Решение № 581 от 03.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер II - 581 03.06.2020 г. град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав На: трети юни две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 594 по описа за 2020 година

Производството по делото е по реда на чл.463 ГПК.

Постъпила е жалба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Оборище“, ул.“Московска“ № 19, подадена чрез процесуален представител ст.ю.к. Кирил Кирилов, срещу Разпределение на събрани суми от 10.12.2019 г., извършено по изпълнително дело № 20178030401619 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803 на КЧСИ, постъпили след публична продажба на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Поморие.

В жалбата се изразява недоволство от обжалваното разпределение, като същото се счита за незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл.136 ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че е присъединен взискател по изпълнителното дело, по което ЧСИ е допуснал няколко съществени нарушения при извършване на разпределението на постъпилата сума от продажбата на недвижимия имот сума.

Възразява се срещу разпределянето в полза на първоначалния взискател „Холидей – Н.Ю.С“ ООД на сумата общо от 9 560.45 лв., включваща 400 лв. за вещо лице, 4800 лв. заплатен адвокатски хонорар, 2470 лв. – заплатен хонорар на особен представител и 1890.45 лв. за авансови такси. В тази връзка се сочи, че предходното разпределение от 28.03.2019 г. е било отменено от съда, тъй като таксите от 1890.45 лв. не са платени авансово и ЧСИ неправилно си ги е разпределил с привилегия, но въпреки това, с обжалваното понастоящем разпределение ЧСИ отново необосновано е разпределил тази сума, този път в полза на от първоначалния взискател, като никъде не е посочено тези такси да заплатени от взискателя. Сочи се също, че са начислявани многократно такси по т.4, т.5, т.11, т.13, т.20 и т.31 ТТРЗЧСИ, като не става ясно по какъв начин са обвързани с осъществяването на изпълнителния способ по продажбата на поземления имот с идентификатор ***, още повече, че тези такси е следвало да бъдат заплатени предварително, но не е сторено от взискателя. Според жалбоподателя, в разпределението има и такси, които не се дължат и ощетяват обезпечения кредитор, като например таксата по т.11 ТТРЗЧСИ, която се дължи за присъединяване на взискател в размер на 50 лв., докато в разпределението е начислена без мотиви такса в размер на 120 лв. По същия начин според жалбоподателя са начислени и допълнителни разноски по т.31 от Тарифата, но не е ясно какъв е точно техния вид, за да може да се направи преценка дали се ползват с предпочтително удовлетворение или не.

На следващо място се възразява относно включването в разноските на първоначалния взискател на цялата сумата от 4800 лв. за адвокатски хонорар, като се счита, че възнаграждението е прекомерно и следва да бъде намалено до предвидения в НМРАВ минимален размер от 806.91 лв. Отделно, жалбоподателят счита, че при извършване на разпределението е следвало да бъде определена съответната част от адвокатското възнаграждение, съответстваща на събраната сума, а не да се разпределя изцяло претендираното от първоначалния взискател възнаграждение от 4800 лв., тъй като в случая от страна на взискателя са поискани и други изпълнителни действия и са насрочени публични продани и на друго имущество на длъжника на значителна стойност, общо 17 недвижими имота, за което се позовава на ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. По същите съображения, се възразява и относно разпределянето на хонорара за особен представител от 2470 лв., който също се счита за прекомерен с оглед извършените действия и фактическата сложност на делото, като при разпределението този хонорар е следвало да бъде редуциран до законоустановения мининум и до съответната дължима пропорционална част, съответстваща на събраната сума. Счита се също, че е следвало да бъдат редуцирани и разноските за вещо лице от 400 лв., тъй като те са направени за оценяването на всички продавани по изпълнителното дело недвижими имоти, а не само за оценяването на процесния имот, поради което с разпределението е следвало да се разпредели за плащане съответната пропорционална част от тази сума. По горните съображения, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпределение.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК не са постъпили писмени възражения от първоначалния взискател „Холидей – Н.Ю.С.“ ООД и от останалите страни в изпълнителното производство, същите не вземат становища по жалбата.

На основание чл.436, ал.3, изр.второ ГПК, ЧСИ Таня Маджарова е изложил мотиви по обжалваните действия, в които е изразено становище за неоснователност на подадената жалба. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и приложените към изпълнителното дело доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело 20178030401619 по описа на ЧСИ Таня Маджарова е образувано по молба на „Холидей – Н.Ю.С.“ ООД срещу длъжника ЕТ „Николай Димитров“, представляван от Николай Димитров Аврамов, въз основа на изпълнителен лист от 20.10.2016 г., издаден по гр.д.№ 47321/2013 г. по описа на СРС, за събиране на посочените там парични суми. Първоначално е било образувано ИД № 20168380407204 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег.№ 838 с район на действие СГС, което по молба на взискателя е изпратено на ЧСИ Маджарова за продължаване на изпълнителните действия. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на основание чл.18 ЗЧСИ правомощия на съдебния изпълнител да предприеме служебно действия по насочване на принудителното изпълнение върху всяко открито имущество на длъжника. Взискателят е поискал да се събере и заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер от 4800 лв. за образуване и водене на изпълнителното дело, за което към молбата е представен договор за правна помощ и съдействие.

Съдебният изпълнител е назначил особен представител на длъжника основание чл.430 ГПК, на разноски на взискателя, за което същият е заплатил сумата от 2470 лв.

