се състои от два самостоятелни жилищна етажа, като в приложения по делото проект е разработен вариант, при който да се отделят водопроводните инсталации на двата етажа като се избегне неудобството от местоположението на водомера на втория етаж в мазе прилежащо на първия. Според заключението на вещото лице стената на мазето, на която са монтирани водомерите е обща на стълбищната клетка и мазето, като това предполага друга техническа възможност – водомера за втория етаж да се изведе от другата страна на стената, откъм стълбищната клетка.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кмета на община Благоевград, който съгласно разпоредбата чл. 193, ал. 4 ЗУТ притежава компетентност да издава заповеди от вида на оспорената и в предписаната от закона писмена форма, същата съдържа както правни така и фактически основания за нейното издаване.

Съдът намира обаче, че заповедта е издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като съображенията за това са следните:

Като правно основание в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 193, ал. 4 ЗУТ, съгласно която правото да се прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Тази норма вменява в задължение на съответно компетентния административен орган да изследва наличието на друго техническо решение и обоснове, че не е налице такова, което е явно нецелесъобразно. В настоящия случай това не е сторено от административния орган с оспорената заповед и развилото се производство по издаването й. Видно от самата заповед, както и от доказателствата по административната преписка при издаването на заповедта е взето предвид само и единствено постъпилото заявление от заинтересованата страна Р. А. за издаване на заповед за право на преминаване през общински имот и издаване на разрешение за изграждане на водомерна шахта в имот с идентификатор *** по КК на [населено място].

При издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като преди да издаде заповедта, кметът на община Благоевград е бил длъжен да обсъди всички обстоятелства и факти, които имат значение в случая. Не са събрани доказателства за това, нито са изложени фактически съображения, че друго техническо решение, освен възприетото такова от органа е явно нецелесъобразно. Съществено нарушение е липсата на фактически обстоятелства относно наличието на предвидената в разпоредбата на чл. 193, ал. 4 ЗУТ предпоставка - друго техническо решение, което да е явно икономически нецелесъобразно. Административният орган изобщо не е изследвал и обсъдил възможността за наличие на такова. От събраните по делото доказателства, вкл. заключението по СТЕ, се установява, че има и друго техническо решение за прокарване на водопроводното отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. При това положение административният орган е следвало да изясни в какво се изразява другото техническо решение, както и защо то е явно нецелесъобразно, за да се възприеме това, посочено в заповедта. Липсата в оспорената заповед на изложени съображения за това налице ли е или не друго техническо решение и защо то би се явило икономически нецелесъобразно е нарушение от категорията на съществените, което е основание за отмяна процесния административен акт.

С оглед на гореизложеното, подадената жалба се явява основателна и оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, основателно се явява искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски, съгласно представен списък, от които 5,12 евро - заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице в размер на 630 евро или общо в размер на 635,12 евро, както и възнаграждение за адвокат, ангажиран при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено оказана безплатна правна помощ. Адвокатското възнаграждение се определя в размер 639,11 евро, на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Кюстендил,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № 1381/24.07.2025 г., издадена от кмета на община Благоевград.

ОСЪЖДА община Благоевград да заплати на В. К. В. от [населено място], направените разноски по делото в размер на 635,12 (шестотин тридесет и пет евро и дванадесет цента) евро.

ОСЪЖДА община Благоевград да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Е. Я., адвокатско възнаграждение в размер на 639, 11 (шестотин тридесет и девет евро и единадесет цента) евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.

Съдия: