Определение № 203 от 19.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20265000600220 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

С Определение № 401 от 07.05.2026 г. по ЧНД № 783/2026 г.

Пловдивският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил без уважение молбата на осъдения П. З. М. за условно предсрочно освобождаване по отношение на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 1056/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Недоволен от постановеното определение е останал осъденият, който чрез защитника си – адв. В. В. от АК – * на 07.05.2026 г. е подал жалба с искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно освободен. Намира за неправилно преценено, че подзащитния му не е дал доказателства за поправянето си, базирано на недобре обоснованото становище на началника на затвора, пробационния доклад и експертната оценка за психичното му състояние. Напротив, лишеният от свобода е нямал проблеми с адаптацията си в затвора, активно е участвал в спортни мероприятия, многократно е награждаван и само веднъж е бил наказван, като първоначалната оценка за риска от вреди е била с ниски стойности от 20 т., а впоследствие снижена до на 7 т. Затова се иска да бъде условно предсрочно освободен.

Началникът на Затвора – Пловдив и Окръжна прокуратура – Пловдив не 1 са изразили становище по подадената жалба.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.

В Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК е подадена молба от осъдения М. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъдения М., преценявайки, че не са налице всички предпоставки за неговото условно предсрочно освобождаване.

Противно на доводите на жалбоподателя, Окръжният съд подробно е обсъдил кумулативните предпоставки на чл. 70, ал. 1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и доказателствата за неговото поправяне.

От представената справка за правното положение е видно, че л. св. П. З.

М. е бил осъден с Присъда № 1/07.01.2022 г. по НОХД № 1056/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.2, б.“а“,пр.2 и б.“б“, вр. ал.1, б.“б“, пр.2-ро и б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.

54 от НК на 5 години „Лишаване от свобода“ при първоначален „Общ“ режим.

На основание чл.59 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан.

Присъдата е влязла в сила на 13.07.2023 г.

Лишеният от свобода П. М. е постъпил в Затвора - Пловдив на 21.07.2023 г., със зачетено предварително задържане.

Към датата на евентуалното влизане в сила на постановения съдебен акт– 15.05.2026 г., л. св. М. е изтърпял фактически 3 години, 9 месеца и 24 дни, от които ефективно – 2 години, 9 месеца и 24 дни, от работа – 11 месеца и 29 дни и от предварително задържане – 1 ден. Неизтърпеният остатък е от 1 година, 2 месеца и 56 дни.

Съобразени са приложените към делото по отношение на л.св. М. – становище на началника на Затвора – Пловдив ст. комисар Н. С., становище на 2 инсп. И. Т. – ИСДВР, пробационен доклад на инсп. Е. С. и експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на психолога – инсп. Н. Г..

Видно от становището на началника на Затвора – Пловдив се констатира следното:

От постъпването му в Затвора - Пловдив до датата на изготвяне на справката е награждаван, съгласно ЗИНЗС както следва: 1. Със заповед № Л69/09.01.2024г. - „писмена похвала“; 2. Със заповед № Л-1544/19.06.2024г. „извънредна хранителна пратка“; 3. Със заповед № Л-1360/30.05.2025г. „извънредна хранителна пратка“; 4. Със заповед № 20/20.03.2026 г. - писмена похвала“. Наказан е един път със заповед № Л - 1871/11.07.2025г. с писмено предупреждение“ за заключване в стаята, с което възпрепятства наблюдението на помещението, което обитава и затруднява дейността на служителите.

Първоначално изготвената оценка на правонарушителя определя ниско ниво на риск от вреди по отношение на всички категории от 20 т. При изготвяне на текущата оценка на риска от рецидив през 2024г. е констатирано намаляване на риска от рецидив на 7 т.

Посочено е, че осъденият е по-настойчив при поставяне на цели, които са предимно в негов интерес и ги следва. При разговори за причините, довели до извършване на престъплението, използва самооправдателни механизми, като изтъква, че е бил разсеян от спътниците в колата си. Омаловажава влиянието на употребеното наркотично вещество - марихуана, при управлението на МПС и не счита, това за причина за произшествието. По отношение на корекционната дейност по време на беседи, отговоря социално желателно и демонстрира склонност да възприема чуждо мнение, но има свои трайно установени виждания. В началото на изпълнението на наказанието е осъденият проявявал по-голяма активност при изпълнение на плана на присъдата, а през следващия атестационен период се наблюдава повече пасивно поведение от негова страна. Поведението и нагласите се ръководят единствено с оглед на неговия личен интерес. От провежданите месечни срещи с осъдения, може да се направи извод, че същият на този етап не е мотивиран за промяна в нагласите и за водене на законосъобразен начин на живот. В заключение е посочено, че все още не са налице достатъчно безспорни доказателства за настъпила трайна корекция в поведението. Не е налице устойчива нагласа за следване на социалните норми и правила. Според 3 началника на затвора, престоят на лишения от свобода П. М., в затвора не е дал своя предупредителен и превъзпитателен ефект, за да се приложи института на условно предсрочно освобождаване. Тези изводи на началника са базирани на дадените становища за л.св. М. от инспекторите, отговарящи за социалните дейности и възпитателна работа, пробацията и психологът в затвора.

Въззивната инстанция, намира за безспорно установено по делото, че осъденото лице е изтърпяло фактически повече от изискването в чл. 70, ал. 1, пр. 2, т. 1 от НК, за не по-малко от ½ от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Пловдивският окръжен съд е анализирал доказателствената наличност по делото, свидетелстваща за първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди, проведената корекционна работа с лишения от свобода, липсата на промяна в някои от очертаните проблеми области, както и демонстрираното от страна на лишения от свобода отношение към правонарушението, участието му в трудовата дейност и поведението му, като правилно не е формирал извод за наличие на втората предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК за условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода.

Преценено е, че макар и да са налице доказателства за поправянето му, същите не са в достатъчен обем, позволяващ извод за предсрочно освобождаване. Необходимо е с осъдения да се работи още в проблемните зони, за да се утвърди наличната в момента положителна линия на поведение.

Налице е и действащо дисциплинарно наказание. Не без значение е и тежестта на извършеното деяние, неосъзната все още напълно от М., както и тревожната честота на подобен вид престъпления, довели до наличието на засилен обществен интерес. Отделно по време на престоя си, осъденият многократно се е възползвал от възможностите за прекъсване на наказанието за явяване на изпити като студент, за отпуски и срещи с роднини извън пенитенциарното заведение. Последното показва, че спрямо него не са постигнати целите на наказанието, доколкото проявява желание да продължи живота си с минимални ограничения на правата му, което е в противовес с наложеното му наказание и целите, които то следва да постигне. Налага се затворническата администрация да продължи да провежда мероприятия по превъзпитанието на осъдения, с цел постигане на резултат по всички зони и 4 заличаване на действащите наказания.

Затова и в мотивите към атакуваното определение е посочено, че няма данни, от които да се направи категоричен извод, че л.св. М. е дал доказателства за своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието по чл. 439а, ал. 1 от НПК.

Настоящата инстанция също счита, че наличието на примерно поведение при лишеното от свобода лице, следва да се основава на всички налични данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността.

Положителната промяна у осъдения обхваща и отношението му към стореното в срока на изтърпяване на наказанието, с оглед плана на изпълнението му и постигнатите резултати от работата с лишения от свобода, в какъвто смисъл е т. 1, б, „б“ от ППлВС № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 8/1987 г.

Действително, поправителният процес при него е стартирал и се развива успешно, но понастоящем е недостатъчен, за да се направи извод за трайна и категорично настъпила позитивна промяна. Затова и в разглеждания случай, анализът на доказателствата, свидетелстващи за резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата на лишения от свобода по чл.156 от ЗИНЗС и оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС не установяват да е постигната нужната трайна и категорична промяна в нагласите и поведението на осъдения, предпоставяща условното му предсрочно освобождаване към настоящия момент.

В заключение, поради тези съображения, въззивният състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения П. М., тъй като не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по чл.

439а, ал. 1 - 3 от НПК.

По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на осъдения М., да се остави без уважение, поради което и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативният съд 5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 401 от 07.05.2026 г. по ЧНД № 783/2026 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения П. З. М. за условно предсрочно освобождаване по отношение на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 1056/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6