Принудителното изпълнение е насочено към установеното от съдебния изпълнител имущество на длъжника, както и върху 18 бр. недвижими имоти в с.Маринка, с.Веселие и гр.Поморие, собственост на длъжника ЕТ „Николай Димитров“, в които е включен и процесния ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие.

Процесният поземлен имот е ипотекиран от длъжника в полза на „Банка ДСК“ ЕАД с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в СВп-Поморие, под дв.вх.рег.№ 2312 от 08.11.2011 г., акт 80, том 1, видно от справката в имотния регистър.

Всички недвижими имоти са описани с протокол за опис от 26.06.2018 г., оценени и изнесени на публична продан. За оценяването на всички имоти е заплатено възнаграждение на експерта от 400 лв., платени от взискателя „Холидей – Н.Ю.С.“ ООД.

На основание чл.456 ГПК по изпълнителното дело са присъединени като взискатели по техни молби „Банка ДСК“ ЕАД и „Денста“ ООД за събиране на вземанията им от длъжника в размери, посочени в представените удостоверения по чл.456, ал.2 ГПК.

На основание чл.458 ГПК присъединен по право взискател по изпълнителното дело е Държавата чрез ТД на НАП – Бургас за публичните задължения на длъжника, съгласно представени удостоверения по чл.191, ал.4 ДОПК.

По отношение на процесния имот –

ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие е приключила успешно публична продан за времето от 27.01.2019 г. до 27.02.2019 г., като с протоколи за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 28.02.2019 г. за купувач на имота е обявена Д. Ж. Д., за сумата от 15 995 лв., като имотът е възложен на купувача с постановлание за възлагане от 07.03.2019 г., влязло в сила на 18.03.2019 г.

На 28.03.2019 г. е изготвен и предявен от ЧСИ Маджарова протокол разпределение по чл.460 ГПК, за разпределяне на сумата, постъпила от публичната продан на недвижимия имот. По жалба на присъединения взискател и ипотекарен кредитор „Банка ДСК“ ЕАД извършеното разпределение с протокол от 28.03.2019 г. е отменено от съда с решение № ІІІ-851/14.10.2019 г. по в.гр.д.№ 1473/2019 г. по описа на БОС и делото е върнато на ЧСИ Маджарова за извършване на ново разпределение, с указания за изключване от първи ред на привилегиите невнесените авансово от взискателя такси по т.4, т.5, т.11, т.13, т.20 и т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 1890.45 лв.

След връщане на делото, на 10.12.2019 г. с протокол за извършено разпределение от същата дата е изготвено и предявено от ЧСИ Маджарова обжалваното понастоящем разпределение по чл.460 ГПК на постъпилата сума от публична продан на процесния ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, за чиито купувач е обявена Д. Ж. Д., за сумата от 15 995 лв..

С обжалваното разпределение в полза на ЧСИ

Маджарова е разпределена сумата от 670.82 лв. – начислена такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Остатъкът от 15324.18 лв. е разпределена по следния начин:

- в реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – на взискателя „Холидей – Н.Ю.С.“ ООД сумата от 9560.45 лв., представляваща такси и разноски авансово платени от взискателя (400 лв. – вещо лице, 4800 лв. – адвокатски хонорар, 2470 лв. – хонорар особен представител и 1890.45 лв. – авансови такси, съгласно таблица). В обективираната в протокола за разпределение таблица „погасени такси“ са описани такси по т.4, т.5, т.11, т.13, т.20 и т.31 ТТРЗЧСИ, дата на начисляването им и размера на всяко вземане за такса, но липсва отразяване на плащането им, т.е. посочване, че са платени от първоначалния взискател.

- в реда по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД – на присъединения взискател и ипотекарен кредитор „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 5763.73 лв.

Поради недостатъчност на събраната сума, неудовлетворени са останали вземания на първоначалния взискател и на присъединените взискатели.

При така установените факти и с оглед наведените в настоящата жалба оплаквания, за съда се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.462, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко от тях. В разпределението следва да бъдат включени вземанията, които са били предявени до деня на изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника на основание чл.79, ал.2 ГПК. Удовлетворяването на вземанията се определя при съобразяване с установения в чл.136, ал.1 ЗЗД ред на привилегиите, а степента на удовлетворяването им – при спазване на правилото за съразмерност, съгласно чл.136, ал.3 ЗЗД.

В случая, спорът е съсредоточен до разноските по изпълнението, разпределени в полза на първоначалния взискател в общ размер от 9540.45 лв., в която сума са включени разноски за вещо лице – 400 лв., адвокатски хонорар на взискателя – 4800 лв., хонорар на назначения на длъжника особен представител – 2470 лв. и авансови такси по 1890.45 лв. – авансови такси т.4, т.5, т.11, т.13, т.20 и т.31 ТТРЗЧСИ, съгласно таблица.

В реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД подлежат на удовлетворяване в пълен размер вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и чл.135 ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски. Съгласно разясненията в т.6 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, не всички разноски по изпълнителното дело се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по този ред. С такова право се ползват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят и за образуване на изпълнителното дело, както и възнаграждението за един адвокат. Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл.134 и чл.135 ЗЗД, за каквито разноски няма данни по делото.

Разпечатката съдържа 42 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/672693dd-6487-41d6-b0b5-b3075a2274bb