Решение № 260055 от 11.11.2020, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Гражданско дело 302/2020
- Вид
- Решение № 260055
- Подписан
- 11.11.2020
- В сила
- 04.12.2020
- Състав
- ЖИВКА ДИМИТРОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл.70 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 11.11.2020 година Град Свиленград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
302 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост върху недвижим имот с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът К.Г.Т. иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците М.Н.М., Б.М.М., Д.М.М., Г.С.С. и Н.Д.С., че е собственик на 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в село Равна гора, община Свиленград, който имот по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на селото представлява СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор *** по КККР на с. Равна гора, общ.
Свиленград, одобрена със Заповед № РД-18-1254/ 15.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, със застроена площ 572 кв.м., находяща се в Поземлен имот с идентификатор ***, при граници: имоти с идентификатори ***, *** и ***. Ищецът иска от съда и да отмени, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт за собственост върху имота, с който ответникът Г.С.С. е признат за собственик, в частта над 1/3 ид. част от правото на собственост, която била действително притежаваната от ответника част от сградата.
Ищецът твърди, че е закупил процесния имот /сграда– овцеферма/ през 1994 година, чрез търг от Ликвидационния съвет на ТКЗС, заедно с ответника Г.С.С. и трето за спора лице - Д. Т. Д., по прякор Джустата. След закупуването на имота купувачите си разпредели ползването му по равно, така че ищецът получил северозападната 1/3 ид. част, ответникът Г.С.С. получил средната 1/3 ид. част, а третото лице Д. Т. Д. - североизточната 1/3 ид. част от имота. След търга прехвърлянето на собствеността не било оформено в нотариален акт.
От закупуване на сградата през 1994г., съответно от разпределението й между купувачите, до сега ищецът ползвал разпределената му северозападна 1/3 ид. част от имота. Ползвал имота за животински обект, в който отглеждал крави и телета, като в края на 90-те и началото на 2000-та година броят им достигна до 40 животни. През последните 5-6 години, ищецът се договорил с Н. Д., който също отглеждал крави, да ползва неговата част от имота, в която да отглежда свои животни, срещу което и да поеме фактическите грижи за животните на ищеца. Към настоящия момент в частта от имота, собственост на ищеца, се отглеждали около 40 броя животни, от които четири крави и две телета били негови. От 1994г. и до сега никой друг не бил ползвал процесната част от сградата, нито някой предявявал претенции за собственост. Всички в селото, а и в околните села знаели, че собственик на описаната част от сградата е ищецът и той явно демонстрирал това си качество по отношение на имота. Така, и в резултат на упражняваното от ищеца давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 1994г., той се легитимирал като собственик на 1/3 идеална част от част от гореописаната сграда.
В началото на 2013-та година при ищеца дошъл ответникът М.Н.М. и поискал да закупи собствената му 1/3 идеална част от сградата.
Ищецът отказал и впоследствие разбрал, че на 29.10.2013г. ответникът Г.С.С. се е снабдили в констативен нотариален акт, с който бил признат за собственик на цялата сграда, въз основа на давностно владение -
НА № 40, том VIII, peг. №
8163, дело № 1010/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК.
Ищецът узнал, че на същата дата ответникът Г.С. и съпругата му Н.С. продали целият имот на ответника М.М., който по време на сделката бил в граждански брак с К. М.. Последните двама се развели, като при развода имотът останал в дял на съпругата К. М., която починала и оставила за свои законни наследници ответниците Б.М.М. и Д.М.М..
След като разбрал за тези сделки, ищецът изпратил внука си Н. П. Г. да поговори с Г.С. и да разбере причината за сключването им. Г.С. потвърдил пред внука му, че ищецът е собственик на 1/3 ид. част от имота, равняваща се на ползваната и в момента от него северозападна част от имота. По въпроса за констативния нотариален акт и прехвърлителната сделка Г.С. твърдял, че е бил подведен, като имал съзнанието, че се снабдява с нотариален акт за собствената си 1/3 ид. част от имота и че нея продава на М.М.. Твърдял, че всички документи и формалности около снабдяването с констативния нотариален акт и прехвърлителната сделка били извършени от ответника М.М., който заплатил и всички такси. Г.С. заявил, че е готов при необходимост да потвърди, че ищецът е собственикът на 1/3 ид. част от сградата и че тя не е прехвърлена на ответника М.М..
Ищецът твърди, че ответникът Г.С.С. и съпругата му Н.Д.С. не са собственици на неговата 1/3 ид. част от гореописаната сграда и не са я придобили по давност. В тази връзка, оспорва констатациите на нотариуса относно принадлежността на правота на собственост върху целия имот, направени в полза на ответника Г.С.С., които констатации счита за неверни. Твърди, че никой от ответниците до сега не е установил владение върху имота, предмета на иска.
По изложените съображения, ищецът моли съда да уважи предявения установителен иск за собственост и направеното в него искане за отмяна на констативния нотариален акт.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК са постъпили отговори от ответника М.Н.М. и от ответниците Б.М.М. и Д.М.М..
С отговора си ответникът М.М. оспорва предявения иск като неоснователен. Не спори, че на 29.10.2013г. е закупил процесния имот по време на брака със съпругата си К. М., като твърди, че въз основа на покупко-продажбата те са придобили имота на валидно правно основание.
Не спори също, че по силата на одобрено от съда споразумение бракът му с К. М. е бил прекратен през 2018 г., при което имотът е останал в дял на съпругата.
Посочва, че от закупуването на имота през 2013г. до 2018г. местните данъци и такси за имота са заплащани от него и бившата му съпруга. Той подал заявление и участвал и в административ-ните процедури по попълване на кадастрална карта, като се легитимирал като едноличен собственик с бившата си съпруга, без противопоставяне от трети лица.
След закупуването на имота, в началото на месец ноември 2013г. ответникът М.М. го посетил и установил, че ищецът К.Г.Т. ползва една част от него. Тогава разговарял с ищеца и го уведомил, че е собственик на целия имот и че го придобил с покупко-продажба от Г.С.С. и Н.Д.С.. При проведения разговор ответникът М.М. се съгласил ищецът да продължи да ползва безплатно частта от имота за известно време, докато реализира намеренията си да се занимава с животновъдство. Ответникът М.М. многократно посещавал имота, включително в присъствието на свидетели, с които обсъждал реализацията на плановете си, като ищецът Т. бил наясно с намеренията му относно целия имот.
През 2016г., по искане на ответника М.М., Областна дирекция по храните – гр.Хасково издала
Удостоверение № 218/ 09.08.2016г. за вписване в информационната система за животни и регистрация на животновъдни обекти - животновъден обект с регистрационен № 6526-0006, намиращ се в село Равна гора, община Свиленград, обл. Хасково, собственост на М.Н.М., като в същото удостоверение било отразено, че в обекта се отглеждат 30 броя овце.
Ответникът М.М. твърди, че към датата на закупуване на имота през 2013г., а и след това нямало каквито и да е било претенции от други лица, относно правото на собственост. Счита, че праводателите му
- ответниците Г. и Н. С. са владели добросъвестно целия имот повече от 18 години, спокойно и необезпокоявано, а след закупуването му М.М. и К. М. редовно упражнявали фактическа власт върху имота, поради което същите го били придобили и въз основа на добросъвестно давностно владение.
По тези съображения ответникът М.М. моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, както и искането по чл.537 от ГПК.
Отговор в същия смисъл е постъпил и от ответниците Б.М. и Д.М.. Те също считат иска за неоснователен, като излагат аргументи, идентични на изложените в отговора на ответника М.М., поради което молят съда да го отхвърли.
