Решение № 877 от 02.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. Варна, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110200670 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК 207203343, представлявано от К. Ст. Сп., против Наказателно постановление № 03 - 2300804/ 07.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на "Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК 207203343, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000. 00 /три хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

1

В жалбата бланкетно се сочи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, като се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована се представлява от адв. А. Х., ВАК. В пледоарията си по същество излага аргументи за отмяна на НП, посочени в жалбата и допълнителни такива.

Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение, като представя и доказателства за неговото заплащане и списък с разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в последното съдебно заседание се представлява от ю. к. Ал. М., която оспорва жалбата. В пренията си по съществото на делото моли НП да бъде потвърдено, като счита, че то е правилно и законосъобразно, а нарушението, за което е наложена санкцията доказано. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение претендирано от противната страна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2023 г., св. К. Д. и св. Б. Д., двамата служители в Дирекция "Инспекция по труда" – Варна извършили проверка в обект "Гламоур бийч" и ресторант "Глория Мар", находящ се в гр.Варна, к.к. "Константин и Елена" .

Било установено, че лицето Д. К. Т., ЕГН ********** престира труд в полза на "Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК 207203343 изпълнявайки трудови функции като "сервитьор", с определено работно време с начален час от 09:30 ч. и краен час 11:30 ч., с почивни дни по график и договорно трудово възнаграждение дневно.

Същият нямал сключен писмен трудов договор с "Глория Мар Рест 2

Бар" ООД, ЕИК 207203343.

В хода на документалната проверка в ТД "Инспекция по труда" –гр.

Варна сключен между въззивното дружество и лицето Д. К. Т. не бил представен.

На 21.08.2023 г. св. К. Д. съставила срещу въззивника АУАН № 03 2300804/ 21.08.2023 г.. В акта св. К. Д. посочила, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл.1, ал.2 от КТ , тъй като на 27.07.2023 г. в качеството на работодател с "Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК 207203343, представлявано от К. Ст. Сп. в качеството му на управител на дружеството, допуснал лицето Д. К. Т., ЕГН ********** да престира труд в полза на "Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК 207203343 изпълнявайки трудови функции като "сервитьор", с определено работно време с начален час от 09:30 ч. и краен час 11:30 ч., с почивни дни по график и договорно трудово възнаграждение дневно, преди да е сключила в писмена форма трудов договор между страните .

АУАН бил предявен и връчен на упълномощено лице , което го подписал с отбелязване, че има възражения.

В законовия седемдневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН , в Д"ИТ" – Варна постъпили писмени възражения, в които било посочено, че дружеството не е работодател на лицето Д. Т., а с него има сключен договор за услуга между "Глория Мар Рест Бар" ООД и "П. Клийнинг" ЕООД, ЕИК 207029558 . Към възраженията били представени граждански договор , договор за услуга, фактура.

Без да извърши каквото и да било разследване във връзка с постъпилото възражение и приложените към него доказателства, АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на "Глория Мар Рест Бар" ООД, ЕИК 207203343, административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв. на 3 основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда , за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ .

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания даде св.К.

Д. (актосъставител) и св.Б. Д. които възпроизвеждат пред съда възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика. Показанията на тези свидетели са последователни, логични и взаимно допълващи се от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие. По искане на защитата бяха разпитани и св.Д. Т. и св.П. К.. Показанията на свидетелите са последователни, логични и взаимно допълващи, като допринасят за установяване фактическата обстановка по делото.

Съдът изцяло кредитира останалите писмените материали, съдържащи се в АНП, приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св. Д., св. Д., св.Т., св.К. дадени в с. з., АУАН, идентификационна карта, декларация, обяснения и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

4

Като основание за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя административно наказващият орган е посочил нарушени разпоредби на чл. 62, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ .

Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма.

Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени обществено опасни последици.

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

Съдът споделя становището на процесуалния представител на въззиника, че от приобщените по делото писмени и гласни доказателства не се установи по безспорен начин между санкционираното дружество и Д. Т. да са били договорени елементи на трудово правоотношение към датата на проверката, респективно, че Д. Т. е бил допуснат да престира труд в полза на санкционираното дружество, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по ТПО.

В случая от съществено значение за съставомерността на нарушението вменено на въззивното дружество е това дали последното е имало качеството на работодател спрямо лицето Д. К. Т. към датата 5 фиксирана в АУАН и НП като датата на извършване на нарушението /27.07.2023 г. /, съответно имало ли е възникнало между тях трудово правоотношение.

По смисъла на КТ- параграф 1, т. 1 "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни съдът прецени, че в хода на съдебното следствие безспорни и категорични доказателства в горната насока липсват.

По делото няма спор, че лицето Д. К. Т. е бил в ресторант Глория Мар на процесната дата и е чистил пепелници. Този факт безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни. Този факт обаче сам по себе си не е достатъчен за да обуслови извод за наличие на трудово правоотношение между Д. Т. и въззивното дружество, в частност да обуслови качеството на работодател спрямо него към този момент. Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила в полза на работодател и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Както бе споменато по-горе трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите 6 задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. За да е налице трудово правоотношение следва работникът да е бил нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски и т. н. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила -труд от работника за продължителен период. Работникът има задължението да спазва определен ред и трудова дисциплина, има правото да получи трудово възнаграждение и др.. Както правилно е отбелязано в жалбата, съгласно становището на Върховен административен съд дадено в Решение № 4636/27.04.2015 г. да се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, означава на първо място да бъде установена същността на работата /като съвкупност от трудови функции/, за чието извършване се предоставя работната сила / по арг. От чл. 124 КТ- наименуван "Съдържание на трудовото правоотношение"/

Въпросът за нарушаването на посочените разпоредби е свързан с въпроса за наличието на трудово правоотношение между работника или служителя и работодател.

Предметът на трудовото правоотношение включва предоставянето от физическо лице на работна сила, като съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически умения за изпълнение на определеният вид работа срещу трудово възнаграждение. Като условие, за да се приеме, че е налице престиране на труд, без да е сключен трудов договор преди постъпване на работа, за който законът преписва писмена форма за действителност, следва да съществува и съответно да е доказано по делото съдържанието на трудово правоотношение, а именно, че лицето предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане и работно време.

В конкретния случай съдът намира, че събраните доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, не доказват по изискуемия несъмнен начин наличие на трудово правоотношение между дружеството "Глория Мар Рест 7

Бар" ООД, ЕИК 207203343 и Д. К. Т., ЕГН ********** към 27.07.2023 г.

В случая изводът на наказващия орган е базиран единствено върху декларацията по чл. 402 от КТ, попълнена от Д. К. Т.. Сама по себе си обаче тя не е достатъчна да обоснове извод за наличие на трудово правоотношение.