Ответниците Г.С.С. и Н.Д.С. не са подали отговори на исковата молба. В съдебно заседание ответникът Г.С.С. се явява лично и признава предявения иск, като заявява, че „това, което пише в исковата молба, е точно така....“.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 40, том VIII, peг. № 8163, дело № 1010/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК, на 29.10.2013г. Г.С.С. е признат за собственик на следния недвижим имот: ЕДНОЕТАЖНА СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА /ОВЦЕФЕРМА/, застроена на 572 кв.м. в Поземлен имот № 000592, собственост на Държавен поземлен фонд – МЗГ, с площ от 9.121 дка, в местността „ДО СЕЛО“, с начин на трайно ползване: овцеферма, при граници на поземления имот: №№ 058002, 000586, 000593, 058001, 000552.
Безспорно е, че към датата на съставяне на констативния нотариален акт Г.С.С. е бил в граждански брак с Н.Д.С..
С договор за покупко-продажба, сключен с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том VIII, peг. № 8167, дело № 1011/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК, на 29.10.2013г. Г.С.С. и съпругата му Н.Д.С. продават на М.Н.М. същия недвижим имот.
Видно от Удостоверение № 218/09.08.2016г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Хасково, в информационната система за животни и регистрация на животновъдни обекти, е вписан животновъден обект с регистрационен № 6526-0006, намиращ се в село Равна гора, община Свиленград, обл. Хасково, собственост на М.Н.М.. В удостоверение е отразено, че в животновъдния обект се отглеждат 30 броя овце, но не е посочен поземления имот, в който се намира обекта.
Видно от справка от кадастрално-административна информационна система на АГКК, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село
Равна гора, община Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-1254/ 15.06.2018г. на Изп. директор на АГКК, имотът е заснет като Сграда с идентификатор ***, с предназначение: селскостопанска сграда, с брой етажи: 1, със застроена площ: 572 кв.м., находяща се в Поземлен имот с идентификатор ***, при граници: имоти ***, *** и ***.
Видно от решение от
03.10.2018г., постановено по гр. дело № 654/ 2018г. по описа на Районен съд – Свиленград, имотът е бил закупен от М.Н.М. по време на брака му с К. Д.М.. С посоченото съдебно решение гражданският брак между М.Н.М. и К. Д.М. е прекратен, като имотът е поставен в дял на съпругата, без тя да дължи на съпруга парична сума за стойностно уравнение на дяловете.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 583/05.08.2020г., издадено от Община Свиленград, К. Д.М. е починала на 16.01.2020г., като е оставила за законни наследници своите деца Б.М.М. и Д.М.М..
По делото са представени и приходни квитанции, видно от които за годините от 2014-та до 2018-та вкл. ответникът М.Н.М. е заплащал данък недв. имот и такса битови отпадъци за имот: земя и сграда в село Равна гора, местност „До село“.
По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Г. С. Х., ангажиран от ищеца, се установява, че К.Т. е закупил процесния имот „по време на търг от Кооперацията през 1993-1994 година, заедно с Г.С.С. и Д. Тодоров, с прякор Джустата, който бил починал. Според свидетеля, който бил родом от с.Равна гора и живеел там от 2006г., К.Т. ползвал „долната част“ от имота, откакто я купил, за отглеждане на животни. Свидетелят посочва, че К.Т. имал крави, които отглеждал в своята част от имота, а другите съсобственици използвали техните части за отглеждане на тютюн. Т. *** до преди 3 години, сега живеел в село Енина, но пак имал крави в неговата част от имота. В този смисъл са и показанията на другия ангажиран от ищеца свидетел – Н. Т. Д., който допълва, че сградата е разделена на три части, като северозападната част е на К.Т., средната е на Г. С. и североизточната част - на Д., който я закупил от Д. Т., с прякор Джустата. Откакто свидетелят бил в селото, от 15-20 години насам, той знаел, че К.Т. си ползва имота, като гледал в него крави и все още имал няколко животни. Свидетелят знаел, че сградата е закупена от ТКЗС от Т., С. и Джустата, тъй като и той имал интерес да я закупи.
Разпечатката съдържа 49 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6725995b-c62c-4e3c-8b18-2cf8c38a29d8